четвъртък, 27 ноември 2008 г.

ДРУГАРЮ СТАНИШЕВ,

Обръщам се към вас от името на онази част от българите, които са приблизително на вашата възраст, с добро образование, владеещи компютър, чужди езици и по тази причина имащи достъп до информация и контакти с външния свят. Не са ме упълномощили, но зная, че не биха имали против.

СРАМ НИ Е! Именно това чувстваме отдавна и особено остро напоследък с оглед на последните събития в страната. Срам ни е, че именно вие и вашият партиен гуру, президентът Първанов, ни представяте и излагате пред света и пред Европа. Срам ни е от недостойните ви и не –особено мъжествени реакции по повод критиките на Европа, отрязаните от ЕК средства и неспиращите обвинения в корупция, отправени към вашето правителство. Да, казват, че атаката е най-добрата защита, но вашата атака към Брюксел е нелепа и безсмислена и ще се върне като бумеранг, но при нас, защото ние ще сме пряко засегнатите, на вас очевидно от нищо не ви пука.

Като хора, отворени към света, имаме досег с чужди култури и срещаме други европейски и всякакви граждани. Мъчно ни е (не ни е срам, защото си имаме вътрешно достойнство), когато чужденци с по-ниско ниво на образование и култура си позволяват да се държат с нас снизходително и с пренебрежение, сякаш сме от някоя държава в Третия свят, където цари беззаконие, корупция, бедност и безредие във всяко отношение. Не ние сме създали този имидж на страната си, а вие, с нежеланието си за реални промени и с прикриването на истинските проблеми от страх да не се отвори кутията на Пандора.

Макар че открито и брутално вие и кръговете около вас контролирате медиите, а и те с готовност ви служат (вече лъсна истината защо), хората не са малоумни и слепи. Можете по цял ден да показвате бабички, които се умиляват като ви видят, дядовци, които носят в болните си сърца идеите на социализъма, или Звездички, които гаснат по вас, това няма да промени скандалната реалност на вашето управление. Не се и надявайте кризата да ви послужи за извинение, мизерията и унижението, които могат да понесат хората си имат граници. Да се надяваме най-после и търпимостта!

Можете да се обградите с шайка лъже – интелектуалци (екс-, а и настоящи доносници), които да ви четкат и превъзнасят,  но ние, хората, които действително се занимаваме по един или друг начин с интелектуална дейност (дори и думата интелектуалец с превърна срамна покрай придворните ви клоуни), отдавна познаваме същността ви. Малката част от останалите истински журналисти – хора на свободния дух и слово – бяха изтикани в единственото възможно пространство за изява – интернет. Вероятно обаче им направихте голяма услуга, защото за разлика от мизерните червенеещи и жълтеещи страници на обслужващите ви вестници, това пространство няма граници, въпреки, че и на него искахте да сложите някакви. По данни на „Spiegel” (11.11.2008) известен блогър от Мианмар и бил осъден на 20 години затвор, защото е писал редовно срещу военната хунта в страната. Сигурна съм, че и вие се изкушавате от подобни мисли, като посърфирате, но не забравяйте, къде сме ние, къде е Бурма. Ченгетата ви вече направиха достатъчно по въпроса, така, че и в тази област бяхме убедителни за Европа. Мисля, че постигнахте достатъчно.

Знам, че е много малка вероятността да прочетете това (все пак не е писмо от Звездичката), написах го по-скоро за себе си. А дори и да го прочетете, през червените си очила едва ли ще го видите ясно, но все пак, ако случайно това стане, знайте, че хората, от чието име пиша, а и много други имат огромното желание да ви кажат: ИЗЧЕЗНЕТЕ!

(P.S. Зная, че Вие, Ваш и т.н. се пише с главна буква, като израз на уважение, но в случая съвсем няма такова, така, че и клавиатурата ми отказа да го напише.)

4 коментара:

hinkoff каза...

Аз поне го прочетох Златина, съмнявам се че Сергейов ще го прочете, но на мен ми хареса. Всъщност не ми хареса, много разочарование и срам и ярост в които се губят зашлевяващи аргументи, но напълно те разбирам, все пак не сме болшевишки чекисти с „хладен ум и горещо сърце„!
Успех ти желая

Zlatina Koeva каза...

Благодаря, разбира се може да се напише аргументирано и хладно, но за това си има хора. Наистина е много разочароващ и провокиращ начинът, по който за пореден път се реагира на обективни и основателни критики. Безотговорно е към съдбите на хората и това наистина много ме ядоса.

Анонимен каза...

Здравейте Златина!На Станишев му е все едно от всякакви гневни писма.Предполагам,че поведение като неговото се школува някъде.Това,къде някъде е лесно като отговор.Стилът а ла Пирински е олигофренски стил.Уж бил,,разочарован,,и,,гневен,,от решението на ЕК ама хич не му личи...Щото е обезчовечен...haralanov.blog.bg

Zlatina Koeva каза...

Това всъщност само формално е обръщение към него, естествено ми е ясно, че му е все едно. Лошото е, че и на много хора им е все едно, макар че не живеят добре.