неделя, 31 май 2009 г.

ЖИВОТЪТ, СМЪРТТА, БЕЗОЧИЕТО и ЛИЦЕМЕРИЕТО











Няколко дена след трагедията с автобуса, наблюдавайки реакции и слушайки изявления, за пореден път почувствах колко трудно и потискащо е понякога да се живее в тази болна България. Дали насаденият ни от тоталитарно време атеизъм, подхранван в посттоталитарно време от бездействието и безразличието на църквата, ни кара да възприемаме по подобен начин смъртта и злополуките? Кое може да върне уважението и почитта ни пред трагедията на потърпевшите и може да ни накара да се опитаме така да променим нещата, че животът на всички ни да придобие стойност? Едва ли това е държавата, изборите или политиците. Може би първо трябва да погледнем себе си отстрани и отвисоко.

ЖИВОТЪТ - ето тук проличава това, че Русия ни е братска държава и че все още тачим и милеем за светлия й пример. И там човешкият живот не струва нищо. Ако струваше, нямаше да се пращат с лека ръка на пътя шофьори-убийци, коли-убийци, нямаше да има и пътища-убийци.

СМЪРТТА – отношението към смъртта е като това към живота. Медийният шум, използването на трагедията за предизборни борби и реклами, фактът, че в обществото липсва единство в скръбта, показват едно – мислим се за безсмъртни, живеем като безсмъртни. Да вземем всичко от живота, останалото и останалите не са важни! Те са другаде, те са други, ние сме тук и сега! Усещане за неудобство буди дежурната фраза „Ужас! Каква трагедия!” и опитът вътрешното безразличие и пустота да се прикрият поне за минута с опечалена физиономия.

БЕЗОЧИЕТО – без съмнение то намери концентриран израз в полицейския купон, завършил със злополучното уволнение. В скоби може да се вметне фактът, че това е първото от доста време насам „понасяне на отговорност”. При това пак по повод, който не е свързан пряко с причината за катастрофата. А пряко отговорните действащи политици и началници все още си носят "отговорността” в джоба. И никой не се сеща да я поиска.

В края на злополучния ден седях на терасата на един хотел в центъра на Слънчев бряг и ми се струваше, че съм на друг континент, на някакъв остров на забравата и опиянението, недосегаем за болката. Разбира се, не може да се очаква, току що започналият и без това слабоват сезон да замре в знак на съпричастност, но не можеше ли поне за пет минути зажаднялата за дискотечен лайф тълпа от абитуриенти и чужденци да бъде призована да почете нелепата смърт на 16 български граждани? Трябва ли да има специален декрет и заплаха от наказание, за да го направиш?

От медийните реакции в този ден най-силно ме впечатли разкривената от злоба физиономия на една топ- журналистка от национална телевизия. Посрещайки линейката, превозваща шофьора на автобуса, тя за малко не измъкна за косите лежащия в безсъзнание и шок ранен, за да го подложи на публичен линч. Микрофонът в ръцете й заприлича най-малко на Калашник, а безкомпромисната й присъда над „шофьора -убиец” ме накара да се усъмня, че някой от предците й е бил съдия в Народния съд. Не веднъж тази телевизия е издавала присъди, изпреварвайки съда. Предвид упреците към неработещата ни съдебна система може би трябва да се замислим дали да не поискаме тя да изземе всичките й функции.

ЛИЦЕМЕРИЕТО – вече споменах някои негови аспекти, но като че ли най ме подразни пак медийното му проявление. Ден след траура друга национална телевизия все пак излъчи предвиденото си шоу, което беше изпълнено с пошли и допотопни шеги, представени по най-бездарен начин от набедени напоследък за култови комедийни артисти. В края на предаването водещата реши, че е уместно да пролее сълзи и да спомене за "тази ужасна трагедия" и рискува да провери водоустойчив ли е гримът й. Понеже в продължение на цялото шоу гледахме разни ужасно тъпи и на места гнусни скечове, в началото помислих, че се шегува, от което ми стана много грозно. Като разбрах обаче, че не е шега, вече направо се изумих от нелепия и нескопосано осъществен преход. Кой ли е в приемната комисия за НАТФИЗ?

Връщам се в началото, та да мога някак да приключа. Ние сме болни. Подобно на болните от някакъв вид зависимост обаче, не признаваме болестта си и хвърляме обвинения върху други хора и обстоятелства за състоянието си. Едва когато осъзнаем, че сме болни, ще имаме шанс за лечение. Дано тогава имаме мъдър и добър лечител.

неделя, 24 май 2009 г.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ЗНАНИЕТО !


Това е празникът на всички българи, които благодарение на наследството на Светите братя, сега могат да се нарекат такива.

Това е празникът на всички ученици, студенти, учители, преподаватели, които вървят  търпеливо по трудния път на познанието.

Това е празникът на всички хора на словото – писатели, журналисти, артисти, които утвърждават уникалността на езика ни в този все по-унифициращ се свят.

Това е празникът на хората на изкуството, които с таланта и себераздаването си на сцената отвоюват културата ни от кварталната кръчма.

Всички тези хора дават своя принос за това, българинът да запази достойнството си в големия свят, за това България да не бъде известна само с Lactobacillus bulgaricus, който напоследък отстъпи на синтетиката, с Черното си море, което пък заприлича на бетонен хотелски басейн, с женската си хубост, за която вече се грижи не природата, а силиконът. Всички те пишат на кирилица българската книга за Вавилонската библиотека и правят нацията ни безсмъртна.

Това е празникът и на българските блогъри, всеки от които със самородния си талант и смело перо участва в голямата промяна, която настъпи само за година в социалния и политически живот на страната ни. Те показаха на онези, готови да продадат страната си за трийсет сребърника, че няма да им позволят да заличат и обезличат България като превърнат народа си в невежа и малоултурна маса, която да управляват според користните си цели.

„Невежество е вашата поквара”, казва разбойникът Вийон в своята „Балада за добрия съвет” . Нека заедно да се спасим от този грях! Знанието е сила. То ни откъсва от безметежното безгрижие на безпросветността, носи ни тъга и тревога, но ни прави живи хора, а не марионетки и беззащитни вещи в ръцете на съдбата.

 Да благодарим  в сърцата си на Кирил и Методий и почетем делото им, като се опитаме да бъдем достойни за него.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

петък, 22 май 2009 г.

УБРАЗУВАНИЕТУ









Не зная дали има държави, които да честват националната си писменост и култура. Поне в Европа знам, че няма. А поне в Европейския съюз знам, че няма такива, които по-малко да уважават образованието и културата си от България. Поне на институционално ниво. Безсмислено е сега да се вайкаме за статута на възрожденския учител, който се дава пословично за пример. Все пак и тогава в материално отношение не е можел да се мери с чорбаджиите. Но поне е имал уважението на общинарите, които са му давали годишната плата не като подаяние, а като изработени с честен труд пари. Тези нрави няма да се върнат, няма да се върнат и послушните униформирани ученици, свикнали да не питат и да не "влизат в пререкание с учителя" (честа забележка в днешните дневници, наред с „яде в час”, „говори с № 12 и пречи на останалите”, „излиза през прозореца”). По-важно е при наличните условия и участници в системата да се осъзнаят съществуващите проблеми и да се прояви достатъчно желание да се решат.

  За участниците в системата:

ДЪРЖАВАТА И МИНИСТЕРСТВОТО

 Доскоро правителството и ръководната партия често повтаряха, че образованието им било приоритет. Понеже каквото чуем от тях, най-добре да си го представим наобратно, можем да си направим извод, през къде му е на правителството за образованието. След като разтури седенката, Реформатор №1 въведе униформите, диференцираното заплащане, закри някое друго селско училище, пусна т.нар. „мобилни групи”, които влизат без да поздравят и да се представят в час и си играят на „тука има, тука нема”. Има и редица други реформи, които се пишат в актива му, така че мястото му в историята е отредено. Негово изобретение е и особено демократичната система, с която „стимулира” училищата да въведат желаните от него мерки: Обещава министерството да изплати определена сума, за да се приеме от педагогическия съвет някоя от остроумните вълчеви идеи, напр. униформите. Учителите щат не щат гласуват „за”, понеже иначе може и да им замръзне кофата с водата за бърсане на дъска.

Кое обаче е важно да се разбере, че да се знае и занапред: КАЧЕСТВО БЕЗ ПАРИ НЯМА.

Добре ще е да го разберат и сините демократи. Като представители на принципите на свободна пазарна икономика, това трябва да им е ясно. Затова малко ме обезпокои тази част от програмата им, отнасяща се до образованието. Като съотношение спрямо останалите сектори, беше обърнато твърде малко внимание, а и бе наблегнато предимно на дисциплиниращите, а не и на стимулиращите мерки. А тях вече ги преживяхме. По-добре не стана.

Не може една система да се принизи до крайна мизерия и да се чака от нея да работи нормално. Не може да се иска от млади хора, завършили в добри университети и притежаващи конкурентни знания и умения, да се откажат от живота и бъдещето си, да се раздават за чуждите деца, а да не могат да облекат и изучат своите.

Темата естествено е много обширна и може още много нещо да се каже. Но засега ще спра дотук. За последно ще добавя, че некадърната работа на министерството за пореден път се прояви при организацията на матурите. Жалкото е, че в годината имат да организират по една национална олимпиада и една матура и тях не могат да ги направят без грешка.

  УЧИТЕЛИТЕ 

Общо взето са между чука и наковалнята и обират всички негативи на системата - настроенията и приумиците на министъра, настроенията на директора, на родителите и накрая на учениците. Някои, които живеят с носталгия по "онези времена" възприемат учениците като главния враг и изкарват върху тях недоволството си от провала на педагогическите си усилия. Други, желаещи да изглеждат "cool" в тинейджърските очи и да си спестят жестоките им и често много точни квалификации, се държат с тях толкова демократично, че хаосът се установява като норма. Онези, които все пак се справят с положението, установяват контакт, при това въвеждат ред и държат последователно на изискванията си, успяват да преподават адекватно с новостите и въобще с една дума се справят, след някоя друга година, като видят, че за това получават най-много потупване по рамото, а често и безпочвени обвинения, просто се отказват и поемат по пътя на рутината. Министерската гордост, диференцираното заплащане, се извършва еднократно в годината и всъщност на практика замества някои от обичайните премии, които получаваха досега учителите, а понастоящем са орязани. Така че,  този лъже-стимул е прах в очите на обществеността, която трябва да бъде убедена, колко добре са заплатени учителите, така че правителството не е виновно за дереджето на образованието, понеже си е свършило работата.

  УЧЕНИЦИТЕ

  Те не четат, те пият, те пушат, те се дрогират, правят секс още в отделенията, псуват, бият се, ритат се, скубят се, снимат се голи с камери…..

ПРОСТО УЖАС! КАКВО ПАДЕНИЕ!!!

А едно време какви бяхме ние…..

Много от хората, които говорят така, наистина са забравили, какви са били. Аз обаче няма да забравя опит за изнасилване от по-големи ученици преди повече от 20 години. Вярно е, че има съществени промени в поколенията, но като цяло младите хора усещат много добре фалша, лицемерието и несправедливостите и реагират, за разлика от поколенията преди, които бяха дресирани от дружинния и отрядния съвет и от вечните заплахи, че ще им намалят поведението. Реакциите им са гневни, рушителни и саморазрушителни. Те могат да се изразяват в агресия, незаинтересованост или чисто и просто в неграмотност.

Трябва обаче някой да ги чуе.

четвъртък, 14 май 2009 г.

МАТРИЦАТА СЕ ПРЕЗАРЕЖДА




Обновената и все по-обновяваща се партия БСП ясно осъзнава отговорността си не само към настоящия исторически предизборен момент, но и към бъдещото управление на страната в следващите 50 години. За да осигури кадрови потенциал, който да реализира целите й, партията-майка е решила да зареди редиците си с нови сили. Младежите, желаещи да се включат в лоното на партията с най-старата история и традиции в политиката, нека имат предвид следното:

 Изисквани качества и умения:

 1. Вярност към партията. Дисциплина по отношение изпълнението на демократично взетите решения от мнозинството. Индивидуалните различия трябва могат безконфликтно да се подчиняват на всеобщия интерес.

2. Агитационни и реторически умения, способност да се води спор, независимо от наличието или липсата на достоверни аргументи.

3. Амбициозност, стремеж към развитие както в структурите на партията, така и в професионално отношение. Партията се нуждае от способни експерти в различни области.

4.  Дръзновение (идва от думата дързост). Качество, традиционно залегнало в изискванията на партийния устав. Необходимостта да се притежава се приема a priori.

5. Безкористност. Виж т. 4. Освен това трябва да се помни, че благата са ограничени.

 Партията предлага:

 1. Кариерно развитие отначало в местните, а при успех и в националните партийни структури. Участие в управлението на страната.

2. Подпомагане на професионалното развитие, спонсориране на обучението, помощ при намиране на работа. Подкрепа на бизнес идеи и проекти при участие в търгове. Съдействие за преференциално отдаване на обществени поръчки.

 Кандидатстване:

1. Изискват се препоръки от най-малко 2ма партийни членове. Родствените връзки с кандидатите не са от значение, дори са желателни.

2. Изпит върху историята на БКП/БСП от създаването й до наши дни.

3. Автобиография, в която задължително се отбелязва партийната и класовата принадлежност на родителите.

4. Клетвена декларация за лоялност.

 

Срокът за приемане на документи е неограничен. Поради наближаващите избори обаче, партията се нуждае от масовост и подкрепа, така че призоваваме онези, които имат желание и намерение да се включат да побързат!

 ИЗВЪНРЕДНО СЪОБЩЕНИЕ:

 Днес в медиите бяха изнесени данни за средната работна заплата в страната, както и сравнителен анализ на доходите на населението в някои европейски страни. БСП счита, че тази информация се дължи на груба грешка в работата на Националния статистически институт, за която директорът на института ще понесе отговорността си. Очаква се в следващите дни на партийно заседание да се обсъди настояване за освобождаването му от длъжност.


петък, 8 май 2009 г.

LOVE BITES

JUDAS PRIEST, привържениците на СДС в съвкупност, както и Атанас Чобанов в частност поздравяват Пламен Юруков с парчето: 



вторник, 5 май 2009 г.

Reincarnation











Повечето хора си мислят, че пророческото начало на „Манифест на комунистическата партия”, което гласи: „Един призрак броди из Европа – призракът на комунизма” е някаква алегория. Днес обаче, когато пред мен на календара засия тази светла дата 5ти май, разбрах, че Маркс се е изразил изцяло в духа на социалистическия реализъм,1:1. Сигурно, отхвърляйки всякакъв неемпиричен опит, самият той не е разбрал, каква истина е казал. Но ето, че самият марксов дух, роден заедно с тялото му на 5.май 1818г. след дълго лутане е намерил явно съвършеното си повторно въплъщение на 5.май 1966г. Днес бе разгромен и скептицизма ми към идеята за прераждането. А също така разбрах и вътрешния импулс към философско себеизразяване у автора на "Защото сме социалисти." Макар и скромен опит в сравнение с капиталните трудове на бащата, като начало това постижение е една достойна заявка за бъдещо творческо развитие. Този скромен принос към нивата на марксистката идеология трябва естествено да се оправдае с богатия принос при осъществяването на идеите й в практиката, за което всички ние сме безкрайно благодарни.     

ЧЕСТИТО ДРУГАРИ!!!