неделя, 9 ноември 2008 г.

„Кремиковци” само като повод

Прочетох и чух най-различни мнения по казуса „Кремиковци”. От специалисти и неспециалисти. Аз, като неспециалист, няма да се излагам да давам некомпетентното си мнение пряко по проблема за съдбата на това предприятие. Но когато попаднах на това изявление на управителя на "Ворскла стийл" (http://dnesplus.bg/Business.aspx?f=102&d=252025), то ме наведе на някои мисли, които могат да минат през главата не само на запознатите по –тясно с въпроса, а и на всеки, който не спи.

Първо, когато започнаха последните протести, малко се учудих от позицията на БНТ. Докато другите т. нар "обществени" телевизии почти нищо не споменаха в емисиите си, БНТ цял ден с голяма ангажираност отразяваше протеста на работниците. Нещо неприсъщо за една телевизия, която чак на третия ден от продължилата месец учителска стачка реши да отрази събитието. Една телевизия, която почти убеди обществеността, че работник от ТЕЦ-а в Гълъбово самоотвержено си блъскал главата в паважа, за да натопи ченгетата, че са го  били. Това им е обичайната "обществена ” позиция по време на стачки и протести, та затова обратното ме изненада. В следващите дни обаче всичко ми се изясни, когато правителството с бащинска загриженост изсипа някой друг милион от държавния резерв, предполага се за заплати. Излъска имидж, размаха пръст, призова към светкавично решение, кого точно, не се знае, същевременно се постара да запази дистанция и невинност (нали това все пак е частно предприятие, ние какво сме виновни за тоя хал?). Да, тези акции стигнаха до нас с помощта на широката медийна подкрепа. Писмото на Деменюк не стигна. Или поне съвсем случайно до тесен кръг интернет потребители.

Не че имам сляпо доверие в морала и честността на бизнесмените от тези географски ширини, на които се подвизава Жеваго. Но в това обръщение бяха казани неща, които за съжаление са приложими към повечето приватизирани или новосъздадени предприятия, изграждащи облика на нашата икономика. Неща, които всички ние наблюдаваме пряко или косвено. Понякога направо се чудя, как изобщо съществува някаква икономика у нас, че даже и ръст отбелязва.  Всички сме виждали „вторите етажи” на местните предприятия -мастодонти във всеки голям и средно голям български град, затова имаме представа от функционирането на модела.  

В нормалните икономики „вторите етажи” отчитат печалба от дейността си поне след три -четири години от основаването си. Отчитайки тази печалба обикновено реинвестират част от нея, подобряват условията на труд, правят вложения в нови машини, подобряване на екологията и т.н. Изобщо грижат се бизнесът им да потръгне и да се разшири в дългосрочен план. Техният личен успех, който несъмнено и с право е в центъра на интереса им, води до успех и удовлетворение и техните служители, а и движи напред икономиката като цяло.

По друг начин обаче се гледа на успеха и печалбата в нашата ръстова икономика. С едни или други средства успехът и печалбата се постигат бързо. Поне личните. Дойдат ли веднъж, нататък лесно. Тук „вторите етажи” купуват къщи, яхти, сменят коли, жени и др. домашни любимци. Купуват си партии, кметове, общински съветници, въобще обслужващ персонал на ключови места. "Вторият етаж" с голяма мъка подхвърля някой лев към първия етаж, все едно, че не са си ги изработили хората там, а че им прави дарение („Направо ме разорявате с тия заплати”). Недай си боже от първия да се осмелят да поискат нещо повече („Не стига, че ви давам работа, ами и още пари да искате!”). Според втория етаж първият е населен от банда неудачници и плебеи, които завиждат на просперитета му, но са твърде некадърни, за да го постигнат сами. Тъй като обаче отвреме - навреме поглеждат нагоре, хубаво е да се внимава с тях, тъй като мястото на втория е ограничено. Затова или  трябва съвсем да се смачкат с мизерия или пък да се погалят с някой друг банкет и коледна премия.

Случаят "Кремиковци" е сложен и комплексен. А като се има предвид чие наследство е, изглежда странно желанието на правителството да абдикира от отговорността и вината си. Или пък изразява тази отговорност по странен начин като ни бърка в джоба, при това явно пак за да захранва "втория етаж", а не за да намери конструктивно решение на проблема. Да намери управление което поне да се опита да се справи, управление,  съставено от „хора с правилно изградена координатна система от принципи, морал и почтеност, трудови навици и управленски опит и култура…”, както пише Деменюк. Къде обаче да ги търсят тези хора? Все пак тези качества бизнесмените на запад са градили стотици години, да не говорим, че у някои доста бързо се разграждат на местна почва.

Ако не бяха тези пусти избори толкова скоро, досега вероятно щяха да решат въпроса по типично комунистически начин – има човек, има проблем, няма човек, няма проблем. С тази цел и се опитват да наклонят натам везните на общественото мнение. Затова и все повече се срещат становища да се закрие този нерентабилен, остарял и т.н. завод. Накрая, когато това стане, господата управляващи едва ли не ще ни убедят, че ние сме взели това решение.

Лесно е да кажем „Закривайте ги вече, няма ние все да плащаме за техните грешки!” Лесно е, особено ако не си на 50, ако си ИТ- специалист или икономист,  ако не ти се налага да издържаш семейство с липсваща от месеци заплата.

Трудното е да се прояви солидарност. Не с втория, а с първия етаж, на който се намират повечето от нас. Да проявим солидарност като не позволяваме да ни манипулират безогледно, а като заявим желанието си, онези там да си променят координатната система.

Нека спрат да ни манипулират с твърденията, че този или онзи протест бил политически. Не е зле да разберем, че всеки протест е политически, защото всичко е политика - здравеопазването, образованието, селското стопанство. Протестиращите във всяка гилдия обикновено имат не само финансови искания, те излагат и исканията си за промяна в структурата и управлението, тоест политиката, на своя отрасъл, който те самите познават много по-добре от кабинетните плъхове в министерствата. Ние обаче позволихме да ни внушат, че политика е понятие, тъждествено на идеологията, нещо, което се говори, но не се практикува. Ние знаем и научаваме повече за хобитата, за интимния живот, за лелките от детските ясли, сменяли пелените на лидерите на нашите партии, но не и за програмите на тези партии, които всъщност пряко ни засягат, защото уреждат нашия живот. Или пък съвсем го объркват.

Крайно време е да спрем да се самоподценяваме!     

8 коментара:

Анонимен каза...

Здравейте Златина!Да,лесно е да се каже,,Да се закрие Кремиковци,,но предполагам,че е също толкова лесно и наистина да се закрие.Няма абсолютно никакъв смисъл от такива предприятия-мастодонти от времето на средният Соц.Причините за това са простички...България не разполага със собствени ресурси от желязна руда.Твърде енергоемко е да се внася суровина от Украйна и Русия.А и през годините Кремиковци неведнъж е бил обект на източване...Митал и Сашо Томов в това отношение са ненадминати...Да не говорим за замърсяването на почвата,водата и въздуха...Оставете,,социалния ефект,,от едно подобно затваряне.Пазарното стопанство не търпи изкуствени образувания.Това,че някой не иска да го разбере си е за негова сметка...Поздрави!!!

Анонимен каза...

Извинявайте,предишният коментар беше от мен...haraanov.blog.bg

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...

Моме млада и хубава!

Ако и умът ти беше така развит, като и останалото, нямаше да се захласваш чак толква от словоизлиянията на философа-марксист, лъжеца, мошеника и подставеното лице на бивши и настоящи служби, Грънчаров.

Но какво да се прави, едни си падат по Митьо Пищова, други по Азис, трети по Бат Бойко или по Слави Олигофренски. Ето че и наш Ангелчо Комсомолски си има почитатели!

Ами възхищавай му се със здраве тогава. Явно неговите словоблудства са най-доброто, което заслужаваш.

Анонимен каза...

Девойко прекрасна,

Да си жива и здрава още сто години!
Не ще се мяркам повеч в твоя Блогъ, щом не искаш ме.

Но знай, ще си спомням винаги за твоя блестящ ум, за твойта смелост и дръзновение!

На прощаване ще ти съобщя само, че
подметнах на Грънчаров, че си има нова почитателка. Ето какво му написах на копелдака, ама той сигурно няма да го публикува, щото сега е зает.

"Костолизач Грънчаров,

Ти си замаял главите на разни моми и девойки, омайваш ги с елейните си слова и песнопения.

Ето какво написах на една от тях:

"Моме млада и хубава!

Ако и умът ти беше така развит, като и останалото, нямаше да се захласваш чак толкова от словоизлиянията на философа-марксист, лъжеца, мошеника и подставеното лице на бивши и настоящи служби, Грънчаров.

Но какво да се прави, едни си падат по Митьо Пищова, други по Азис, трети по Бат Бойко или по Слави Олигофренски. Ето че и наш Ангелчо Комсомолски си има почитатели!

Ами възхищавай му се със здраве тогава. Явно неговите словоблудства са най-доброто, което заслужаваш.""

Zlatina Koeva каза...

Благодаря за комплиментите!
За съжаление вече не съм толкова млада и възрастта ми не предполага тепърва да ставам нечия почитателка и да се захласвам. Нито пък да приемам твърде емоционално идейните си различия с някого и да се излагам с постотии. Но то затова е и анонимността. Носи много. Все пак ако станеш по-малко анонимен и ти може да спечелиш някоя друга почитателка, ако това ти е проблемът.
Що се отнася до развитието на ума ми и останалото, слава богу, протекоха паралелно и задоволително, нямам комплекси и в двете отношения и не се влияя от чужди оценки.
Въпреки това мерси за вниманието и приветствам намерението ти да не мяркаш повече тук. Все пак въпросният човек си има собствен блог и ако имаш спор с него, не виждам защо да го водиш в блоговете на хора, дето нямат никакво отношение.

Анонимен каза...

Ето, на това се казва достоен
отговор. Моите поздравления!

Преди да се махна окончателно, ще ти кажа само, че с "философа" нямам и не мога да имам никакъв спор, защото с чукундури не се спори. Но от време на време се занимавам с него, тъй като злостните измамници трябва да бъдат разобличавани.

Имах малък задочен спор с теб, защото изтри постингите ми, без да се постараеш да ги осмислиш добре и да разбереш истинските причини, поради които ги написах.

А всъщност, колкото и нахално да звучи, би трябвало да си ми благодарна. Може би ти е станало неприятно, за което съжелявам, но в крайна сметка ще спечелиш, ако обмислиш нещата по-задълбочено.

Желая ти здраве и успехи.