петък, 29 януари 2010 г.

А!

„България ще подкрепи кандидатурата на Турция за членство в ЕС при изпълнение на всички необходими критерии, обеща премиерът Бойко Борисов на президента на Турция Абдуллах Гюл при посещението си в Анкара.” – това се твърди в електронното издание www.Vesti.bg

Може би пропускам нещо, но не помня да се е обсъждал подобен вариант в България. А не е зле понякога да ни питат какво подкрепяме и какво не. Все пак и ние сме в тая България. Навремето Първанов и съпартийците му плакаха за „братята” сърби, страдащи под ударите на американската агресия, без да ни питат имаме ли наистина такива братя. Сигурно са си извадили заключение от отколешните пристрастия на купонджиите към "сръбското".

При посещението си на гръцката граница тия дни Борисов обяви и гърците за наши братя, което не им попречи още на следващия ден да държат роднините си при - 20 градусов студ навън.

Сега изглежда и с турците ще пием брудершафт. От толкова братски прегръдки направо ще ни заболят кокалите!

Хубавото е, че посещението в Турция се случи след, а не преди това в Германия. Че не се знае Анджи-то как щеше да реагира на братската ни подкрепа за турското ЕС - членство.

Снимка: top10-kiev.livejournal.com/229365.html


четвъртък, 28 януари 2010 г.

ДОБРУТРО, БЪЛГАРИЯ!

Обичан от едни и будещ неприязън у други, Милен Цветков пак се оказа аут. С мъгляви обещания за „нов проект”. А Нова ТВ продължава да търси мечтания си водещ. Може би ще е най-добре да продуцира едно реалити за тази цел.

Както може да се очаква, новината предизвика напълно противоположни коментари в интернет пространството. В много от мненията се изразява възмущение от раболепието на телевизията, прогонила „неудобния” Цветков, който задавал смело въпроси и не спестявал нищо на събеседника.

Честно казано, никак не ми харесва нито Цветков, нито сутрешния блок на Нова. Дори напоследък нямам впечатление доколко е неудобен, тъй като колкото пъти го включа, попадам или на реклами или на безцелно търсене на нещо си из социалните мрежи. Особено ме радва едно странно създание с френско име, което се опитва да придаде някаква форма на физиономията си с още по-странно катинарче. Кое от всичко това е неудобно на някого, не мога да кажа. През последните дни например, докато в същото време по БНТ се обсъждаше проблема със закриването на болници, по БТВ говореха за това как обществото приема психично болните, а също и за помощите за бедстващите в Хаити, Милен и Лора занимаваха аудиторията с една адски актуална и наболяла тема за масовото БГ население, а именно „Що е лукс?” Неудобно наистина, като се има предвид, че за голям процент от гражданите на тази еврочленка, лукс е да се топлят с ток или парно, да отидат един път седмично на заведение, да си купят нови обувки и палто и пр. подобни луксове. В продължение на половин час разни светски лъвове и лъвици демонстрираха часовници, ланци и изобщо завидна покупателна способност. Да, беше ми неудобно.

Научавайки новината за раздялата, помислих, че най-после Нова ТВ е осъзнала необходимостта да прояви малко повече вкус и социален усет. Да, ама в някой друг живот. Защото според програмния директор Олга Лозанова, "ерата на хард сутрешните блокове отмира" , зрителите не искали да гледат силно журналистическо присъствие, а „сервизна информация” (каквото и да значи това).

Лично мен "сервизната", консервната или пък луксозната информация на Нова изобщо не ми липсва. Имам достатъчно други възможности да науча това, което ме интересува. Слава Богу навреме се научих как да се съпротивлявам на инерцията на простотията. Жалкото е обаче, че телевизия с такива финансови ресурси полага толкова неистови усилия да заглади и шлифова колкото може повече мозъци.

Да се чудя ли тогава, че за братята ми българи най-великият роден градеж е Димитровград, а най- големият романтик в любовта - Вапцаров? Вярно е, Нова ТВ няма принос към тези класации, но затова пък е истински отличник в масовия медиен стремеж да се профанизира окончателно и по възможност безвъзвратно безкритично зяпащия и пиещ бози зрител.

сряда, 20 януари 2010 г.

НА КАКВО МИРИШЕ?

Това му е хубавото на скандала - колкото повече се разгаря и задълбочава, толкова повече храна дава за всеки, решил да намери в него нещо, над което да упражни епистоларните си умения. От една страна, пък от друга страна…….. . И понеже се включвам накрая и повечето неща вече са казани, ще се упражня над онова, което на мен ми направи впечатление.

Въпреки всичките клетви и отрицания еврокомисарската одисея на Румяна Желева още отначалото бе съпътствана от аромата на червените мафиотски пари. На червената българска роза. Символът, заменил сърпа, чука и житния клас, безкрайно чужди на комунистическата олигархия. Този аромат стана чак задушлив след оповестената връзка на г-жа Желева с фирмата „ЕТКО Шнайдерс” ООД, деривация на една от многото външнотърговски фирми, чрез които ДС е източвала години наред държавни средства, въртяла ги е, преразпределяла ги е, та в крайна сметка част от тях са се озовали в митологичните червени куфарчета, дето уж ги няма. Няма смисъл да се търси яснота в тази връзка. Целта, с която се основават такива фирми е именно да няма яснота. (Едно доста разбираемо обяснение на функционирането им можем да прочетем в "Кучешки времена" на Илия Троянов. Може би и на много други места, но на това попаднах наскоро, а и литературата е от висока класа, така че си заслужава). Името на Желева обаче изплува там и гюлът пак замириса. Все пак ми се струва, че несправедливо обвиниха госпожата в некомпетентност. Може в момента да не знае къде е „сомалийският ” залив, но сигурно е добра запозната с географията на офшорните зони и банковите трансфери. Така че колко му е да научи и за заливите.

Един неприятно остър аромат се разнесе откъм родното ляво. Странно е, че именно бившият ни външен министър и настоящ евродепутат Ивайло Калфин се изяви като съдник на гореспоменатото поприще на нашата кандидатка. Според него "асоциирането на г-жа Желева с такава компания е сериозен удар срещу нейната почтеност", а „компаниите, основани от бившите комунистически служби, все още са най-добре пазената тайна на прехода, и са отговорни за ограбването на голяма част от средствата на страната”. Отдавна чакаме това признание. Защо обаче г-н Калфин не го направи на родна земя, а изчака за стъпи по европейските коридори на властта, че да се дистанцира от миналото на партията си. Страхуваше ли се от нещо или от някого? Защо до последно агентите на бившите служби се явяваха като ментори във всички услужливи медии и размахваха назидателно пръст.

Гюловият аромат се носи упорито и над "дългата скамейка”, а и над трамплина на ГЕРБ. Като започнем от самия му лидер с неговото охранително минало. Да не забравяме първия препъни камък на кабинета, Божидар Димитров, изградил блестящата си кариера на учен, при това съвсем не „феодален старец”, благодарение на услугите си към Първо.

Наскоро попаднах на едно интервю на финансовия гений Дянков за „168 часа”. В него той споделяше, че започнал да учи икономика в „Карл Маркс” (понастоящем УНСС), скоро обаче му омръзнала комунистическата икономическа теория и се прехвърлил във Виена. Любопитен и все още неразработен факт. Някой да си спомня по онова време да са висели по стените на университетите обяви за магистратури или студентски обмен в чужбина? Дори и най-талантливите простосмъртни студенти само на магия можеха да обменят опит в СССР или в ГДР. За отвъд Желязната завеса бе абсурдно да се мисли.

А сега и тази история с Желева

Доколко всъщност е искрена декларираната от Борисов неприязън към комунистите? И ако е искрена, какви са нейните истински мотиви?

Лошото е, че сме още само в началото. Докато настъпи всеобщото осъзнаване на 70 те процента, току виж изтекъл цял мандат и без да се усетим още няколко години от мизерното ни живуркане.