неделя, 29 март 2009 г.

ВТОРИ ФРОНТ ЗА СВОБОДНИТЕ МЕДИИ









На пръсти се броят медиите в страната, които се стремят действително да запазят свободата и независимостта си от разни икономически и политически субекти и не позволяват въпросните субекти да им налагат фалшив тон, фалшива ведрост, фалшив ангажимент и пр. фалшивости. Тук можем да включим и утвърдилите се напоследък с противоречива слава блогове, които са си често и просто „изтървани”.
Оказва се обаче, че им се отваря и втори фронт на тези медии – освен за свобода, те трябва да се борят и за повече естетика, в името на красотата, която ще спаси света, за „светлина, повече светлина”. Според изявлението на Соломон Паси пред RETV, грозният, невчесан и намирисващ език на блоговете трябва да си остане в най-добрия случай там и е абсолютно неуместно и безотговорно да се преекспонира от една авторитетна телевизия, така че да зарази необръгналия на простотии слух на децата. Най-лошото било, че грозотата в страната се налагала и направо задушавала всичко красиво.
Тук сме на едно мнение, г-н Паси. И аз мисля, че корупцията, арогантните и вече напълно открити кражби на властта, политическите чадъри над топ мафиотите, убийствата на арестанти, побоят над мирни демонстранти, следенето на интернет трафика не са никак красиви и все повече ни задушават. Въпреки че не ми се иска, аз все още мога да изразя възмущението си на сравнително неутрален език, който може би няма да изнасили слуха и естетическото ви чувство. Вероятно обаче има хора, които са в по-голяма степен засегнати от мен или просто са по-смели, затова речникът им е доста по-грубоват. Браво на тях! Завиждам им.Ако това е съчетано с достатъчно оригиналност и интелект, не виждам какво лошо има. Да изреждаме ли примери от литературата? При това именно от атлантическата? А дали една телевизия ще преекспонира този език и тези мисли, как ще го направи и защо, си е нейна работа и е крайно неуместно един гост от какъвто и да е ранг, да дава наставления по въпроса.
Интернет езикът явно все повече става трън в очите на нашите политици. Днес някъде из новините забелязах и съобщение за амбициозния план на евродепутатката ни Филиз Хюсменова за "отделно проучване на езика в Интернет и влиянието му върху личностното изграждане на децата."/ в-к”Капитал”/ Според благовъзпитаната дама в интернет се създавала благодатна почва за прекрачване на нормите и за липса на ограничения в изказа. Какъв срам! Интересното е обаче каква битка срещу просташкия език ще се подеме, след като излязат печалните резултати от изследването. Ах, тази цензура! Каква мъка причинява законовата й необоснованост. Да можеше някак едно законче ....

На времето Исак Паси, бащата на нашия евентуален бъдещ ген.сек. на НАТО, ни отведе „При изворите на модерната естетика”, прескочи някак тоталитарната цензура и ни запозна с модерните философи, изградили облика на съвременната ни култура, борейки се за свободата на мисълта, волята и индивидуалността. Тогава, благодарение на благовъзпитаната партийна естетика, нямахме достъп до самите произведения, а ги познавахме само през призмата на по-смелите критици и философи като Исак Паси.
За жалост в случая крушата е паднала доста далеч от дървото.

петък, 20 март 2009 г.

НА РИБОЛОВ


Хазартното съзнание, старческата деменция или пък царственото високомерие към поданиците подлъгаха Н.В. да признае онова, което всички останали се опитват да замаскират зад паравана на принципи, идеи, общи цели за благото на родината и народа: коалицията е "въпрос на стратегия и тактика".

Едни коалиции се изясниха, други са в процес на създаване, укрепване, налагане във вътрешнопартийното, а после и в публичното пространство. Доколко са ясни на електората принципите на създаването им, общото в платформите им и вижданията за провежданата политика, за самите тях всъщност не е толкова важно. Важното са броят депутатски места, които ще успеят да откъснат от баницата. Затова и не се притесняват особено от цирковете, които изнасят в медийното пространство. Работата е да замътят водата и да пуснат стръвта.

Ние, потърпевшите риби обаче, вече сме много отегчени, отвратени и най-вече обезверени от тази мътилка в блатото ни. Гръмките фрази, обещания и головодни платформи така и не станаха част от миналото. За съжаление с големия принос на медиите. Рядко се сеща някой журналист да зададе съществения въпрос какви мерки конкретно предвижда дадена партия в областта на образованието, на социалната политика, здравеопазването, икономиката. Колкото повече наближават изборите и зачестяват коалиционните сватби, толкова повече ни се налага да слушаме баналните въпроси кой с кого, защо, ама как така, ама ако този иде при онзи, какво ще стане и пр. За съжаление и ние, гражданите, се задоволяваме да чуем, че еди кое си щяло да е приоритет, без да питаме „А как точно?” Така и ние самите се отказваме от демократичното си право на осведомен избор и подценяваме собствения си разум.

Накрая в мътилката налапваме коя да е стръв, само да изглежда по-голяма. Може би най-удачната дата за избори е първи април?!

сряда, 4 март 2009 г.

ВРАГ № 1 НА ТУТРАКАН ПИШЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ


Ненадейно най-върлият враг на Тутраканската селищна система, а именно 40тия президент на САЩ Роналд Рейгън, се оказа епистоларен другар на старопланинеца Любомир Левчев. Също така ненадейно естетът в сферата на моминската хубост Румен Петков се оказа дотолкова заинтересуван от литература, че жертва лични средства, за да предостави на СБП писмо, което си е било и без това на СБП. Според Левчев това било най-символичния жест, който бил виждал напоследък. Вероятно нещо е разклатило реалистичните естетически позиции на бившия цензор и председател на СБП, та поставя знак на равенство между символично и абсурдно. 

Според бившия вътрешен министър и настоящ писателски благодетел фактът, че  по времето на Студената война Рейгън се е обърнал с някакво послание именно към СБП бил показателен за ценностите, които излъчвала тази институция тогава, а и сега. Като се има предвид, че една от главните задачи на СБП по това време е да цензурира и отсява неблагонадеждните творения на изгубените писателски души, така че да не бъдат по никакъв начин застрашени идейните и естетически ценности на народа, логичното съдържание на това послание до Шестата световна писателска среща би било всъщност призив към спазване на свободата на словото. Или поне бегъл намек за нещо подобно (иначе пощенският гълъб нямаше да прелети през желязната завеса). Обществеността обаче не бе удостоена с честта да се запознае със съдържанието на въпросното писмо. Тя трябваше да се задоволи с поредната блудкава, безвкусна и абсурдна PR-изцепка на властта. 

А Тутракан трябваше да преосмисли отношението си към своя враг.