понеделник, 28 декември 2009 г.

И ЗАЩО ЩЕ СЕ СЛУХТИ?

Така или иначе ЗЕС е приет. Радетелите за спазване на гражданските права може и да продължават да мърморят и да се изказват компетентно или пък емоционално по блогове и блокове, това едва ли ще обезпокои рейтинговата нова власт. Колко е "нова", историята един ден ще покаже.

Какъв е изобщо смисълът от занятието? Според законотворците – за нуждите на националната сигурност, за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления. Вместо да заекват неубедително в сутрешните блокове, нека представителите на МВР да извадят една статистика, от която да се вижда колко и какви тежки престъпления са разкрити с помощта на СРС-та.

Най - пресен пример за това, колко е безсмислено да се нарушават правата на хората с оглед на сигурността им е атентаторът Абдулмуталаб. Както в САЩ, така и в Англия, където се е подвизавал младежът, гражданите отстъпиха много от демократичните си права, които иначе упорито и неотстъпчиво защитават. И там се слушат телефони, по летищата се претърсват и най-съкровените ъгълчета на чантите, че и бельото даже. Камери следят и записват в магазините, училищата, по улиците. Личното пространство е сведено до минимум. Ако в дома си разполагаш с лукса да имаш своя стая, можеш да останеш час -два на ден насаме с мислите и пороците си. И ето, че нормалните хора се свиват като затворници, озъртат се виновно и се питат дали не изглеждат подозрителни, ако си пуснат щорите. А пък Абдулмуталаб - овците си щъкат необезпокоявани кеф им в Англия, кеф им в САЩ или пък да забършат някоя бомба в Йемен. Компетентните органи дори не са обърнали внимание на предупрежденията на бащата, че синът му проявява радикални възгледи. Сега се цитират и учителите му, които се сетиха, че бил защитавал режима на талибаните. Червената лампичка не светва даже, когато съюзникът Великобритания му отказва да го пусне да продължи образованието си, поради някои съмнителни връзки. Неогрялата мнозина българи мечта за щатска виза става реалност за Фарук.

С оглед на тези факти легендарните усилия на ЦРУ да опази сигурността на страната си остават легендарни и дават храна на маса гладни холивудски режисьори и сценаристи. Все някой трябва да ги храни!

И отново с поглед към родната действителност да помислим за какво ще се използват и са били използвани подобни материали, предмет на въпросния ЗЕС и на толкова дискусии. Честно казано вълнението на правозащитниците ми изглежда малко преувеличено. Всички знаят, че МВР подслушва. При това без да си играе да иска разрешение от разни там съдии. Като пример за пореден път бих посочила уволнения от министър Цветанов старозагорски комисар, натъпкал стаята на шефовете си с бръмбари, за да може евентуално после да ги шантажира. Разбира се, че подобни материали не могат да се използват в процес, ама кой въобще говори за процес. Достатъчно е да притиснеш когото трябва с един запис, с една разпечатка или деликатен мейл. Гузната съвест едва ли ще има сили да се опълчи на неправомерното им използване. А и да не е гузна, бързо може да я превърнат в такава. Тези неща са дългогодишна практика на ДС, а пък както всички знаем, тя все още е навсякъде около нас. Грижи за сигурността ни с опитна и веща ръка. И уши.

Лошото е, че докато правозащитници и ченгета спорят в топлите телевизионни студия, навън случаите на отвличания продължават. Случаи като Белнейски продължават да остават неразкрити. Красьовците и баджанаците им продължават да доставят закуски на съдиите и да им правят ремонти. Те от своя страна продължават да си вземат по 15 порядъчни заплати годишно.

Сигурно има статистика за доверието на американците към институциите им. Щом една толкова маниакално привързана към гражданските си права нация е съгласна да се лишава от тях вероятно това доверие е доста голямо. Странното е, че макар ние ежедневно да псуваме депутати, министри, ченгета, съдии и изобщо всичките си държавни институции, защото нямаме никакво доверие в тях, толкова безболезнено сме готови да им отстъпим всичко, което поискат от нас. На хората, дръзнали да се опълчат срещу подобно посегателство, се гледа като на вманиачени компютърни специалисти, които трябва най - добре да се натупат едно хубаво, че да престанат да дрънкат глупости, от които не разбират!

вторник, 15 декември 2009 г.

ЗВЯРЪТ В МЕН







През 1509 Еразъм възхвалява човешката глупост в различните й проявления. Животът в онези години не е предлагал толкова голямо разнообразие на забавления и прищевки. Предполагам, че това в известна степен е ограничило победното шествие на неговата героиня, но в днешно време просто не могат да й се хванат спатиите, дето се вика. Дали е порок или не, нека спорят специалистите по морала. Аз знам обаче, че понякога е вредна, което я прави опасна и налага последователната, систематична, макар и отчаяна борба с нея.

Ровейки се из една от известните социални мрежи, попаднах на заглавието: Жив таралеж в дамска чанта – последният писък на модата!” Наистина се изненадах, защото новината беше от Острова, а доколкото знам, законите за защита на животните се съблюдават изключително строго в истинските европейски страни. Оказа се обаче, че действително съществува една разновидност африкански таралежчета, които могат да се отглеждат като домашни любимци. Гневът ми падна с 1 градус.После обаче се вдигна с 2. Това е последният хит сред модните аксесоари при богатите и известните, съобщи „Дейли Телеграф”. Доскоро подобна роля играеха малките кученца, порода Чихуахуа. /…./Оказва се обаче, че таралежчето е по-добрият избор, защото изисква много по-малко грижи, а и размерът му е такъв, че се побира лесно в шепа и малка дамска чанта.”

Колко големи трябва да са глупостта ти, празнотата ти и безчувствието ти, за да третираш животното като аксесоар?

Сред главните носителки на тези аксесоари били футболни съпруги, модели и дами из хай лайфа. Май няма нужда да оплакваме ниското качество на родния елит. Той просто навсякъде си е такъв. Ако бях журналистка в дъждовния Лондон, бих потърсила някоя от тези Бекъмовици, за да я питам: „А какво направихте с Вашето Чихуахуа? Ами това таралежче ако направи белята в чантата Ви, какво ще направите? Ще го захвърлите в първия кош, за да хукнете към "Хародс” за нова чанта? А в кой кош ще го изхвърлите – за биологични отпадъци ли? Аааа извинете, между другото, тези обувки от крокодилска кожа ли са?"

Ако все пак имат някаква мозъчна дейност, двукраките домашни любимки са научили за пред природозащитниците и такива заядливци като мен познатия урок: "Ние все пак ги отглеждаме, грижим се за тях, не ги колим и ядем. Аз съм вегетарианка например и от години грам месо не слагам в уста.”

Има известна разлика и тя се казва целесъобразност. Звярът в мен иска месо и скривайки се зад двете хиляди страници на Библията, която ме признава за венец на Творението, хапвам свинско със зеле и пилешка кълка. Човекът в мен обаче се опитва доколкото може да еволюира и да защити тезата на Библията. Ето затова ме ядосва подобен подход към природата. Безбройни са случаите, в които тя става жертва на човешката суета – модните дрехи от кожи, аксесоарите от части на животни, излизането на мода на определена порода кучета или котки, при което демодираните биват изоставяни, боевете с кучета и други животни. Какво значи клишето "Обичам природата"? Да се снимаш ухилен като ряпа пред алпийските ски- писти или на джета, порещ вълните над хорските глави? Много ще е добре да не обичаме толкова природата, а малко повече да я уважаваме, заедно с всичките й създания. (Признавам си, че изключвам хапещите инсекти, те са малко в повече.)

И накрая, това което ме довърши, беше реакцията на коментаторите: „Оууу, колко сладичко!”, ”Айййй, искам и аз такова!!!” Цитирам по памет и с отвращение.

Снимки:http://de.wikipedia.org/wiki/Erasmus_von_Rotterdam ; www.petstorevip.com/offers/p89_0.jpg

събота, 12 декември 2009 г.

ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ


Като всяко добро момиче и аз си падам по лоши момчета. Затова един от любимите ми поети е средновековният никаквец Франсоа Вийон.

А едно от най-популярните му стихотворения е „Балада за обратните истини” :

(Последната строфа в превод на Васил Сотиров:

Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред. )

Като гледах днес новините и за пореден път се сетих за това стихотворение. Ето и някои обратни истини, които си представих:

Доган НАИСТИНА се отказва да е лидер на ДПС.

Станишев се засрамва.

Пенсионерите НАИСТИНА получават /или НАИСТИНА не получават/ коледни добавки.

Бойко изпълнява онова, което е обещал.

И т.н. Спирам дотук, всеки може да продължи както го влече.

Добре, че нямам таланта на Вийон, та не се опасявам, че ще ме споходи неговата орисия. Даже и на Пишурката нямам таланта. Но пък от друга страна бездарието е спасило много народ. А в днешно време даже и храни маса самозвани звезди. Че като се има предвид накъде върви демокрацията напоследък, знам ли кой какво чете и къде докладва?

вторник, 8 декември 2009 г.

МЪЖ НА МЯСТО

Обща характеристика: Бял, хетеросексуален, нормален, семеен

Възраст: Средна

Професия: достопочтена

Месторабота: институция от законодателната, съдебната или изпълнителната власт

Политическа принадлежност: консерватор с либерални възгледи за партийната лоялност

Религия: по избор и интерес: християнин, масон, темплиер, розенкройцер

Хоби: приятна компания с всички съпътстващи екстри

Спорт: според физическите възможности и предразположения: лов, голф, ски

Любимо ястие: вратна пържола

Любимо питие: Johnnie Walker, Шато не знам си кое

За какво може да се използва:

- от жените: създаване и съхраняване на домашен уют, благополучие, сигурност и спокойствие, продължаване на рода

- от мъжете: осъществяване на универсални политически цели

Рискове в общуването: възможна е непредвидена и внезапна смяна на приоритетите. Въпреки това между две смени си остава мъж на място, излъчва стабилност и самоувереност.

Фото: www.rzs.bg/index.php?t=2097

понеделник, 30 ноември 2009 г.

ИСКАМЕ ФИЛМ!

Днес имаше една всепоглъщаща новина! Дотолкова доминираща, че остави в сянка всякакви пръкнали се случайно земетресения, горящи влакове, убити полицаи, сини, жълти и червени избори. Гунински младши, върнаха го! От сутринта до вечерта се предлагаха сведения, кадри, версии, предположения, категорични твърдения, контратвърдения, мълчание. Дори за миг не се допусна аудиторията да остане назад от развитието по случая.

Само че всички електронни, печатни и разни други медии твърде дръзко предположиха, че аудиторията наистина се интересува от цялата тази информация и затова изключително натрапчиво й досадиха. Може би това звучи жестоко? Да, но не и лицемерно, както се опитват да ни внушат. И каквито се опитват да ни направят. Благочестивите християни (а спазвате ли поста?) ще се прекръстят и ще рекат, че трябва да съчувстваме чисто човешки. Е, ще стигна и дотам, за да обясня, защо не можем. Ние, неблагочестивите. Първо обаче ще тръгна от самата "информация" и цялата й комичност.

Смешно е неведението на бащата за повода на отвличането. В известна степен може наистина и да не е ориентиран, тъй като поводите може и да са доста повече от един. Но да твърди, че е изключено мотивът да се корени в бизнеса или политическата му кариера (които си вървят слепени като сиамски близнаци), след като има участие в редица фирми, някои от тях свързани с петролния бизнес, други със строителство и туризъм, има за другар Валентин Златев, освен това е общински съветник от БСП и бивш агент, та да твърди подобно нещо, просто е чак обидно смешно. Затова е нелепо телевизиите да участват в играта му и да ни сервират на закуска, обяд и вечеря подобен евтин буламач.

Подозрително изглежда и спокойствието, с което сякаш протече целият случай и намери някакъв възможно най - безболезнен изход. Което навежда на мисълта, че не само бащата, но и полицията е разполагала с достатъчно информация и е участвала в разрешаването му. Затова сега някой да се прави на изненадан, че да се опитва да изненада и мен, също е трагикомично и недодялано!

И сега стигам до обяснението, защо онези от нас, които са искрени поне със себе си, ще признаят, че не могат да проявят съчувствие. Защото ако приемем, че от демографски топящото се седем милионно българско население около два милиона са били атакуваните от новинарския поток зрители, нека да предположим каква част от тези два милиона живеят в същата България, в която живее сем. Гунински. Дали ще напълнят едно по-голямо село? Айде да кажем ще се съберат в един малък град. Останалото българско население е обект на по – друг тип престъпност, която обикновено остава неразкрита, става част от статистиката и проблем на потърпевшите. Остава неизпълнено обещание на всяко следващо правителство или на всеки следващ вътрешен министър. Голяма част от това население не се опасява от отвличане, защото е крайно безинтересна мишена поради своята неплатежоспособност, казано направо - мизерия. Затова то трудно се идентифицира със семейство Гунински. На това население като му поднесеш новината, че вероятно е платен един милионен откуп, то трудно може да я смели, понеже съзнанието му не може да обработи и материализира въпросния милион.

Накрая, немалка част от това население свързва дереджето си, а и хала на държавата си с начина, по който този малък град от семейства Гунински въртят бизнес и политика през последните 20 демократични години.

Целият този фарс дори не става за филм! Интригата е толкова нескопосана и съшита с бели конци, че прилича на всички онези изкуствени театрални филми, които българското кино избълва напоследък. И заради които му клъцнаха с право субсидиите. За същата, че и по-строга ножица плаче и БНТ.

А зрителите, ако искат да гледат нещо интересно за отвличане – започна нов едноименен сериал по AXN, който си струва. Приятно гледане!

събота, 28 ноември 2009 г.

ЗА RE:TV С БЛАГОДАРНОСТ И НАДЕЖДА

Трудно е да се разделиш с нещо, станало част от ежедневието ти. А сигурно за хората, отдали професионализма и живота си на тази телевизия е стотици пъти по-трудно. Може би затова ще бъде от значение за тях да разберат какво е означавал трудът им за техните зрители.

За какво съм благодарна на RE:TV?

В момент на все по- нарастваща профанизация и което е много по – лошо слугинаж на медиите, тя обърна внимание на това, че има и друг сегмент от зрителската аудитория и се насочи към него. Макар и малък, този сегмент обхваща хора, които гледат по- надалеч от уютната си вечеря в компанията на Слави, интересуват ги новини и извън дългоочакваната победа на поредния неосъществен талант и са загрижени за страната в която живеят. А немалка част от тях са напуснали. На тази раса зрители RE:TV предложи разнообразни новини и публицистични предавания, различни гледни точки, обективна информация. Някои ще кажат, че телевизията е имала ясно изразена политическа позиция и пристрастие. Дори да е така, никога не й е липсвала обективната оценка и стремежът да се даде дума и на другата страна. А от безгръбначни, но "обективни" телевизии ни е втръснало.

Случвало се е скромният ми блог да гостува на "Булевард България", което е голяма чест за мен. Встрани от личното удовлетворение мисля, че този начин на комуникация кара човек да се чувства значим със своята позиция, дава му възможност да я заяви открито и без страх. Позволява му да бъде някой.

Казано в обобщение, за двете години от съществуването си RE:TV активно участва в изграждането на гражданско общество в България, каквото в годините на прехода дори демократичните партии не успяха да създадат. Мисля, че сега основите са положени и тази телевизия допринесе много за това.

Голямо уважение заслужава фактът, че RE:TV не направи компромис с качеството. Вероятно финансовите затруднения са били предвидими, като се има предвид фактът, че това не е комерсиална медия. Въпреки това обаче, тя остана вярна на публиката си и не се плъзна по плоскостта на лесния успех и бързите пари. За жалост на твърде висока цена!

Да, положението изглежда мрачно и безнадеждно. Но RE:TV успя да покаже един модел на качествена медия, медия с гражданска позиция и принципи, на които остана вярна дори с цената на съществуването си. Това е, което дава надежда. Все пак има и други хора, има и друг морал. Ако всички ние подкрепяме с действията и общественото си поведение този морал и ценности, този вид хора ще стават повече и повече, медиите ще стават по- добри, държавата ни ще става по-европейска, животът ни – по-хубав.

Вярвам, че добрите професионалисти от телевизията ще намерят бързо нов път за изява, искам го и заради тях и заради всички техни зрители, които ги очакват!

До скоро!

четвъртък, 26 ноември 2009 г.

ЗАЩО СЪМ ПРОТИВ ИМПИЙЧМЪНТ НА ПЪРВАНОВ












Не защото го харесвам или пък се оставям да ме облъчват с приказките за едва ли не неприкосновената президентска институция. Напротив, мисля, че с неприкосновеността на този или онзи веднъж завинаги трябва да се приключи. Нека имунитетът си остане само медицинско понятие, което да си спомняме при поредната грипна епидемия. Всички други сме хора и грешим. Когато от грешките ни не следват твърде големи злини, можем да се молим за прошка. Ако обаче те водят до разруха и беди, заслужаваме да понесем кръста си и да ги изкупим.

Мога да простя на Първанов и архара и безсмислените прескъпи воаяжи, и гостуването в чалгаджийски шоу—програми. Все пак си е нашенче от село и образците му на подражание са по- скоро от Изтока. Не мога обаче да му простя широкия чадър, под който приюти престъпници като Вальо Топлото, Овчаров, Петков, Ковачки, редица провинциални феодали, чиито замъци наобиколи покрай кампанията си. В правния свят тези грехове може би нямат стойност на престъпления, така че импийчмънтът е юридически несъстоятелен. Според мен обаче са си истинска държавна измяна и отстраняването му би било напълно заслужено.

Защо обаче не искам да е сега?

Защото в момента и кучето на Бате Бойко би станало президент, ако зад яката му каракачанска гърбина се ширнат бойковите рамене и двамцата се усмихнат чаровно за снимка. А не мисля, че това е добре. Примери за последиците от безкритичното си отношение имаме достатъчно.

Все още не можем да кажем какъв ще е ефектът от политиката на новата власт, но едва ли сме далеч от отрезвяване и охлаждане на страстите. Тогава може би ще помислим, ще попремерим веднъж, дваж, па тогава ще отрежем. Определено не би било за наше добро ГЕРБ да се сдобие с чадър от рода на Първанов. Затова, нека оставим "социалният президент”, при това ”на всички българи", сам да се дискредитира окончателно, пък после ако ще да прави партия. В сърцата и паметта ни винаги ще си остане агент на службите, архитект на най – корумпираното и престъпно правителство в новата ни история, модел на политическо поведение, който не бива да се повтаря. Именно затова съм против да се налага да му избираме заместник сега.

С голяма доза сигурност може да се очаква, че мъдростта на изтънелия джоб ще накара хората да мислят, да избират, да мерят и теглят. С известна доза надежда може да се очаква, че Синята коалиция ще престане да си прави харакири, както последно стори на кметските избори, ще реши какво е и какво ще прави и ще предложи на хората някаква реална алтернатива.

Дотогава можем да погледаме с наслада дългия залез на Първанов и да му махаме за сбогом.

Снимки: http://razloginfo.com/print.php?news.944

www.vsekiden.com/.../parvanov_strelia.JPG


вторник, 24 ноември 2009 г.

ЖЕРТВИТЕ НА БЮРОКРАТИЧНАТА БРАДВА

Все още помним как рекламната предизборна брадва сече пенсии, заплати, детски добавки. Сече по телевизията, сече дори в училищните сайтове. На фона на тази съвсем истинска, а не рекламна сеч, за която стана дума днес обаче, всичко останало бледнее - дори златните ланци и телефона на Красьо изглеждат просто поредната политическа суета на суетите.

Както съобщи Сметната палата почти половината от средствата на Фонда за лечение на деца в чужбина са останали неусвоени, в резултат на бюрократични спънки и нормативни неуредици. Известни са три случая на реални жертви на бюрократичната гилотина, деца, починали вследствие на месеци и години протакане. Това са известните. Не е известно колко от родителите просто са се отказали от този трънлив път и каква е съдбата на децата им. Не се знае дали тези, които все пак са се добрали до средства от фонда, са получили адекватна медицинска помощ. На Лелята зад бюрото не й е това работата. Тя приключва службицата си в 5 и оттам нататък пътят й минава през супермаркета и завършва на дивана с поредното реалити. Дори може да пусне някой благотворителен SMS. Повече от година, дори две, някои семейства са чакали Лелята да стигне до тяхната папка и да сложи един подпис. Вероятно Лелята е имала лошо храносмилане, главоболие или един Бог знае какво. Докато й премине, някои деца са пораснали в затвора на болното си тяло и така Лелята, която ги е осъдила на този затвор, просто е захвърлила папката им в коша. Брадвата казала „хряс”.

Това, разбира се, ще го наречете абсурдно. Само чакайте, има и още! Понеже ние по балкански не си знаем мярката. Самите лели и чичовци, работещи във фонда, изявили пред одиторите желание да им се поставели срокове, та да могат да си вършат работата. Което вероятно означава, че без срок за изпълнение на определена дейност, се ходи на работа, за да се пие кафе. Директорът на фонда пък, „д-р” (нарочно е в кавички, не че съм невежа) Николай Добрев заявил, че всъщност не е имало толкова нуждаещи се деца, че да се усвоят парите. А кого тогава е срещал т.нар. „д-р” в уютния си топъл кабинет и по коридорите на службата си?

Ще получат ли тези палачи онова, което заслужават? Не. Защото бюрократът няма лице. Подобно на палача той го крие зад качулката на безличното "ние".

Един от аргументите на атеистите, с които защитават своето неверие е: „Защо ако има един всевиждащ и милостив Бог, той допуска да страдат и умират невинни деца?” Можем ли да упрекнем онези, които не вярват в захаросаната и цинична институционална благотворителност, организирана от държавата по Коледа и Великден? Рекламирана, фотографирана, съпроводена с песни, танци и сълзи на благодарност. Докато брадвата на бюрократа сече ли, сече.

И аз не знам дали вярвам в тази благотворителност. Но вярвам, че когато в тази страна се възпита едно гражданско общество, то ще бъде водено не от стадно чувство, а от чувството за единство и неговата сила. И когато един ден поредният министър – бюрократ и Божи пратеник на земята вдигне брадвата си срещу него, хората няма да стоят и да слушат безропотно зле скалъпените му медийни обяснения, а ще застанат под прозорците на кабинета му и ще покажат, че са тук, все още са живи и са много.

Снимка: http://www.pe-foto.de/html/henker.html

четвъртък, 12 ноември 2009 г.

ЕВРОПА ЛИ?

Тези дни за пореден път изживяхме един празник изцяло медийно, изцяло без ентусиазъм, с повече горчивина, отколкото радост, задавайки си за пореден път въпроса „Това празник ли е изобщо?”.

Цяла демократична Европа, заедно с Америка и малко неуместното, но все пак знаково присъствие на Русия, излезе на площада в Берлин и събори отново символа на Желязната завеса, показа кое е най- висшето благо за света и за човека: СВОБОДАТА.

Цяла България остана вкъщи пред телевизора да гледа скучните политологически коментари от 50-годишния амвон на тоталитаризма. На ракийка със салатка, в схватка със смразяващия страх от свинския грип.

На следващия ден, 10 ноември, България започна медийния си празник на Демокрацията с назидателните напътствия на висш служител на ДС, за когото БКП / БСП остава единствената и незаменима партия - гарант на сигурността и просперитета. Неговия. През целия ден колегите му шестваха от едно в друго телевизионно студио, уж осигурявайки на медиите плурализъм и обективност. А всъщност заявявайки ни нагло, че са вечни и че никога няма да се освободим от тях.

Лидерите на Европа показаха, че са гаранти на демокрацията, че въпреки всички критики и съмнения, които търпят, са големи хора, а и че са лидери на държави с големи хора. В речта си пред Европарламента Вацлав Хавел за пореден път показа, защо е един от символите на Промяната.

Президентът на България от своя страна за пореден път доказа, че е президент на своята столетна партия, а не на всички българи, както упорито настоява. На думи. От една страна защити посланици, които с действията си са саботирали основата на всяка демокрация – свободния избор. От друга страна се потвърди и участието на ръководената от него партия в петролни сделки с един от основните врагове на демократичния свят. Също така и финансирането на тази партия с традиции от садамовия режим. Каква гордост!

Европа отбеляза с неподправено вълнение 20-годишното си единство и въпреки кризата продължи с оптимизъм към своето бъдеще.

България се събуди, изяде една шкембе чорба с чесън, смени канала и заспа.


сряда, 4 ноември 2009 г.

HAUTE COUTURE

Колекция 2009/2010

Да бъдем в крак с времето!

Да сменим костюма!




Стандартен модел







Американско оранжево

събота, 17 октомври 2009 г.

ВАМПИРСКИТЕ НАБЕЗИ НА ЧЕРВЕНИТЕ ПАРВЕНЮТА











Вампири, Таласъми” е един от малкото нови български филми, които са ми направили добро впечатление. Именно кадри от него изплуваха в съзнанието ми, когато разбрах, че другарката Масларова била обсебила пианото на Лора Каравелова. Филмът разказва за унищожаването на интелигенцията през първите години на комунистическата власт. В моментите, за които се сетих ставаше дума за това, как един сравнително богат и подреден с вкус буржоазен дом бива национализиран и в него се настанява многолюдна пролетарска челяд, която за нула време го освинва. Помислих си, че под цялото лустро на скъпи костюми, обувки, къщи и хотели, духовната нищета на червените парвенюта си е все толкова необятна, както и тогава.

За да приеме необходимостта от подобно лустро, червеният пролетариат извървява доста дълъг път на диващина и примитивизъм, а да води някакъв културен живот за него било чудовищен компромис с идеите на Революцията. Преди Сталин да се спомине и да се проведе Априлският пленум, партийният секретар в службата на баща ми (завеждащ отдел в исторически музей) го извикал на сериозен разговор, при който му наредил тутакси да захвърли буржоазните бомбе и балтон и да ги замени с каскет и ватенка. Майка ми пък (фотолаборант) била привикана от ОФ -организацията и й била направена забележката, че с лака и червилото приличала на развалена капиталистическа кокона, а не на добросъвестна соц. труженичка.

Как са еволюирали в културно отношение бившите шумкари, истински и мними, не се знае. Тъй като от край време са си обичали далечните пътешествия, имали са възможност да се огледат и извън културното си гето, та по някое време са се изчервили от срам (колкото и да е странно), озовавайки са по ватенка и с каскет на неподходящо място. В резултат на това станаха първи културтрегери.

В любимия град на другарката Масларова, Стара Загора, можеше да бъдат забелязани на всяка премиера, на всяко гостуване на чуждестранни оперни или балетни трупи. Освен с богатия си културен живот, градът на поетите се славеше и като сериозен индустриален център - машиностроене, химическа промишленост, роботостроене, ТЕЦ-ове и т.н. Всички тези предприятия имаха директори, зам. директори, партийни секретари и пр. елит. Та този елит редовно водеше другарките си на опери и концерти, за да покажат новите си тоалети. Тъй като обаче достиженията на световните музикалните гении бяха твърде чужди на природата им, често тези парвенюта имаха доста неуместно поведение. Или говореха, обсъждайки я тоалети, я готварски рецепти, я дебелината на балерините или пък аплодираха в неправилния момент, а след антракта закъсняваха. Както и да е, бяха смешни с претенцията си. През 1991г. сградата на първата извънстолична опера бе варварски опожарена. Досега червената номенклатура не успя да събере необходимите средства, за да я възстанови, та да може да прави там парад на новите си и далеч по-скъпи отпреди тоалети. Е, другарката Масларова все пак построи социален център, понеже много добре знае, че само с духовна храна не се живее. За хотели нищо не споменавам, че можело да ме осъди. Необходимостта да се пилеят пари по разните му театри и опери отпадна и след като чалгаджийската култура почти официално се утвърди като елитна, а знойните й изпълнителки бяха всепризнати за ВИП.

Вероятно затова и бившата министърка се е разделила с въпросния инструмент и го е дарила на музея (за което има разписка – „Пиано на Лора Каравелова – 1 брой”). А може би вече не е пасвало на обзавеждането в дома й. Твърде старичко е като го показаха. Че не е акордирано и свири фалшиво, няма никакво значение, едва ли е мислила да го използва по предназначение. Най-много да е служило като поставка за саксиите й с мушкато или с някое екзотично цвете, донесено от далечните й и прескъпи за нашия изтънял джоб воаяжи.

Каквато и да е истината, новината в крайна сметка е добра – пианото се оказа в музея, а другарката Масларова се ядоса.

събота, 10 октомври 2009 г.

ПАЗАРНАТА РЕГУЛАЦИЯ НА ПРЕСТЪПНОСТТА

Един от любимите ми напоследък персонажи, вече бившият областен шеф на старозагорското МВР, главен комисар Тончо Михайлов, пак влезе в устата на медиите, макар и не по толкова оригинален повод, както преди. В републикански мащаб човекът се прочу след като в началото на септември дръзна да подслушва инспектиращите го шефове. Днес пък го споменаха във връзка с протекцията, която оказвал на престъпна група, продавала алкохол без бандероли. Очевидно след като протекционизмът позволява престъпността да цъфти и връзва безпрепятствено, вместо да бъде изкоренявана като вреден за обществото плевел, излиза, че единственият начин да се ограничи донякъде е пазарната й регулация. До този извод стигнах и след един разговор с бивш служител на системата, който проведох съвсем наскоро.

Питам го аз: „ Добре де , защо толкова време ги държахте тези цигани на автогарата, дето играеха на „Тука има, тука нема” и всеки ден обираха маса народ? Много добре ги знаехте кои са.” А той вика: „Не можеше, имаха големи връзки”. Аз: „ Че колко големи връзки пък ще имат тези въшльовци?” Той: „Въшльовци, ама с времето големи пари направиха. Плащаха, където трябва.” Пак аз: „ И как изведнъж изчезнаха след 10 години?” Пак той: „Просто вече нямаха пазар, хората спряха да им вярват и не се хващаха да играят.”

Ето къде било значи разковничето. Че то проста работа било! Ще изкарат някой разкаял се наркоман по телевизията и той като Димитър Попов навремето ще се обърне към нацията: "За Бога, братя, не купувайте!" Подобни инициативи ще се проведат и в ромските квартали, за по-сигурно от врата на врата. „За Бога, братя, не крадете! Не продавайте алумин, плащайте тока!” За да бъдат подплатени тези призиви, разбира се, трябва да се измисли нещичко за мотивация.

Много актуално и важно е да се пресече наивната вяра на хората в телефонните измамници, които явно имат някъде нелегален университет, където разработват все по-нови техники и ги усъвършенстват. Най-добре, както на строителните обекти е задължително да се провежда инструктаж за безопасност, във всяка фирма или учреждение да се провежда ежедневен инструктаж за отпор на телефонните измами. Само когато осъзнаем силата си на потребители и мощта на пазарния механизъм на търсене и предлагане, ще успеем да сборим престъпността. Защото, както се видя, ако чакаме на полицията, така и няма да го доживеем.


четвъртък, 8 октомври 2009 г.

ПРОКУРОРСКИ ПРИЗИВ: НАСАМ, НАРОДЕ! СЛИВИ ЗА СМЕТ!









Никой не обича, особено пък българинът, да му казват как да си върши работата и да му дават акъл. Това вече взе да ядосва и обикновено спокойния главен прокурор. Ту медии, ту разни бандюги или пък партийни централи ръчкали прокуратурата да се самосезира за щяло и не щяло. Я за Куйович, я за Румен Петков. Раздразнен от това внимание, първо, чрез говорителката си, Стелиана Кожухарова, а после и самият той, Велчев, ни призова да си изпълним гражданския дълг и ако имаме информация, да му я споделим. Отначало схванах само противоречието в този жест- уж от една се оплаква, че му досаждат с претенции, пък от друга ни вика да му досаждаме. Върви, че ги разбери тия юристи, все извъртат нещата, както им дойде! После обаче се почувствах истински поласкана като гражданин. Щом казва, че ще вярва на нас, а не на горепосочените източници, значи най-после някой в тая държава ни поставя по-горе от политиците и престъпниците. Евала!

Само дето ми се вижда леко проблематичен този метод на действие на прокуратурата. Първо, никой не уточни, нито говорителката, нито Борис Велчев, дори да си изпълня безкористно гражданския дълг, ще получа ли поне свидетелска защита срещу това. Понеже все пак ще се набутам между доста големи шамари. Второ, което засяга самата прокуратура: как ще се защити от набезите на разни любители - криминалисти, които цял живот жадуват за подобна оферта и чакат да настъпи звездният им миг? Преди няколко месеца, например, студията на всички национални и уж отговорни телевизии бяха обиколени от една учителка, която упорито настояваше, че имала сведения по случая Белнейски. Жената очевидно имаше някакви психични проблеми и може би това беше начинът й да ги реши, поне за известно време.

Аз например имам съсед, който се казва Муйо Муев и е единствен по рода си, проверих в телефонния указател. Колко му е да проявя въображение и да съзра роднинската му връзка с оня Муйович, дето все го разправят по телевизора. На ти тебе данни!

Затова на отправения и към мен прокурорски призив бих отговорила следното: както е много вероятно аз да получа в най-добрия вариант смет, така е много вероятно и Вие, г-н Велчев, да получите просто сливи. Или обратното, все едно.

снимка: izbori.btv.bg/.../news/thumb_300x225_1257.jpg


събота, 3 октомври 2009 г.

МЕЖДУ НЕВИННОСТ И АГРЕСИЯ













От време навреме ходя на фризьор. Винаги ми е било чудно, как има някои, дето ходят толкова често, след като пада такова висене и скука. Днес обаче ми се предостави случай да погледна от съвсем друг ъгъл на кварталното салонче - то си е направо център за социологически проучвания.

Тъкмо ме подхвана фризьорката и влиза една към 17 годишна вече бивша перхидролка (да кажем Мимето). Имаше и избледняващ морав перчем, също с тъмни корени. Искаше пак да стане перхидролка. С цената на всичко, дори да й окапе косата. Изглежда последното вече беше се случило на някакъв стадий, тъй като внезапно свали от тила си един пласт изкуствена коса, която се закачаше там с някакви приспособления като копчета и ластици. Боже, дано един ден имам син! След малко стремително нахлуват Вилито и Дидето, които трябваше да правят компания и да убият някой друг час до началото на дискотеката. Прегръдки, целувки, макар, че не бяха се виждали едва от края на последния час. Сядат и дружно почват да чакат. Малкото помещение се изпълни с неизчерпаема енергия и неудържими пориви. Започва се едно непрекъснато звънене на телефони. На Мимето – Антон. Вилито пък звъни на Иван. Той пък не вдига. Тя решава да си изясни нещата и отива да го търси. В това време Мимето ме сменя на стола и бива намазана с някаква кожодерска изсветляваща боя, от която направо падал скалпът. Потреперих. Антончо пак звъни.

Мимето казва на Дидето да се обади вместо нея. Помислих, че просто ще обясни на момчето, че любимата му не може в момента да се обади, но не стана така. Дидето просто се плъзна в кожата и душата на приятелката си, сякаш бяха едно цяло.

- Абе не мога да дойда, бе, намазана съм с боя. Да, да, поне един час……Ееее, ми разбирам, че умираш за мене, ама не мога сега, как така с боята да излезна, айде до после. Ми хубаво, като искаш ела до салона. И аз много те обичам. Чао!

Аз и фризьорката изразихме учудване, как така Антончо, който толкова умира за Мимето така и не разбра, че не говори с нея, обаче тя съвсем невзмутимо каза, че често я бъркали по телефона с приятелката й, понеже гласовете им си приличали. Вилито влиза ядосана. Хванала е Ванко в изневяра. Огън и жупел, змии и гущери, най-люти закани. Като гледах малкото и нежно на външен вид създание, просто не вярвах на ушите си. И изневярата не ми беше много ясна. В последствие се разбра, че от КПП- то на бабичките пред блока са докладвали как Иванчо отпрашил с някакво момиче в неизвестна посока. Сигурно към кафето или на някоя пейка. Иванчо бива привикан да докладва пред другарския съд. С червени бузки, ангелско личице и невинните си 15 -тина години влиза прелюбодеецът.

- Коя е тая, дето си бил с нея преди малко бе, я кажи! - подхваща го направо Вилито.

- Кажи, кажи, видели са те да излизаш с няква от блока, - другарският съд.

- Ама вие за тва ли ме извикахте, бе, я си …..майките! – Ванко

Сега ще има бой, си викам аз. Нищо подобно, словесната агресия на неверника впечатли май само мен, момичетата явно си бяха свикнали. След малко обаче Ванко се кротна виновно и с вид на нажален кокер шпаньол се остави Вилито да го завлече за ръка навън „да се разправя с него”.

- Уф, не мога повече, колко има още - взе да нервничи Мимето и да ми мята свирепи погледи, понеже я бавех.

- Ами казах ти да дойдеш утре, тогава съм по-свободна, - казва фризьорката.

- А, да, кой знае какво ще стане утре. Може да ме тресне нещо и ей тъй да си замина. Поне да съм руса.

Това ме довърши.

Фризьорката: - Ти пък сега, какви ги приказваш, как тъй ще те тресне.

Мимето: - А, знае ли се, днес как щях да си изям боя, добре че беше мама, че ме отърва.

- Тъй ли, че кой ще те бие? Момчета?

- Ами, какви ти момчета. Момичета. Те вече ме биха миналата седмица, цялата бях синя. Ама днеска понеже си знаех, че ще ме бият, се обадих на мама и тя ме спаси.

- Ама защо искат да те бият, заради момче ли някое?

Утвърдително мълчание. После под бремето на изстрадания опит Мимето въздъхна и заключи:

- Нищо не заслужават тия мъже (сигурно 17 - годишните)! Всички са едни и същи!

Какво да кажа накрая. Едно забавно посещение при фризьорката, за разлика от друг път.

Казват, че младежта е проекция на държавата, семейството, обществото, културата, средата, училището. Всякакви фактори оставят своя отпечатък. И така поколение след поколение биват подпечатани от лицемерен морал, чалгаджийска култура, псевдоеманципация, разпадащи се семейства, неефективно образование. Кой кого трябва да съди? И кой ще запълни празнотата?