понеделник, 30 ноември 2009 г.

ИСКАМЕ ФИЛМ!

Днес имаше една всепоглъщаща новина! Дотолкова доминираща, че остави в сянка всякакви пръкнали се случайно земетресения, горящи влакове, убити полицаи, сини, жълти и червени избори. Гунински младши, върнаха го! От сутринта до вечерта се предлагаха сведения, кадри, версии, предположения, категорични твърдения, контратвърдения, мълчание. Дори за миг не се допусна аудиторията да остане назад от развитието по случая.

Само че всички електронни, печатни и разни други медии твърде дръзко предположиха, че аудиторията наистина се интересува от цялата тази информация и затова изключително натрапчиво й досадиха. Може би това звучи жестоко? Да, но не и лицемерно, както се опитват да ни внушат. И каквито се опитват да ни направят. Благочестивите християни (а спазвате ли поста?) ще се прекръстят и ще рекат, че трябва да съчувстваме чисто човешки. Е, ще стигна и дотам, за да обясня, защо не можем. Ние, неблагочестивите. Първо обаче ще тръгна от самата "информация" и цялата й комичност.

Смешно е неведението на бащата за повода на отвличането. В известна степен може наистина и да не е ориентиран, тъй като поводите може и да са доста повече от един. Но да твърди, че е изключено мотивът да се корени в бизнеса или политическата му кариера (които си вървят слепени като сиамски близнаци), след като има участие в редица фирми, някои от тях свързани с петролния бизнес, други със строителство и туризъм, има за другар Валентин Златев, освен това е общински съветник от БСП и бивш агент, та да твърди подобно нещо, просто е чак обидно смешно. Затова е нелепо телевизиите да участват в играта му и да ни сервират на закуска, обяд и вечеря подобен евтин буламач.

Подозрително изглежда и спокойствието, с което сякаш протече целият случай и намери някакъв възможно най - безболезнен изход. Което навежда на мисълта, че не само бащата, но и полицията е разполагала с достатъчно информация и е участвала в разрешаването му. Затова сега някой да се прави на изненадан, че да се опитва да изненада и мен, също е трагикомично и недодялано!

И сега стигам до обяснението, защо онези от нас, които са искрени поне със себе си, ще признаят, че не могат да проявят съчувствие. Защото ако приемем, че от демографски топящото се седем милионно българско население около два милиона са били атакуваните от новинарския поток зрители, нека да предположим каква част от тези два милиона живеят в същата България, в която живее сем. Гунински. Дали ще напълнят едно по-голямо село? Айде да кажем ще се съберат в един малък град. Останалото българско население е обект на по – друг тип престъпност, която обикновено остава неразкрита, става част от статистиката и проблем на потърпевшите. Остава неизпълнено обещание на всяко следващо правителство или на всеки следващ вътрешен министър. Голяма част от това население не се опасява от отвличане, защото е крайно безинтересна мишена поради своята неплатежоспособност, казано направо - мизерия. Затова то трудно се идентифицира със семейство Гунински. На това население като му поднесеш новината, че вероятно е платен един милионен откуп, то трудно може да я смели, понеже съзнанието му не може да обработи и материализира въпросния милион.

Накрая, немалка част от това население свързва дереджето си, а и хала на държавата си с начина, по който този малък град от семейства Гунински въртят бизнес и политика през последните 20 демократични години.

Целият този фарс дори не става за филм! Интригата е толкова нескопосана и съшита с бели конци, че прилича на всички онези изкуствени театрални филми, които българското кино избълва напоследък. И заради които му клъцнаха с право субсидиите. За същата, че и по-строга ножица плаче и БНТ.

А зрителите, ако искат да гледат нещо интересно за отвличане – започна нов едноименен сериал по AXN, който си струва. Приятно гледане!

събота, 28 ноември 2009 г.

ЗА RE:TV С БЛАГОДАРНОСТ И НАДЕЖДА

Трудно е да се разделиш с нещо, станало част от ежедневието ти. А сигурно за хората, отдали професионализма и живота си на тази телевизия е стотици пъти по-трудно. Може би затова ще бъде от значение за тях да разберат какво е означавал трудът им за техните зрители.

За какво съм благодарна на RE:TV?

В момент на все по- нарастваща профанизация и което е много по – лошо слугинаж на медиите, тя обърна внимание на това, че има и друг сегмент от зрителската аудитория и се насочи към него. Макар и малък, този сегмент обхваща хора, които гледат по- надалеч от уютната си вечеря в компанията на Слави, интересуват ги новини и извън дългоочакваната победа на поредния неосъществен талант и са загрижени за страната в която живеят. А немалка част от тях са напуснали. На тази раса зрители RE:TV предложи разнообразни новини и публицистични предавания, различни гледни точки, обективна информация. Някои ще кажат, че телевизията е имала ясно изразена политическа позиция и пристрастие. Дори да е така, никога не й е липсвала обективната оценка и стремежът да се даде дума и на другата страна. А от безгръбначни, но "обективни" телевизии ни е втръснало.

Случвало се е скромният ми блог да гостува на "Булевард България", което е голяма чест за мен. Встрани от личното удовлетворение мисля, че този начин на комуникация кара човек да се чувства значим със своята позиция, дава му възможност да я заяви открито и без страх. Позволява му да бъде някой.

Казано в обобщение, за двете години от съществуването си RE:TV активно участва в изграждането на гражданско общество в България, каквото в годините на прехода дори демократичните партии не успяха да създадат. Мисля, че сега основите са положени и тази телевизия допринесе много за това.

Голямо уважение заслужава фактът, че RE:TV не направи компромис с качеството. Вероятно финансовите затруднения са били предвидими, като се има предвид фактът, че това не е комерсиална медия. Въпреки това обаче, тя остана вярна на публиката си и не се плъзна по плоскостта на лесния успех и бързите пари. За жалост на твърде висока цена!

Да, положението изглежда мрачно и безнадеждно. Но RE:TV успя да покаже един модел на качествена медия, медия с гражданска позиция и принципи, на които остана вярна дори с цената на съществуването си. Това е, което дава надежда. Все пак има и други хора, има и друг морал. Ако всички ние подкрепяме с действията и общественото си поведение този морал и ценности, този вид хора ще стават повече и повече, медиите ще стават по- добри, държавата ни ще става по-европейска, животът ни – по-хубав.

Вярвам, че добрите професионалисти от телевизията ще намерят бързо нов път за изява, искам го и заради тях и заради всички техни зрители, които ги очакват!

До скоро!

четвъртък, 26 ноември 2009 г.

ЗАЩО СЪМ ПРОТИВ ИМПИЙЧМЪНТ НА ПЪРВАНОВ












Не защото го харесвам или пък се оставям да ме облъчват с приказките за едва ли не неприкосновената президентска институция. Напротив, мисля, че с неприкосновеността на този или онзи веднъж завинаги трябва да се приключи. Нека имунитетът си остане само медицинско понятие, което да си спомняме при поредната грипна епидемия. Всички други сме хора и грешим. Когато от грешките ни не следват твърде големи злини, можем да се молим за прошка. Ако обаче те водят до разруха и беди, заслужаваме да понесем кръста си и да ги изкупим.

Мога да простя на Първанов и архара и безсмислените прескъпи воаяжи, и гостуването в чалгаджийски шоу—програми. Все пак си е нашенче от село и образците му на подражание са по- скоро от Изтока. Не мога обаче да му простя широкия чадър, под който приюти престъпници като Вальо Топлото, Овчаров, Петков, Ковачки, редица провинциални феодали, чиито замъци наобиколи покрай кампанията си. В правния свят тези грехове може би нямат стойност на престъпления, така че импийчмънтът е юридически несъстоятелен. Според мен обаче са си истинска държавна измяна и отстраняването му би било напълно заслужено.

Защо обаче не искам да е сега?

Защото в момента и кучето на Бате Бойко би станало президент, ако зад яката му каракачанска гърбина се ширнат бойковите рамене и двамцата се усмихнат чаровно за снимка. А не мисля, че това е добре. Примери за последиците от безкритичното си отношение имаме достатъчно.

Все още не можем да кажем какъв ще е ефектът от политиката на новата власт, но едва ли сме далеч от отрезвяване и охлаждане на страстите. Тогава може би ще помислим, ще попремерим веднъж, дваж, па тогава ще отрежем. Определено не би било за наше добро ГЕРБ да се сдобие с чадър от рода на Първанов. Затова, нека оставим "социалният президент”, при това ”на всички българи", сам да се дискредитира окончателно, пък после ако ще да прави партия. В сърцата и паметта ни винаги ще си остане агент на службите, архитект на най – корумпираното и престъпно правителство в новата ни история, модел на политическо поведение, който не бива да се повтаря. Именно затова съм против да се налага да му избираме заместник сега.

С голяма доза сигурност може да се очаква, че мъдростта на изтънелия джоб ще накара хората да мислят, да избират, да мерят и теглят. С известна доза надежда може да се очаква, че Синята коалиция ще престане да си прави харакири, както последно стори на кметските избори, ще реши какво е и какво ще прави и ще предложи на хората някаква реална алтернатива.

Дотогава можем да погледаме с наслада дългия залез на Първанов и да му махаме за сбогом.

Снимки: http://razloginfo.com/print.php?news.944

www.vsekiden.com/.../parvanov_strelia.JPG


вторник, 24 ноември 2009 г.

ЖЕРТВИТЕ НА БЮРОКРАТИЧНАТА БРАДВА

Все още помним как рекламната предизборна брадва сече пенсии, заплати, детски добавки. Сече по телевизията, сече дори в училищните сайтове. На фона на тази съвсем истинска, а не рекламна сеч, за която стана дума днес обаче, всичко останало бледнее - дори златните ланци и телефона на Красьо изглеждат просто поредната политическа суета на суетите.

Както съобщи Сметната палата почти половината от средствата на Фонда за лечение на деца в чужбина са останали неусвоени, в резултат на бюрократични спънки и нормативни неуредици. Известни са три случая на реални жертви на бюрократичната гилотина, деца, починали вследствие на месеци и години протакане. Това са известните. Не е известно колко от родителите просто са се отказали от този трънлив път и каква е съдбата на децата им. Не се знае дали тези, които все пак са се добрали до средства от фонда, са получили адекватна медицинска помощ. На Лелята зад бюрото не й е това работата. Тя приключва службицата си в 5 и оттам нататък пътят й минава през супермаркета и завършва на дивана с поредното реалити. Дори може да пусне някой благотворителен SMS. Повече от година, дори две, някои семейства са чакали Лелята да стигне до тяхната папка и да сложи един подпис. Вероятно Лелята е имала лошо храносмилане, главоболие или един Бог знае какво. Докато й премине, някои деца са пораснали в затвора на болното си тяло и така Лелята, която ги е осъдила на този затвор, просто е захвърлила папката им в коша. Брадвата казала „хряс”.

Това, разбира се, ще го наречете абсурдно. Само чакайте, има и още! Понеже ние по балкански не си знаем мярката. Самите лели и чичовци, работещи във фонда, изявили пред одиторите желание да им се поставели срокове, та да могат да си вършат работата. Което вероятно означава, че без срок за изпълнение на определена дейност, се ходи на работа, за да се пие кафе. Директорът на фонда пък, „д-р” (нарочно е в кавички, не че съм невежа) Николай Добрев заявил, че всъщност не е имало толкова нуждаещи се деца, че да се усвоят парите. А кого тогава е срещал т.нар. „д-р” в уютния си топъл кабинет и по коридорите на службата си?

Ще получат ли тези палачи онова, което заслужават? Не. Защото бюрократът няма лице. Подобно на палача той го крие зад качулката на безличното "ние".

Един от аргументите на атеистите, с които защитават своето неверие е: „Защо ако има един всевиждащ и милостив Бог, той допуска да страдат и умират невинни деца?” Можем ли да упрекнем онези, които не вярват в захаросаната и цинична институционална благотворителност, организирана от държавата по Коледа и Великден? Рекламирана, фотографирана, съпроводена с песни, танци и сълзи на благодарност. Докато брадвата на бюрократа сече ли, сече.

И аз не знам дали вярвам в тази благотворителност. Но вярвам, че когато в тази страна се възпита едно гражданско общество, то ще бъде водено не от стадно чувство, а от чувството за единство и неговата сила. И когато един ден поредният министър – бюрократ и Божи пратеник на земята вдигне брадвата си срещу него, хората няма да стоят и да слушат безропотно зле скалъпените му медийни обяснения, а ще застанат под прозорците на кабинета му и ще покажат, че са тук, все още са живи и са много.

Снимка: http://www.pe-foto.de/html/henker.html

четвъртък, 12 ноември 2009 г.

ЕВРОПА ЛИ?

Тези дни за пореден път изживяхме един празник изцяло медийно, изцяло без ентусиазъм, с повече горчивина, отколкото радост, задавайки си за пореден път въпроса „Това празник ли е изобщо?”.

Цяла демократична Европа, заедно с Америка и малко неуместното, но все пак знаково присъствие на Русия, излезе на площада в Берлин и събори отново символа на Желязната завеса, показа кое е най- висшето благо за света и за човека: СВОБОДАТА.

Цяла България остана вкъщи пред телевизора да гледа скучните политологически коментари от 50-годишния амвон на тоталитаризма. На ракийка със салатка, в схватка със смразяващия страх от свинския грип.

На следващия ден, 10 ноември, България започна медийния си празник на Демокрацията с назидателните напътствия на висш служител на ДС, за когото БКП / БСП остава единствената и незаменима партия - гарант на сигурността и просперитета. Неговия. През целия ден колегите му шестваха от едно в друго телевизионно студио, уж осигурявайки на медиите плурализъм и обективност. А всъщност заявявайки ни нагло, че са вечни и че никога няма да се освободим от тях.

Лидерите на Европа показаха, че са гаранти на демокрацията, че въпреки всички критики и съмнения, които търпят, са големи хора, а и че са лидери на държави с големи хора. В речта си пред Европарламента Вацлав Хавел за пореден път показа, защо е един от символите на Промяната.

Президентът на България от своя страна за пореден път доказа, че е президент на своята столетна партия, а не на всички българи, както упорито настоява. На думи. От една страна защити посланици, които с действията си са саботирали основата на всяка демокрация – свободния избор. От друга страна се потвърди и участието на ръководената от него партия в петролни сделки с един от основните врагове на демократичния свят. Също така и финансирането на тази партия с традиции от садамовия режим. Каква гордост!

Европа отбеляза с неподправено вълнение 20-годишното си единство и въпреки кризата продължи с оптимизъм към своето бъдеще.

България се събуди, изяде една шкембе чорба с чесън, смени канала и заспа.


сряда, 4 ноември 2009 г.

HAUTE COUTURE

Колекция 2009/2010

Да бъдем в крак с времето!

Да сменим костюма!




Стандартен модел







Американско оранжево