четвъртък, 27 ноември 2008 г.

ДРУГАРЮ СТАНИШЕВ,

Обръщам се към вас от името на онази част от българите, които са приблизително на вашата възраст, с добро образование, владеещи компютър, чужди езици и по тази причина имащи достъп до информация и контакти с външния свят. Не са ме упълномощили, но зная, че не биха имали против.

СРАМ НИ Е! Именно това чувстваме отдавна и особено остро напоследък с оглед на последните събития в страната. Срам ни е, че именно вие и вашият партиен гуру, президентът Първанов, ни представяте и излагате пред света и пред Европа. Срам ни е от недостойните ви и не –особено мъжествени реакции по повод критиките на Европа, отрязаните от ЕК средства и неспиращите обвинения в корупция, отправени към вашето правителство. Да, казват, че атаката е най-добрата защита, но вашата атака към Брюксел е нелепа и безсмислена и ще се върне като бумеранг, но при нас, защото ние ще сме пряко засегнатите, на вас очевидно от нищо не ви пука.

Като хора, отворени към света, имаме досег с чужди култури и срещаме други европейски и всякакви граждани. Мъчно ни е (не ни е срам, защото си имаме вътрешно достойнство), когато чужденци с по-ниско ниво на образование и култура си позволяват да се държат с нас снизходително и с пренебрежение, сякаш сме от някоя държава в Третия свят, където цари беззаконие, корупция, бедност и безредие във всяко отношение. Не ние сме създали този имидж на страната си, а вие, с нежеланието си за реални промени и с прикриването на истинските проблеми от страх да не се отвори кутията на Пандора.

Макар че открито и брутално вие и кръговете около вас контролирате медиите, а и те с готовност ви служат (вече лъсна истината защо), хората не са малоумни и слепи. Можете по цял ден да показвате бабички, които се умиляват като ви видят, дядовци, които носят в болните си сърца идеите на социализъма, или Звездички, които гаснат по вас, това няма да промени скандалната реалност на вашето управление. Не се и надявайте кризата да ви послужи за извинение, мизерията и унижението, които могат да понесат хората си имат граници. Да се надяваме най-после и търпимостта!

Можете да се обградите с шайка лъже – интелектуалци (екс-, а и настоящи доносници), които да ви четкат и превъзнасят,  но ние, хората, които действително се занимаваме по един или друг начин с интелектуална дейност (дори и думата интелектуалец с превърна срамна покрай придворните ви клоуни), отдавна познаваме същността ви. Малката част от останалите истински журналисти – хора на свободния дух и слово – бяха изтикани в единственото възможно пространство за изява – интернет. Вероятно обаче им направихте голяма услуга, защото за разлика от мизерните червенеещи и жълтеещи страници на обслужващите ви вестници, това пространство няма граници, въпреки, че и на него искахте да сложите някакви. По данни на „Spiegel” (11.11.2008) известен блогър от Мианмар и бил осъден на 20 години затвор, защото е писал редовно срещу военната хунта в страната. Сигурна съм, че и вие се изкушавате от подобни мисли, като посърфирате, но не забравяйте, къде сме ние, къде е Бурма. Ченгетата ви вече направиха достатъчно по въпроса, така, че и в тази област бяхме убедителни за Европа. Мисля, че постигнахте достатъчно.

Знам, че е много малка вероятността да прочетете това (все пак не е писмо от Звездичката), написах го по-скоро за себе си. А дори и да го прочетете, през червените си очила едва ли ще го видите ясно, но все пак, ако случайно това стане, знайте, че хората, от чието име пиша, а и много други имат огромното желание да ви кажат: ИЗЧЕЗНЕТЕ!

(P.S. Зная, че Вие, Ваш и т.н. се пише с главна буква, като израз на уважение, но в случая съвсем няма такова, така, че и клавиатурата ми отказа да го напише.)

събота, 22 ноември 2008 г.

Моралните устои на „Нова телевизия”


Официалните власти на държавата - законодателна, изпълнителна и съдебна - имат ясно определени от закона правила и отговорности. Доколко ги спазват е друг въпрос. По-иначе обаче стоят нещата с неофициалната, четвърта власт. Дори наличието на добър медиен закон трудно може да дефинира нейните задачи, граници и отговорности. Затова голяма част от правата и отговорностите на медиите са подчинени на неписания морално - етичен и професионален закон.

Затова, когато си част от тази четвърта власт и имаш лиценз за национално разпространение, трябва да осъзнаваш добре отговорността си в съответствие с този неписан закон. Трябва да осъзнаваш, че имаш влияние над общественото мнение на милиони зрители, голяма част от които живеят в малки градове и села, нямат достъп до интернет, нито умение да си служат с него, но които електорално участват в съдбата на държавата. За тези хора участието в избори е събитие, което е извън обичайното ежедневие и затова предизвиква у тях интерес и активност. Може би по-голяма от тази на преситените от преживявания и емоции градски чеда. Затова, когато облъчваш тези хора с рекламни партийни клипове, с правилно компилирана информация, съответстваща на предначертаната правителствена линия и заемаш страната на силните на деня, не може да не си даваш сметка, какво искаш да постигнеш, а и постигаш.

Личната драма на г-н Коритаров си е лична. Него може да го съди само Бог, собствената му съвест и хората, чиито съдби евентуално е засегнал с доносите си. Но моралната деградация на национално разпространената медия можем и трябва да съдим всички.

Снощи слушах шефката Зурлева да се жалва в едно предаване как едва устояла на атаките, когато било разкрито агентурното минало на Коритаров и не го уволнила. И откъде идваха тези атаки? Нещо анонимни останаха май, за разлика от сегашните. Може би бяха вътрешноведомствени, защото няма логика да са външноведомствени. Защо тогава телевизията нямаше морален и професионален проблем да задържи в редиците си един доносник, въпреки рисковете, които могат да произтекат от евентуалната обвързаност на журналиста с определени кръгове и зависимостите, които произтичат от това? Вероятно тогава ръководството се подчини на някакъв друг професионално - етичен и колегиален кодекс и прояви волева устойчивост?!

Сега обаче действащите лица са други, натискът не е анонимен, има конкретно лице и име. Нещо повече - има най-силната власт, тази на парите. Упражнява тази власт открито, брутално и безскрупулно. Осъжда и  премахва неудобните, все едно са камъче в обувката, което дразни.

Но се прояви и като пробен камък за волевата и морална устойчивост на претендиращата за обективност и плуралистичност медия, която в случая застана твърдо на страната на партийната и енергийна олигархия, при това толкова скоростно и неприкрито, че и децата разбраха връзката между събитията. Може би в името на това да бъдем адекватно информирани и да не изпадаме в нездрави заблуди, когато се запътим към урните. Благодарим!

Що се отнася до бъдещите творчески планове на мениджмънта да ориентира програмно телевизията към женската аудитория, може да се каже следното: като цяло програмата на Нова телевизия досега беше ориентирана не толкова по полов, колкото по интелектуален принцип. Като се изключи "Здравей България", „На четири очи” и „Темата на Нова” май нямаше някое предаване, което да задържи вниманието на човек със средно ниво интелигентност и образование. Останалото бяха дебилни и непоносими гръцки и аржентински сериали, безкрайни малоумни игри за печелене на нещо си (вече май даже и въпроси не задават по тях). И височайшата тъпотия „Биг брадър”, чиято връзка с едноименния роман така и не разбрах, нито пък ми стана ясно,  кое му е интересното да слушаш непрекъснато безсмислени обсъждания на тема "Кой ми сви цигарите?" Не ми харесва да ме дискриминират по този начин, но да почнат и полово да ме дискриминират, вече ще е много. Какво се има предвид под "женска" аудитория? Предавания с рецепти, плетки, клюки, отглеждане на децата със или без кърмене? Това ли е образът на жената, в който трябва да се вместим? Много съм далеч от феминизма и осъзнавам напълно каква е ролята и на жената и на мъжа в природата, в една връзка, в семейството и обществото. Но все пак си мислех, че гражданските ми права като жена са вече извоювани и няма да са предмет на нови търсения и борби. Едно от тях е правото на адекватна, обективна и плуралистична информация. Рецепти за зеле мога да взема от съседката. И ако "Нова телевизия" не може да ми гарантира това ми право, нека да отстъпи лиценза си на друга телевизия, която може!      

 

вторник, 18 ноември 2008 г.

Нещо не разбирам


„Нерпа” и цената на живота

Фактите според пресата:

"Фреон е причината за смъртта на 20-те жертви при вчерашния нещастен случай на борда на руска атомна подводница, предаде ДПА."

"Противопожарната система на борда на подводницата е на три равнища. Най-високото е изпускане на охлаждащия газ фреон, който обаче убива моментално."

"Заподозрян е един от моряците от екипажа, който без никаква причина е задействал противопожарната система на подводницата, в резултат на което 20 души загинаха, а 21 бяха настанени в болница“, съобщи главният разследващ комитет към Генералната прокуратура.
"Заведено е дело срещу заподозрения въз основа на клауза в Наказателния кодекс на Руската федерация... за причиняване на смърт по непредпазливост на две или повече лица“.
"Заподозреният е направил самопризнания, съобщи още комитетът."

"Той не уточни дали ще разследва защо активирането на противопожарната система се е оказало фатално за толкова много хора." /И аз това се запитах/

Не ми стана ясно каква е тази противопожарна система, която има за цел да убива. Вероятно е замислена с идеята, че след изчерпване на първите две нива всичко живо ще е овъглено и сега трябва да се спасява реактора, че току виж международен скандал станал. А иначе ще си остане само руски. Даже не и скандал. Нали се намери виновник.
А и възниква друг въпрос: Предполага се, че на такова съоръжение работи най-опитен екипаж, без влечение към водката, който в свободното си време не се забавлява като си играе с натискане на копчета. 
Поне президентът не беше на купон този път или не знам си къде.

събота, 15 ноември 2008 г.

ПРЕДКРИЗИСНО


Масларова отишла до Испания да вербува нашенските работници да се върнат. 
Че те от кого избягаха?

петък, 14 ноември 2008 г.

Въпросник

за установяване произхода,

идентичността и функциите на партия „Лидер”

(всъщност не вярвам в Дядо Коледа, но се опитвам да повярвам)

 

1. Кога се състоя другарската разпивка на енергетиците, довела до създаването на "Лидер”, кой присъства на нея и какъв алкохол бе сервиран?

2. Защо от биографиите на лидерите на "Лидер" изчезна дългогодишният мениджърски (пардон, тогава беше управленски) опит в най-високите етажи на БКП? Може би когато в преходно време са ги назначили по най-високите етажи на енергийните предприятия са имали предвид точно този им опит и са пренебрегнали липсата на друг.

3. Как горепосоченото кариерно развитие може да се свърже с ориентацията към пазарна икономика, насърчаването на предприемачеството и лоялната конкуренция, които ще утвърждава партията? Кога в човешкия живот настъпва тази ценностна преориентация? (Отговорът на този въпрос може да ми помогне да повярвам най-после в Дядо Коледа)

4. Какви функции изпълнява „Лидер” спрямо БСП? Резервни?

5. Какви са причините за настоящия развой? Сблъсък на интереси с партията – майка? Изграждане на мъченически имидж тип „Ходорковски”? Опасен енергиен завой  на запад? Прокуратурата изведнъж заработи?

 

Всъщност защо ми е Дядо Коледа? И така ми е добре. Поне няма да се разочаровам, ако няма подаръци по Коледа.

 

неделя, 9 ноември 2008 г.

„Кремиковци” само като повод

Прочетох и чух най-различни мнения по казуса „Кремиковци”. От специалисти и неспециалисти. Аз, като неспециалист, няма да се излагам да давам некомпетентното си мнение пряко по проблема за съдбата на това предприятие. Но когато попаднах на това изявление на управителя на "Ворскла стийл" (http://dnesplus.bg/Business.aspx?f=102&d=252025), то ме наведе на някои мисли, които могат да минат през главата не само на запознатите по –тясно с въпроса, а и на всеки, който не спи.

Първо, когато започнаха последните протести, малко се учудих от позицията на БНТ. Докато другите т. нар "обществени" телевизии почти нищо не споменаха в емисиите си, БНТ цял ден с голяма ангажираност отразяваше протеста на работниците. Нещо неприсъщо за една телевизия, която чак на третия ден от продължилата месец учителска стачка реши да отрази събитието. Една телевизия, която почти убеди обществеността, че работник от ТЕЦ-а в Гълъбово самоотвержено си блъскал главата в паважа, за да натопи ченгетата, че са го  били. Това им е обичайната "обществена ” позиция по време на стачки и протести, та затова обратното ме изненада. В следващите дни обаче всичко ми се изясни, когато правителството с бащинска загриженост изсипа някой друг милион от държавния резерв, предполага се за заплати. Излъска имидж, размаха пръст, призова към светкавично решение, кого точно, не се знае, същевременно се постара да запази дистанция и невинност (нали това все пак е частно предприятие, ние какво сме виновни за тоя хал?). Да, тези акции стигнаха до нас с помощта на широката медийна подкрепа. Писмото на Деменюк не стигна. Или поне съвсем случайно до тесен кръг интернет потребители.

Не че имам сляпо доверие в морала и честността на бизнесмените от тези географски ширини, на които се подвизава Жеваго. Но в това обръщение бяха казани неща, които за съжаление са приложими към повечето приватизирани или новосъздадени предприятия, изграждащи облика на нашата икономика. Неща, които всички ние наблюдаваме пряко или косвено. Понякога направо се чудя, как изобщо съществува някаква икономика у нас, че даже и ръст отбелязва.  Всички сме виждали „вторите етажи” на местните предприятия -мастодонти във всеки голям и средно голям български град, затова имаме представа от функционирането на модела.  

В нормалните икономики „вторите етажи” отчитат печалба от дейността си поне след три -четири години от основаването си. Отчитайки тази печалба обикновено реинвестират част от нея, подобряват условията на труд, правят вложения в нови машини, подобряване на екологията и т.н. Изобщо грижат се бизнесът им да потръгне и да се разшири в дългосрочен план. Техният личен успех, който несъмнено и с право е в центъра на интереса им, води до успех и удовлетворение и техните служители, а и движи напред икономиката като цяло.

По друг начин обаче се гледа на успеха и печалбата в нашата ръстова икономика. С едни или други средства успехът и печалбата се постигат бързо. Поне личните. Дойдат ли веднъж, нататък лесно. Тук „вторите етажи” купуват къщи, яхти, сменят коли, жени и др. домашни любимци. Купуват си партии, кметове, общински съветници, въобще обслужващ персонал на ключови места. "Вторият етаж" с голяма мъка подхвърля някой лев към първия етаж, все едно, че не са си ги изработили хората там, а че им прави дарение („Направо ме разорявате с тия заплати”). Недай си боже от първия да се осмелят да поискат нещо повече („Не стига, че ви давам работа, ами и още пари да искате!”). Според втория етаж първият е населен от банда неудачници и плебеи, които завиждат на просперитета му, но са твърде некадърни, за да го постигнат сами. Тъй като обаче отвреме - навреме поглеждат нагоре, хубаво е да се внимава с тях, тъй като мястото на втория е ограничено. Затова или  трябва съвсем да се смачкат с мизерия или пък да се погалят с някой друг банкет и коледна премия.

Случаят "Кремиковци" е сложен и комплексен. А като се има предвид чие наследство е, изглежда странно желанието на правителството да абдикира от отговорността и вината си. Или пък изразява тази отговорност по странен начин като ни бърка в джоба, при това явно пак за да захранва "втория етаж", а не за да намери конструктивно решение на проблема. Да намери управление което поне да се опита да се справи, управление,  съставено от „хора с правилно изградена координатна система от принципи, морал и почтеност, трудови навици и управленски опит и култура…”, както пише Деменюк. Къде обаче да ги търсят тези хора? Все пак тези качества бизнесмените на запад са градили стотици години, да не говорим, че у някои доста бързо се разграждат на местна почва.

Ако не бяха тези пусти избори толкова скоро, досега вероятно щяха да решат въпроса по типично комунистически начин – има човек, има проблем, няма човек, няма проблем. С тази цел и се опитват да наклонят натам везните на общественото мнение. Затова и все повече се срещат становища да се закрие този нерентабилен, остарял и т.н. завод. Накрая, когато това стане, господата управляващи едва ли не ще ни убедят, че ние сме взели това решение.

Лесно е да кажем „Закривайте ги вече, няма ние все да плащаме за техните грешки!” Лесно е, особено ако не си на 50, ако си ИТ- специалист или икономист,  ако не ти се налага да издържаш семейство с липсваща от месеци заплата.

Трудното е да се прояви солидарност. Не с втория, а с първия етаж, на който се намират повечето от нас. Да проявим солидарност като не позволяваме да ни манипулират безогледно, а като заявим желанието си, онези там да си променят координатната система.

Нека спрат да ни манипулират с твърденията, че този или онзи протест бил политически. Не е зле да разберем, че всеки протест е политически, защото всичко е политика - здравеопазването, образованието, селското стопанство. Протестиращите във всяка гилдия обикновено имат не само финансови искания, те излагат и исканията си за промяна в структурата и управлението, тоест политиката, на своя отрасъл, който те самите познават много по-добре от кабинетните плъхове в министерствата. Ние обаче позволихме да ни внушат, че политика е понятие, тъждествено на идеологията, нещо, което се говори, но не се практикува. Ние знаем и научаваме повече за хобитата, за интимния живот, за лелките от детските ясли, сменяли пелените на лидерите на нашите партии, но не и за програмите на тези партии, които всъщност пряко ни засягат, защото уреждат нашия живот. Или пък съвсем го объркват.

Крайно време е да спрем да се самоподценяваме!     

четвъртък, 6 ноември 2008 г.

Да живее пост-съветско-българската дружба!

Ще обменяме с Узбекистан ноу- хау в областта на новите технологии и авторското право!Супер!!!

неделя, 2 ноември 2008 г.

Как проспах Деня на будителите

Как измина за мен този ден? Кратка ретроспекция….

След задължителната доза кафе, заех обичайната позиция на компютъра. Хайде да поработим!

Няколко човека ме поздравиха за празника (който най-вече бил за нас, хората на учението), запитах се защо. После се запитах защо не ми е празнично нещо.

Така или иначе, това е национален празник, който трябва да приобщи всички българи чрез спомена за великите хора, които са съградили културната ни традиция, традиция, на която упорито се опитваме да стъпим напоследък, за да не умрем от срам. Да ни приобщи, ама как? Колкото и да се напъвах, подтиквана от гузна съвест, не успях да почувствам радост от празника, не успях да го почувствам като "национален". Опитах да си представя как се празнува с искрена и неподправена радост един национален празник. В представите ми изникват единствено картини от американски филми, в които щастливи и наивни американски дечица и тийнейджъри, лелки и чичовци, баби и дядовци размахват знаменца и очевидно съвсем искрено и неподправено се радват на 4ти юли. После иронията, с която съзнанието ми обработи тези кадри, ме накара да се почувствам още по-гузна.

Как и кога загубихме наивността и невинността си като нация? Кое ни направи толкова скептични, цинични и нихилистични? И под каква форма бих участвала с радост в един общонационален празник ? Тези въпроси изникваха през деня в съзнанието ми.

С настъпването на (лъже-)демокрацията отпадна задължението да се ходи по манифестации. Отначало просто нямаше нищо по никакъв повод. Поне така ми се струва. Тогава студентствах и най-масовата проява, на която съм присъствала (като изключа ежедневното сплотяване в градския транспорт), бяха митингите по Жан Виденово време. После обаче душиците на някои не издържаха и зажаднели за масов и организиран ентусиазъм малко по малко възродиха тази позабравена проява, вече под наименованието "шествие". Тази духовна липса особено остро усетиха някои хора  в консервативната и добре организирана йерархически система на образованието. Другите, за които проявата "манифестация" се покриваше с идеята за празник, бяха местните градски велможи, все едно от кой град. Отначало все още имаха наглостта да се катерят по едни подиуми и да махат отгоре на тълпата с онзи добре заучен от Тато жест (отгоре - надолу). Едва преди 3-4 години се усетиха, какво правят и слязоха на тротоара. Така и не се сляха с шествието обаче. Но успяха да ме отчуждят напълно от идеята за ОБЩ национален празник.

Има и колко щеш други отчуждаващи фактори. Като стоте (вероятно до един наградени) интелектуалци, които като кученца тичат с вирнати опашки на всяка правителствена софра и съставят подписки в подкрепа на разни национални предатели. Тези подписки винаги са приети с радост, за разлика от тази, на която аз се подписах наскоро и после изчезна от местоназначението си. Именно тях днес би трябвало да поздравя в сърцето си. Да има да вземат! Те не са от моя народ.

Друг един подобен фактор се изтипосал пред едни мили 14 годишни дечица с неопетнена все още съвест да им говори за родолюбие. Ужас! Каква родителска безотговорност е да пуснеш детето си да се среща с такива хора! Да е компютър, че да му изтриеш харддиска после, ама то – дете. Сред първите уроци по демокрация които  научиха е, че най-добре и спокойно се живее макар и на морското дъно, но БЕЗ опозиция.

Следващия фактор от известно време непрекъснато го обсъждат в мрежата, че превърнал най-високото държавно отличие в тиквен медал и го раздавал насам-натам вече съвсем безконтролно и за не много ясни заслуги. Той и много други неща е сътворил, но за този контекст това най-приляга. Той също не е от моя народ.

И накрая да спомена фактора, който пряко ме засяга всеки работен ден. Въпреки високата си градска култура,  фин манталитет и най-изтънчен интелект, от време навреме ходи по седенки. Може би насила. Ама ги разваля. Явно са обидни за изброените по-горе качества. Така че и той не е от моя народ.

В крайна сметка реших да се приобщя към пребиваващите в интернет пространството. Поразгледах някой и друг блог. И там явно не се чувстват много празнично.

Най-добре да проспя Деня на будителите. Може пък да сънувам нещо хубаво.