Като цяло обществото се отнася положително към онези, които веднъж паднали, стават и с гордо вдигната глава поемат напред. Особено обществено одобрение будят спортистите, които след тежка контузия или прекъсване по друга причина, се завръщат към кариерата си и бележат нови успехи. Подобен пример наскоро ни даде Майкъл Фелпс.
Жестът с посланическите назначения на изпроводяк обаче никак не беше възприет като опит на падналото правителство да запази достойнство. Напротив, за всички вече то е не само паднало, ами и съвсем изпаднало. Наред с всички морални въпроси, които повдигнаха тези назначения, като че ли никой не постави въпроса, коректно ли е това спрямо самите назначени. След като е ясно, че ще бъдат веднага отзовани от новото правителство, близко е до ума, че ще послужат на старото като доказателство за политическа чистка. Но като верни синове на партията, сигурно самите те са съгласни да служат като боксова круша.
Покрай посланиците бе назначен и нов Председател на Агенцията за българите в чужбина – Димитър Димитров, зам. министър в министерството на Масларова от квотата на БСП, преди това зам. кмет на Стара Загора. Интересно е да се отбележи, че след инженерното си образование, получава и политическо в Академията за обществени науки в Москва. Сигурно затова са преценили, че ще има голям принос към дейността на въпросната агенция. Принос, макар и краткотраен, е имал и неговият съгражданин, съпартиец и бивш кмет на Стара Загора, Евгени Желев, на когото партията трябваше да намери някакво платено занимание след загубата на кметските избори.
А ето и въпросът към българите в чужбина:
Знаете ли, че има такава агенция, с какво се занимава тя и бихте ли се обърнали към нея за съдействие?
За нас се е превърнало в обичайна практика функциите на различните служби да се дублират и в крайна сметка да не намираме подкрепа от никоя. Според сайта на Агенцията за българите в чужбина, дейността й е съсредоточена основно в културната сфера, така че логично е да си помислим каква интензивна дейност ли кипи в културните отдели на посолства и консулства, та се е наложило създаването на отделна агенция, с която да си поделят задачите. Когато става дума за опазване и разпространение на „всичко българско и родно” обаче едва ли някой ще повдигне въпроса дали някоя служба е в повече или не. Стига да върши работа. Тъй като изглежда служителите на агенцията са много скромни и не са се похвалили със свършеното, налага се да се обърнем за справка към същия този сайт. Последният отчет на дейността там обаче е за 2007г. Явно са много скромни тези хора!
Самият сайт би могъл да бъде от полза за нас, българите на родна земя, ако решим да издирваме приятели или роднини по света, тъй като там те могат да се регистрират. Ще кажете, знам, че при този бум на социални мрежи и средства за комуникация, едва ли ще опрем точно до този начин на връзка. Но след като съществува като възможност пък, защо не? Тъй като най-близките ми роднини са в Квебек, реших да изпробвам първо тази дестинация. По данни от 2008г. българската общност там наброява 4000 души, като годишно се заселват около 800. За съжаление обаче само 12 души в цяла Канада са регистрирани в сайта на Агенцията. Дали това е броят на информираните за съществуването й, не се знае, но все пак е един вид индикация за нейната популярност.
Покрай опита да бъде саботиран вота на сънародниците ни в чужбина, отново бе засегнат проблемът за ефективността на българските посолства. Всички ние, които сме все още тук и продължаваме да се надяваме да заживеем някога в нормална европейска държава, искрено се надяваме най-после службите и институциите ни да заработят в полза на хората, заради които са създадени, а не в полза на онези, които ги ръководят. Надяваме се също така нашите роднини и приятели в чужбина да могат да разчитат на Родината си в добри или лоши моменти. Надяваме се, хората с все още българско самосъзнание в Западните покрайнини да съумеят да го запазят и най-после да бъдат адекватно подкрепени от България в това усилие.
А бъдещото ни правителство, избрано с толкова много доверие, да не се надява много на толерантност от наша страна, в случай, че продължи линията на бездействие, утвърдена от последното.
