
Понеже се наложи благата г-жа Фандъкова да подхване с твърда женска ръка руля на столичния кораб, образованието направо се почувства осиротяло и низвергнато. До днес. Та да ни е честит, значи, новият министър! Повечето хора в тази сфера бяха отправили взор, изпълнен с голяма надежда към вече настоящата столична кметица. По следните причини. Една не много обективна, но достатъчно основателна причина е: след торнадото Вълчев, което въпреки мнението на някои странични наблюдатели (предимно млади журналистки, аплодиращи небрежния му интелектуален имидж) доразсипа българското училище, унизи и стъпка с презрителното си отношение вече смазания материално български учител, създаде предпоставки за вътрешно разделение в колегията и като цяло настрои обществото срещу нея, всяко човешко отношение беше добре дошло. А г-жа Фандъкова даде заявки за такова. Но тя по принцип си е уважителна дама и досега не е проявявала неуважение към никого. Друга причина: малко преди да сдаде поста, министърът издаде наредба, с която спираше всякакви допълнителни разходи за финансиране на образованието, за осъществяване на разни програми, за финансово стимулиране на учителите и др. Така дори бленуваните от много соц.-носталгици униформи бяха застрашени от отпадане. Тази наредба бе отменена, с което се показа все пак, че образованието не е най-последната дупка на кавала. Има и други причини, но да не задълбаваме.
Какво да пожелаем на новия министър и заедно с това на нас?
Трябва да призная, че малко ме притеснява това име. Също и фактът, че е докторант на Санкт Петербургския (по това време вероятно Ленинградския) университет. Малко ми писна от руски възпитаници. Също така и от университетски преподаватели на този пост. Първите му изявления дават да се разбере, че сякаш БАН – ските старци ще са му основното занимание. Дали защото горките са на топа на устата напоследък или поради конфликта между университетската наука и тази в БАН, той си знае. Факт е обаче, че висшите училища са автономни и там държавата малко може да се намесва. Това не значи, разбира се, че може да се оттегли от висшето образование, но положението в средното училище е толкова забатачено, че трябват години за да се пооправи и да тръгне напред. Трябва преди всичко мъдра и далновидна политика, а не стихийни и самоцелни реформи, без ясна визия и представа за ефекта им в бъдеще, каквито бяха провеждани досега. Та дано мъдростта на египетския сфинкс споходи и нашия нов министър - египтолог и не ни постави пред нови и неочаквани изпитания.
На първо място си пожелавам следното:
- Да не бъда следена с камери в училище, особено от чистачките в портиерната. След като Повелителят на матурите реши да плаши гаргите с Биг Брадър-техника, на избрани места бяха монтирани камери, свързани директно с министерството. Кой знае защо, след приключване на мероприятието, те си останаха там и съответно сега всички действия на преподаватели и ученици могат да се контролират от същото висшестоящо място. Също така от училищния директор и което е още по-унизителното за учителите – от портиера или изпълняващите длъжността хигиентистки. Доводът за нарушение на човешките права се контрира с аргумента, че това е обществена сграда и както видеонаблюдението по улиците, така и това в училище не може да противоречи на конституционните ми права. Те ти булка Спасов ден!
- Пожелавам си дисциплината да престане да бъде самоцел и средство за избиване на комплекси по казармен тертип. За мен дисциплината е задължително условие за добре свършена работа, необходимостта от нея може да се обясни и договори по нормален човешки начин с отсрещната страна. Всичко останало - униформи, крясъци, неадекватни наказания и пр. могат да накарат и най- добре възпитаните ученици да се държат като гамени. Напълно оправдано.
- Пожелавам си образованието да се реформира така, че да възпитава в ценностите на демокрацията, да създава мислещи хора, а не болтчета и гайки в машината за гласуване.
- Ако бях казала в началото, че си пожелавам по- човешка и адекватна заплата, някой можеше да си помисли, че съм алчна. Затова го оставих за накрая, но пък ще си го кажа, няма защо мен да ме е срам, друг трябва да се срамува!
Успех, г-н министре!














