понеделник, 28 декември 2009 г.

И ЗАЩО ЩЕ СЕ СЛУХТИ?

Така или иначе ЗЕС е приет. Радетелите за спазване на гражданските права може и да продължават да мърморят и да се изказват компетентно или пък емоционално по блогове и блокове, това едва ли ще обезпокои рейтинговата нова власт. Колко е "нова", историята един ден ще покаже.

Какъв е изобщо смисълът от занятието? Според законотворците – за нуждите на националната сигурност, за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления. Вместо да заекват неубедително в сутрешните блокове, нека представителите на МВР да извадят една статистика, от която да се вижда колко и какви тежки престъпления са разкрити с помощта на СРС-та.

Най - пресен пример за това, колко е безсмислено да се нарушават правата на хората с оглед на сигурността им е атентаторът Абдулмуталаб. Както в САЩ, така и в Англия, където се е подвизавал младежът, гражданите отстъпиха много от демократичните си права, които иначе упорито и неотстъпчиво защитават. И там се слушат телефони, по летищата се претърсват и най-съкровените ъгълчета на чантите, че и бельото даже. Камери следят и записват в магазините, училищата, по улиците. Личното пространство е сведено до минимум. Ако в дома си разполагаш с лукса да имаш своя стая, можеш да останеш час -два на ден насаме с мислите и пороците си. И ето, че нормалните хора се свиват като затворници, озъртат се виновно и се питат дали не изглеждат подозрителни, ако си пуснат щорите. А пък Абдулмуталаб - овците си щъкат необезпокоявани кеф им в Англия, кеф им в САЩ или пък да забършат някоя бомба в Йемен. Компетентните органи дори не са обърнали внимание на предупрежденията на бащата, че синът му проявява радикални възгледи. Сега се цитират и учителите му, които се сетиха, че бил защитавал режима на талибаните. Червената лампичка не светва даже, когато съюзникът Великобритания му отказва да го пусне да продължи образованието си, поради някои съмнителни връзки. Неогрялата мнозина българи мечта за щатска виза става реалност за Фарук.

С оглед на тези факти легендарните усилия на ЦРУ да опази сигурността на страната си остават легендарни и дават храна на маса гладни холивудски режисьори и сценаристи. Все някой трябва да ги храни!

И отново с поглед към родната действителност да помислим за какво ще се използват и са били използвани подобни материали, предмет на въпросния ЗЕС и на толкова дискусии. Честно казано вълнението на правозащитниците ми изглежда малко преувеличено. Всички знаят, че МВР подслушва. При това без да си играе да иска разрешение от разни там съдии. Като пример за пореден път бих посочила уволнения от министър Цветанов старозагорски комисар, натъпкал стаята на шефовете си с бръмбари, за да може евентуално после да ги шантажира. Разбира се, че подобни материали не могат да се използват в процес, ама кой въобще говори за процес. Достатъчно е да притиснеш когото трябва с един запис, с една разпечатка или деликатен мейл. Гузната съвест едва ли ще има сили да се опълчи на неправомерното им използване. А и да не е гузна, бързо може да я превърнат в такава. Тези неща са дългогодишна практика на ДС, а пък както всички знаем, тя все още е навсякъде около нас. Грижи за сигурността ни с опитна и веща ръка. И уши.

Лошото е, че докато правозащитници и ченгета спорят в топлите телевизионни студия, навън случаите на отвличания продължават. Случаи като Белнейски продължават да остават неразкрити. Красьовците и баджанаците им продължават да доставят закуски на съдиите и да им правят ремонти. Те от своя страна продължават да си вземат по 15 порядъчни заплати годишно.

Сигурно има статистика за доверието на американците към институциите им. Щом една толкова маниакално привързана към гражданските си права нация е съгласна да се лишава от тях вероятно това доверие е доста голямо. Странното е, че макар ние ежедневно да псуваме депутати, министри, ченгета, съдии и изобщо всичките си държавни институции, защото нямаме никакво доверие в тях, толкова безболезнено сме готови да им отстъпим всичко, което поискат от нас. На хората, дръзнали да се опълчат срещу подобно посегателство, се гледа като на вманиачени компютърни специалисти, които трябва най - добре да се натупат едно хубаво, че да престанат да дрънкат глупости, от които не разбират!

вторник, 15 декември 2009 г.

ЗВЯРЪТ В МЕН







През 1509 Еразъм възхвалява човешката глупост в различните й проявления. Животът в онези години не е предлагал толкова голямо разнообразие на забавления и прищевки. Предполагам, че това в известна степен е ограничило победното шествие на неговата героиня, но в днешно време просто не могат да й се хванат спатиите, дето се вика. Дали е порок или не, нека спорят специалистите по морала. Аз знам обаче, че понякога е вредна, което я прави опасна и налага последователната, систематична, макар и отчаяна борба с нея.

Ровейки се из една от известните социални мрежи, попаднах на заглавието: Жив таралеж в дамска чанта – последният писък на модата!” Наистина се изненадах, защото новината беше от Острова, а доколкото знам, законите за защита на животните се съблюдават изключително строго в истинските европейски страни. Оказа се обаче, че действително съществува една разновидност африкански таралежчета, които могат да се отглеждат като домашни любимци. Гневът ми падна с 1 градус.После обаче се вдигна с 2. Това е последният хит сред модните аксесоари при богатите и известните, съобщи „Дейли Телеграф”. Доскоро подобна роля играеха малките кученца, порода Чихуахуа. /…./Оказва се обаче, че таралежчето е по-добрият избор, защото изисква много по-малко грижи, а и размерът му е такъв, че се побира лесно в шепа и малка дамска чанта.”

Колко големи трябва да са глупостта ти, празнотата ти и безчувствието ти, за да третираш животното като аксесоар?

Сред главните носителки на тези аксесоари били футболни съпруги, модели и дами из хай лайфа. Май няма нужда да оплакваме ниското качество на родния елит. Той просто навсякъде си е такъв. Ако бях журналистка в дъждовния Лондон, бих потърсила някоя от тези Бекъмовици, за да я питам: „А какво направихте с Вашето Чихуахуа? Ами това таралежче ако направи белята в чантата Ви, какво ще направите? Ще го захвърлите в първия кош, за да хукнете към "Хародс” за нова чанта? А в кой кош ще го изхвърлите – за биологични отпадъци ли? Аааа извинете, между другото, тези обувки от крокодилска кожа ли са?"

Ако все пак имат някаква мозъчна дейност, двукраките домашни любимки са научили за пред природозащитниците и такива заядливци като мен познатия урок: "Ние все пак ги отглеждаме, грижим се за тях, не ги колим и ядем. Аз съм вегетарианка например и от години грам месо не слагам в уста.”

Има известна разлика и тя се казва целесъобразност. Звярът в мен иска месо и скривайки се зад двете хиляди страници на Библията, която ме признава за венец на Творението, хапвам свинско със зеле и пилешка кълка. Човекът в мен обаче се опитва доколкото може да еволюира и да защити тезата на Библията. Ето затова ме ядосва подобен подход към природата. Безбройни са случаите, в които тя става жертва на човешката суета – модните дрехи от кожи, аксесоарите от части на животни, излизането на мода на определена порода кучета или котки, при което демодираните биват изоставяни, боевете с кучета и други животни. Какво значи клишето "Обичам природата"? Да се снимаш ухилен като ряпа пред алпийските ски- писти или на джета, порещ вълните над хорските глави? Много ще е добре да не обичаме толкова природата, а малко повече да я уважаваме, заедно с всичките й създания. (Признавам си, че изключвам хапещите инсекти, те са малко в повече.)

И накрая, това което ме довърши, беше реакцията на коментаторите: „Оууу, колко сладичко!”, ”Айййй, искам и аз такова!!!” Цитирам по памет и с отвращение.

Снимки:http://de.wikipedia.org/wiki/Erasmus_von_Rotterdam ; www.petstorevip.com/offers/p89_0.jpg

събота, 12 декември 2009 г.

ОБРАТНИТЕ ИСТИНИ


Като всяко добро момиче и аз си падам по лоши момчета. Затова един от любимите ми поети е средновековният никаквец Франсоа Вийон.

А едно от най-популярните му стихотворения е „Балада за обратните истини” :

(Последната строфа в превод на Васил Сотиров:

Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред. )

Като гледах днес новините и за пореден път се сетих за това стихотворение. Ето и някои обратни истини, които си представих:

Доган НАИСТИНА се отказва да е лидер на ДПС.

Станишев се засрамва.

Пенсионерите НАИСТИНА получават /или НАИСТИНА не получават/ коледни добавки.

Бойко изпълнява онова, което е обещал.

И т.н. Спирам дотук, всеки може да продължи както го влече.

Добре, че нямам таланта на Вийон, та не се опасявам, че ще ме споходи неговата орисия. Даже и на Пишурката нямам таланта. Но пък от друга страна бездарието е спасило много народ. А в днешно време даже и храни маса самозвани звезди. Че като се има предвид накъде върви демокрацията напоследък, знам ли кой какво чете и къде докладва?

вторник, 8 декември 2009 г.

МЪЖ НА МЯСТО

Обща характеристика: Бял, хетеросексуален, нормален, семеен

Възраст: Средна

Професия: достопочтена

Месторабота: институция от законодателната, съдебната или изпълнителната власт

Политическа принадлежност: консерватор с либерални възгледи за партийната лоялност

Религия: по избор и интерес: християнин, масон, темплиер, розенкройцер

Хоби: приятна компания с всички съпътстващи екстри

Спорт: според физическите възможности и предразположения: лов, голф, ски

Любимо ястие: вратна пържола

Любимо питие: Johnnie Walker, Шато не знам си кое

За какво може да се използва:

- от жените: създаване и съхраняване на домашен уют, благополучие, сигурност и спокойствие, продължаване на рода

- от мъжете: осъществяване на универсални политически цели

Рискове в общуването: възможна е непредвидена и внезапна смяна на приоритетите. Въпреки това между две смени си остава мъж на място, излъчва стабилност и самоувереност.

Фото: www.rzs.bg/index.php?t=2097