петък, 24 юли 2009 г.

ХУБАВА РАБОТА, АМА БЪЛГАРСКА


Демократично настроената общественост имаше само няколко часа да се порадва на реално очертаващата се възможност, мафията на ДС- агентите да престане да ни управлява. Не би. Както казва народът "Хубава работа, ама българска". С други думи и да искаме да свършим една работа добре, накрая я прецакваме. Но за народопсихологията може да ви разкаже по – добре самият хан Тервел. Той ги знае тия работи.

В крайна сметка пък свикнали сме си. То и в Германия мислеха, че са натикали ченгетата от Щази в миша дупка, ама се оказа, че цели 17 000 все още мишкували из държавните служби.

Онова, което е по-обезпокоително обаче, е начинът, по който Генералът обоснова назначаването на Божидар Димитров на тази длъжност. Ако то е признак за бъдещия стил и метод на управление, ще е жалко, защото именно против това гласуваха хората, които го избраха. Защото като мотив от първостепенна важност той изтъкна не личните качества на професора, а приятелската му подкрепа в трудни моменти, на която се чувства задължен да отвърне по някакъв начин. А начинът е да създаде някаква там канцелария, на която явно той самият не отдава голямо значение, но която други едва ли не от инат не искат да приемат. Едва когато интервюиращата го журналистка настойчиво измоли да се назоват и някакви други мотиви за това оспорвано назначение, освен другарската преданост, той се сети и за 30те книги, за телевизионното предаване и всенародната любов към историка.

Толкова с надеждите за нов морал.

Друго, което създава тревожното усещане за поредно прецакване, е, че сякаш за Борисов всичко все още е една игра. „Какво като не го подкрепят”, „Ще им върна мандата, пък да си правят нови избори”. Явно все още опиянен от играта на надмощие, той не си дава сметка, че зад тези 10, 15 или колкото са там депутати от останалите десни партии, стоят хора, чиито интереси се представляват в парламента. Стоят българи, които също гласуваха за промяна на досегашния модел на управление и искат или не, сега очакват именно от него тази промяна. А не игра на власт.

снимка: : http://gong.bg/uploads/news_images/200812/photo_big_63389.jpg

сряда, 22 юли 2009 г.

С ТВОИТЕ КАМЪНИ - ПО ТВОЯТА ГЛАВА


Така може да се обобщи първият парламентарен ден на новата опозиция. Явно, наблюдавайки безплодните напъни на дясното да намери някаква приемлива форма на консолидация, бившото мнозинство беше се нагласило да гледа сеир. Наред с подигравателното хихикане, подготовката включваше разни жалки процедурни хватки, сякаш досега г-дата другари бяха най-големите блюстители на парламентарния ред. От една страна може и така да е, като си спомним за различните командни жестове, указващи как да се гласува. От друга страна, обаче, едва ли някога ще разберем колко закона са приети без необходимия кворум и съответно са процедурно уязвими. Доколко и занапред дясното ще бъде така единодушно, сигурно и самото то не знае, като за начало обаче доста поизнерви колегите вляво, като им показа какво е да си безгласна буква и да присъстваш само формално в парламента. В резултат на което хихикането ставаше все по-нервно.

Голямата победа обаче беше приетото решение относно бившите агенти на ДС. Един от аргументите, с които потърпевшите се опитаха да го оборят бе, че така депутатите нямало да бъдат равнопоставени, а по конституция видите ли, не можело да се делят на категории. Ами ето, сега му е времето да видят, как така се получава че според конституцията уж всички са равни, пък накрая има някои по-равни. Понеже това народът от много време насам го гледа. По времето на социализма дори беше регламентирано родата на т.нар. партизани и ятаци да има предимство навсякъде, що има конкурс – за гимназии, за университети, за работа. Нима това беше конституционно?

Според изнесени вчера данни на Комисията по досиетата, до 1997г. кадри на ДС са управлявали и БНБ. Ами да ги попитат тогава, след като са толкова способни и загрижени за Родината, как допуснаха инфлация от следвоенен тип. Едва ли новината за агентурното присъствие във финансовия свят може да изненада някого. Свикнали сме вече с мисълта, че те са навсякъде в живота ни, дори в идеалните сфери на изкуството. Най-лошото е, че предишното правителство направи всичко по силите си, за да ги легитимира като герои. Затова тази първа крачка - прогонването на сатрапите от ключови парламентарни позиции - дава надежди, че все някой ден ще си получат заслужената обществена и политическа оценка. Поне това.

снимка: http://images.derstandard.at/t/12/20070624/stein.jpg

петък, 17 юли 2009 г.

ЧОВЕШКИ МАТЕРИАЛ В ДОБРО СЪСТОЯНИЕ

За да бъда и аз на всяко гърне мерудия, реших да си кажа мнението за цирка около "паметната записка" и понеже нещата там ежеминутно могат да се променят, хвърлих един поглед на новините. И така рискът да повторя с други думи нещо, вече казано по въпроса, отпадна. Или засега се отложи. Понеже ето какво прочетох:

"Върнат е в цялост. Няма видими белези и липсващи крайници".

Тъй като роботостроенето у нас не е в много напреднала фаза, няма как да допуснете, че някой е върнал откраднат андроид – домашен помощник.

По думите на зам.-градския прокурор Роман Василев, в ненасипно състояние е върнат отвлеченият Александър Краус (или Краузе), вярно, със спорна самоличност, но неоспоримо принадлежащ към човешката раса.

Ясно е, че всяка професионална сфера си има свой жаргон. Той е особено натрапчив в по-консервативните системи като образованието, полицията, армията, а явно и в прокуратурата. Ако нещата опираха само до изказа, щеше да е добре. За съжаление обаче често клишетата в езика съответстват на клишетата в отношението на работещите в тези сфери към хората, с които се занимават. За учителя ученикът е преписвач, за полицая гражданинът е нарушител, за чиновника зад гишето си просто поредният досаден смутител. Професионалната деформация води до предразсъдъци и липса на толерантност, но не може да бъде оправдание за липсата на етика и грубостта, особено в професии, при които се работи с много хора. Вниманието е важно, защото в много случаи тези хора са в беда, уязвими, нуждаят се от помощ или просто са зависими от човека насреща. И независимо от възрастта, пола, статуса и т.н. са хора, а не андроиди.

Забележка: Репликата на прокурора просто ме наведе на тези разсъждения, което не означава, че те се отнасят лично до него. Може би е добър прокурор и свестен човек, просто се е изказал малко неудачно.


вторник, 14 юли 2009 г.

ОТКОГА ТЕ ЧАКАМ!

Става дума за следната новина:

Станишев депозира оставката на кабинета

„Оставката на кабинета на Сергей Станишев официално бе депозирана в деловодството на парламента.

Ще направим всичко необходимо за осигуряване на приемственост в управлението на страната, се казва в документа, подписан от досегашния премиер Сергей Станишев.”

Макар тази оставка да има символична стойност, заглавието гали ухото и окото. Само можем да си пожелаем да не успеят да осигурят приемственост!

неделя, 12 юли 2009 г.

ВЪПРОС КЪМ БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА





Като цяло обществото се отнася положително към онези, които веднъж паднали, стават и с гордо вдигната глава поемат напред. Особено обществено одобрение будят спортистите, които след тежка контузия или прекъсване по друга причина, се завръщат към кариерата си и бележат нови успехи. Подобен пример наскоро ни даде Майкъл Фелпс.

Жестът с посланическите назначения на изпроводяк обаче никак не беше възприет като опит на падналото правителство да запази достойнство. Напротив, за всички вече то е не само паднало, ами и съвсем изпаднало. Наред с всички морални въпроси, които повдигнаха тези назначения, като че ли никой не постави въпроса, коректно ли е това спрямо самите назначени. След като е ясно, че ще бъдат веднага отзовани от новото правителство, близко е до ума, че ще послужат на старото като доказателство за политическа чистка. Но като верни синове на партията, сигурно самите те са съгласни да служат като боксова круша.

Покрай посланиците бе назначен и нов Председател на Агенцията за българите в чужбина – Димитър Димитров, зам. министър в министерството на Масларова от квотата на БСП, преди това зам. кмет на Стара Загора. Интересно е да се отбележи, че след инженерното си образование, получава и политическо в Академията за обществени науки в Москва. Сигурно затова са преценили, че ще има голям принос към дейността на въпросната агенция. Принос, макар и краткотраен, е имал и неговият съгражданин, съпартиец и бивш кмет на Стара Загора, Евгени Желев, на когото партията трябваше да намери някакво платено занимание след загубата на кметските избори.

А ето и въпросът към българите в чужбина:

Знаете ли, че има такава агенция, с какво се занимава тя и бихте ли се обърнали към нея за съдействие?

За нас се е превърнало в обичайна практика функциите на различните служби да се дублират и в крайна сметка да не намираме подкрепа от никоя. Според сайта на Агенцията за българите в чужбина, дейността й е съсредоточена основно в културната сфера, така че логично е да си помислим каква интензивна дейност ли кипи в културните отдели на посолства и консулства, та се е наложило създаването на отделна агенция, с която да си поделят задачите. Когато става дума за опазване и разпространение на „всичко българско и родно” обаче едва ли някой ще повдигне въпроса дали някоя служба е в повече или не. Стига да върши работа. Тъй като изглежда служителите на агенцията са много скромни и не са се похвалили със свършеното, налага се да се обърнем за справка към същия този сайт. Последният отчет на дейността там обаче е за 2007г. Явно са много скромни тези хора!

Самият сайт би могъл да бъде от полза за нас, българите на родна земя, ако решим да издирваме приятели или роднини по света, тъй като там те могат да се регистрират. Ще кажете, знам, че при този бум на социални мрежи и средства за комуникация, едва ли ще опрем точно до този начин на връзка. Но след като съществува като възможност пък, защо не? Тъй като най-близките ми роднини са в Квебек, реших да изпробвам първо тази дестинация. По данни от 2008г. българската общност там наброява 4000 души, като годишно се заселват около 800. За съжаление обаче само 12 души в цяла Канада са регистрирани в сайта на Агенцията. Дали това е броят на информираните за съществуването й, не се знае, но все пак е един вид индикация за нейната популярност.

Покрай опита да бъде саботиран вота на сънародниците ни в чужбина, отново бе засегнат проблемът за ефективността на българските посолства. Всички ние, които сме все още тук и продължаваме да се надяваме да заживеем някога в нормална европейска държава, искрено се надяваме най-после службите и институциите ни да заработят в полза на хората, заради които са създадени, а не в полза на онези, които ги ръководят. Надяваме се също така нашите роднини и приятели в чужбина да могат да разчитат на Родината си в добри или лоши моменти. Надяваме се, хората с все още българско самосъзнание в Западните покрайнини да съумеят да го запазят и най-после да бъдат адекватно подкрепени от България в това усилие.

А бъдещото ни правителство, избрано с толкова много доверие, да не се надява много на толерантност от наша страна, в случай, че продължи линията на бездействие, утвърдена от последното.

Снимки: http://www.dnevnik.bg/izbori2009/2009/07/05/750350_fotogaleriia_preskonferenciia_na_politicheska_partiia/?pic=9#picture http://www.bsp.bg/bg/bsptv http://www.standartnews.com/news/details/id/37538/Фелпс-счупи-световния-рекорд-на-100-м-бътерфлай



четвъртък, 9 юли 2009 г.

ТОЗИ НЕЯСЕН СУБЕКТ НА ВИНАТА

Флагелантството или самобичуването е религиозно движение, възникнало през мрачните XIII XIV век. Религиозната практика на привържениците му включва публично самобичуване, чрез което да постигнат изкупление и пречистване от греховете. Днес този ритуал често се практикува от шиитите при религиозни процесии.

А в последните дни символично се наблюдава и сред редиците на бившата вече власт. Дали мотивите са изкупление и пречистване или пък спасение от политическа смърт, това знаят единствено самобичуващите се. Ние можем само да предполагаме на базата на опита си. Броени дни след безславното сгромолясване на партията, именно някои от нейните стожери започнаха да обикалят публицистичните предавания, критикувайки някои традиционни за левицата практики, довели до неуспеха й. Оказва се, че те многократно са предупреждавали и настоявали за промяна, обаче, видите ли, една птичка пролет не прави. Интересно сега колко ли такива „самотни” птички ще се появят.

От Красимир Премянов, например, научихме, че още при Жан Виденовото правителство настоявал да се демократизира избора на ръководство, макар, че според биографичната справка в периода 1994-1998г. е зам. председател на БСП. Въпреки това обаче думата му не се е чула. Изглежда, че самият той е бил недоволен, задето са го избрали недемократично.

Самокритични думи се чуха и от Младен Червеняков, който говори за кризата в политическата система, мутризацията в политиката, липсата на диалог в партията. А неговата биографична справка може да ни припомни, че е бил министър на правосъдието в правителството на Жан Виденов, а в 37-то, 39-то и 40-то Народно събрание е участвал в изготвянето и прилагането на повечето законодателни актове. Странно защо при такава важна роля в управлението на страната, повикът му към промяна също е останал глас в пустиня.

Религиозните фанатици, упражняващи ритуала на самобичуване, имат конкретна идея за виновника, когото наказват - себе си. Ролята на социалистическите (само)критици, които се самобичуват от името на партията си, е доста двойствена обаче. От една страна те говорят за слабости и грешки в управлението, от друга страна се разграничават от него, все едно че и те като нас са потърпевши.

Естествено, ние очакваме (или по-скоро не) да чуем самокритика и съжаление от страна на БСП. Но едва ли вината без лице би удовлетворила някого.

Снимка: http://en.wikipedia.org/wiki/Flagellant

сряда, 8 юли 2009 г.

СЕКС, ЛЪЖИ и ВИДЕО по социалистически




СЕКС

„Пустите му внуци, искат нови звуци” – се пее в една любима на синия електорат песен. Както е видно оттук, предпочитанията на внуците са далеч от партизанската романтика на "Черните ангели" и „На всеки километър”. Пропагандната машина обаче заложи твърдо на идеята да гъделичка носталгичните струни в душите на техните баби и дядовци и изтърва младия контингент. Ако все още има някакви позиции в българската кинематография, желателно е да сътвори спешно някоя по-свежа лента, която да върне червената младеж в лоното на социалистическия морал.

ЛЪЖИ

Ако можеха да се материализират в кебапчета, лъжите на социалистите щяха да изхранят целия китайски народ или поне да им осигурят по-достойно представяне в 41 парламент. Само вчерашните лъжи на президента, който се отрече от градивната си роля при съставянето на коалицията, роля, с която до последно се гордееше, тъй като въпросната коалиция била фактор за стабилност, обърнати в продоволствия, можеха да вкарат поне двама - трима мажоритарни депутати.

ВИДЕО

Ролята на видеото ще бъде продължително и детайлно изследвана от PR-анализаторите (по всяка вероятност чисто нови). Що се отнася до качеството, някои твърдят, че било на ниво, други, че има нарушени авторски права в последните му варианти. Ясно е обаче, че тези първи стъпки в модерността също спомогнаха за категоричния резултат - 17, 70% или 22% разлика с печелившите. Очевидно, за следващите избори ще трябва да тръгнат в друга посока.

Снимки:http://www.vsekiden.com/imgs/mnenia/maja-manolova-020708.jpg

http://www.tvevropa.com/bg/video_news/bulgaria

http://svejo.net/img_story_custom/25/253188-big.jpg

понеделник, 6 юли 2009 г.

ЧЕРВЕНАТА ЛАТЕРНА


Мнозина се чудеха, защо точно преди изборите Станишев остави секирата да сече ефира, вместо да го използва за дебат с опонентите. Най-вероятно, защото изненадан от поредната изцепка на коалиционния партньор Доган, е предусетил възможното развитие на нещата и се е оттеглил с партийния щаб, за да обсъди реториката на червената латерна при план Б. Както вече чухме, това е реториката на жертвата. Доколкото във фразеологията на социалистите присъства поемането на отговорност, то е най-вече по отношение на политическия противник, който трябва да я поеме. А ние трябва да знаем:

- Те не са жертва на спрените по тяхна вина еврофондове.

- Не са жертва и на некомпетентното си и крадливо управление, което задълбочи и ще задълбочава още ефекта от икономическата криза.

- Не са жертва на насилието, което упражниха срещу мирни граждани през януари. Дори според Румен Овчаров техни младежи били бити, кога и къде, от кого, май никой не видя.

- Не са жертва на неработещата съдебна система или по – точно работеща под техен натиск.

- Не са жертва на заложения от самите тях капан на мажоритарния вот и на собствената си брутална предизборна кампания.

Списъкът е дълъг. Той обаче няма да бъде попълнен от тях. През следващите дни, месеци, навярно и години от червената латерна ще слушаме следното:

- Те са жертва на безпрецедентната негативна кампания, водена от опозицията цели четири години.

- Те са жертва на световната икономическа криза и непопулярните мерки, които трябваше да предприемат.

- Жертва са на прекалено рестриктивните мерки от страна на ЕС.

- Жертва са на необмисленото поведение на коалиционния партньор от ДПС.

- Не на последно място, жертва са и на безпрецедентното купуване на гласове и изборния туризъм.

Този списък също ще се разширява с течение на времето. Тепърва ще слушаме гласа на червената латерна.

снимка: www.lindau.de/kultur/bilder/Drehorgel.jpg


петък, 3 юли 2009 г.

КОГАТО ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА СТАНЕ ПО - САТИРИЧНА ОТ САТИРАТА


Може би следва черният хумор.

Вчера, когато чух за поредната изобретателност в търговията с гласове - наркоманските дози, реших и аз да напиша нещо по въпроса. Щях да предложа гласовете на семейството си срещу капачки за буркани „Роси” и 50 кг захар за компоти и домашна гроздова. За да подобря обзавеждането си с бяла техника, бих организирала и бабичките от блока, които са преобладаващото население наоколо. Понеже стана късно, отложих за днес. Днес обаче действителността ме застигна и задмина. Оказа се, че и един плаж върши работа. Дори за джапанки и бански стана дума. Също така обаче ми припомниха и един факт, който бях забравила или изобщо бях пропуснала - капачките за буркани изобщо не били новост, тъй като явно предчувствайки какви ще ги сътвори партията й, през 1995г. Клара Маринова ходела да агитира с капачки и олио. Че да се готвят хората за дългата, студена и гладна Жан Виденова зима. Та оттам излязъл и прякорът й Клара Капачката.

Жалка картина! Жалкото е, че хора, които нямат и представа, че въобще има избори, накрая ще определят бъдещето на други, които ги е грижа за развитието на страната им, на децата и семействата им.

Друго, което прави впечатление е, че съобщавайки за тези случаи, медиите не назовават партията, която го прави, тя винаги е „определена политическа сила”. Невинна до доказване на противното. А кой има интерес да го докаже? Купувачите или продавачите? Дори при единствения случай на присъда почти през целия ден новините пак повтаряха „определена политическа сила”, преди да се престрашат да съобщят, че става дума за ВМРО и РЗС. Освен това, вече конкретно определената политическа сила напълно се разграничи от търговеца и излезе, че той бил проявил самоинициатива.

А всички рекламни клипове завършват с „Купуването и продаването на гласове е престъпление”.

Забелязвам, че напоследък стана много модерна думата „безпрецедентно”. "Безпрецедентна криза", „безпрецедентна търговия с гласове”.

Безпрецедентна държава - членка на ЕС.

Снимка:http://www.sezambg.com/bg/Products.aspx?Action=ListCategory&CategoryID=5&LeftCategoryID=891


четвъртък, 2 юли 2009 г.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА СТАНИШЕВ ПО ПОВОД ХАКНАТИЯ САЙТ (Примерен разговор с журналистката Х)

Журналистката Х: Г-н Станишев, какво е становището Ви по повод хакерската атака срещу сайта Ви?

Г-н Станишев: Живеем в демократична държава и свободата, която ни дава изразяването в интернет - пространството е свързана с определен риск за всички. Както знаете, свободата означава и отговорност, факт, който хакерите не осъзнават достатъчно.

Журналистката Х : Това ли е причината, поради която Вашата партия така последователно отстояваше правото на следене на електронните комуникации?

Г-н Станишев: Не, разбира се. Ние много пъти сме разяснявали при какви обстоятелства и условия би се предприела подобна мярка. Несериозно е да се мисли, че толкова ресурси биха могли да се използват за следене на група младежи, явно попаднали под въздействие на определени манипулативни кампании.

Журналистката Х: Значи твърдите, че някой се е възползвал от тях?

Г-н Станишев: Още от началото се води една твърде негативна кампания, изпълнена с клевети и откровени лъжи. Но това само показва безсилието на опозицията да води смислен дебат, в който да изложи вижданията си за бъдещето на страната. В изявлението на тези младежи прозират думи, които вече до втръсване слушаме от страна на опозицията. Това ме води на мисълта, че от уменията им са се възползвали по един твърде непочтен и дори незаконен начин.

Журналистката Х: Да, но опозицията също Ви обвинява във водене на негативна кампания – да вземем например клипа Бойкостов, който сега придоби още по-негативен вид.

Г-н Станишев: Ние сме задължени пред гражданите на страната да ги предупредим за опасността, която ги очаква при едно подобно управление. Истината е, че то ще бъде пагубно за България, особено в момент на безпрецедентна икономическа криза. Затова ние няма да пожалим средства и методи да предпазим българите от фаталната грешка, която може да допуснат.

Журналистката Х: Как обаче стана така, че този предизборен клип достигна до училищните сайтове, все пак децата не гласуват и не е нужно да ги предпазвате от грешки, а и доколкото знаем е незаконно в училищата да се провежда политическа пропаганда.

Г-н Станишев: Аз много съжалявам за този неприятен инцидент, но все пак отговорност на всяко училище, което поддържа собствен сайт, е да следи за съдържанието му и да не допуска подобни грешки. Уверявам Ви, че случаят ще бъде внимателно разгледан и виновните ще си понесат отговорността.

Журналистката Х: И последен въпрос, имате ли намерение да потърсите виновниците за тази хакерска атака и ще предприемете ли нещо срещу тях?

Г-н Станишев: Аз неведнъж съм показал, че съм над нещата и не бих се занимавал с реваншизъм. Това е характерно за едни други лица, за чиито намерения слушаме непрекъснато напоследък. Още повече, че непосредствено преди изборите нямаме никакво намерение да се занимаваме с подобни незначителни неща, да не кажа глупости.

(Това беше Вариант 1. Приемат се предложения за поправки и допълнения. Ако някой попадне на действително изявление, ще съм благодарна да ми съобщи, за да сравня с очакванията.)

сряда, 1 юли 2009 г.

БРАДВАТА

Да се радваме, че учебната година свърши. Понеже брадвата започна да сече и в училище. По информация на Mediapool мрачната реклама на БСП, изпълнена с внушения, характерни за филм като "Психо", е пропълзяла чрез Гугъл - рекламите до интернет - страницата на софийското 1 СОУ "Пенчо Славейков". В закона, а и в правилника за вътрешния ред на всяко училище е залегнала категоричната забрана за политическа агитация. Другарите, както може да се очаква, са невинни - всеки може да се възползва от тази възможност за реклама, нали? Само дето другарите много добре знаят, че всички държавни институции вече са част от мрежата и би трябвало, преди да направят този ход, да предупредят училищата.

Със сигурност не малко учители, порязани от секирата на Орешарски, Вълчев, а и цялото правителство на Станишев, силно се изкушават да споделят пред учениците какво си мислят за тях и за партиите им. Досега обаче няма информация за подобно погазване на правилника, етиката и морала в тази институция. За преподавателите училището остава територия на знанието, на която децата развиват мисленето, способностите и креативността си. Подготвят се за едно по-добро бъдеще, което не е изпълнено със страх, брадви и черни тонове. Школските години на техните родители преминаха под сянката на летящите империалистически бомбардировачи, на състезанията по бързо поставяне на противогаз и сглобяване на Калашник, на вечния страх от Хирошима 2. Официално Студената война свърши. Неофициално днешните български деца продължават да бъдат нейна жертва.

За другарите: поздрав с едноименната песен на „Ахат”