РОМАНТИКАТА НА ПИРАТСКИЯ ТЕРОР

Терорът с висша кауза, религиозна или сепаратистка, поражда възмущение, борбата с него се води с крути мерки и поне еднакво по сила противодействие. Терорът, чиято кауза е най-обикновена алчност, не е достатъчно достоен за толкова усилия.

Вече сме свикнали с ненавременните и неадекватни действия на нашето правителство, когато трябва да реши проблем на наши граждани, изпаднали в беда в чужбина. Необяснима е обаче политиката на международната общност в проблема със сомалийското пиратство. Всъщност в този казус такава общност няма. В борбата  срещу ислямските терористи, срещу групировки като ИРА и ЕТА изглежда приемливо да се нарушават човешки права, да се изпробват най-нови оръжия в недостатъчно добре обосновани войни. Евроатлантическата общност е сплотена и единна срещу общия враг. Защо обаче в случая липсва такова единство? Страни, които са достатъчно силни, за да окажат натиск върху Сомалия да реши този проблем и да я санкционират, ако не го направи, действат поединично и плахо. Тези страни, които имат твърдия принцип да не преговарят с терористи, плащат исканите им откупи и си мълчат. До следващия път.

Изглежда така, сякаш пиратският терор е от някакъв по-особен вид, сякаш не става дума за жестокост, насилие и застрашаване на човешки живот. Този терор сякаш носи карибски аромат и облика на Джони Деп. Някак непрестижно е да си негова жертва. Няма да имаш лице, няма да имаш име. Ще бъдеш просто 1 от 16.