Какво загуби България

Това е закъснял коментар, но плувайки из виртуалното море, сега попаднах отново на факта и реших да го коментирам.
Като българка се радвам винаги, когато мой сънародник и човек на духа получи международно признание. Зарадвах се, когато разбрах, че Цветан Тодоров е получил престижната награда, „Принцът на Астурия”, която не е толкова популярна тук, колкото орден „Стара планина”, но в общия ни Европейски дом е еквивалентна по важност на Нобеловата награда и със сигурност отива при подходящите хора.
Цветан Тодоров получава наградата „заради принос към разбирането и развиването на демокрацията, разбирателството между културите и отпечатъка, който насилието оставя върху колективната памет” (в-к „Дневник”). "Цветан Тодоров представлява "духа на Европа, на Изтока и Запада, на верността към идеите на свободата, равенството, интеграцията и справедливостта", се казва в официалното съобщение на Фондация "Принцът на Астурия".
За мое съжаление този голям човек не се счита за българин и може би, за да избегне неудобството от необходимостта въпреки това някак да се самоопредели, твърди че е "европеец".
От това, че страната ни е била пълно отрицание на горепосочените ценности, за утвърждаването на които той е награден (което го е и прогонило от нея), тя загуби възможността да се радва и гордее заедно с него.
Сега ние сме в Европа. Не само като територия. Дано не превърнем тази Европа в място, което кара най-добрите си деца да се наричат от неудобство "хора на света"!