събота, 22 август 2009 г.

КОЛКО СТРУВА ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ В МЕЖДУНАРОДНАТА ПОЛИТИКА?


И каква е разменната валута - пари, петрол, оръжие? Как става ценообразуването – според националността, според казуса и какви са факторите изобщо?

Все повече стават случаите, които навеждат на подобни въпроси – българските медицински сестри, освобождаването на убиеца Меграхи, отвличанията на сомалийските пирати, случаят с Данка Панчова.

Въпреки че съществуват редица международни правни норми и конвенции, създадени в защита на индивида, който в демократичните държави има право на свободно придвижване, оказва се, че същите се прилагат доста избирателно. Държави, които декларират, че не преговарят с терористи, които само по подозрение за наличие на ядрено оръжие започват война с дадена държава, тихомълком плащат откупи, за да освободят гражданите си и така оставят проблема нерешен и удължават живота му. Именно тази двойственост създава усещане за несправедливост и несигурност. Така у всеки възниква въпросът: какво ще стане, ако съм аз? Достатъчно ли съм ценен за страната си, за да си мръдне пръста за мен? За българските граждани, изпитали на гърба си бездействието на посолства и консулства, този въпрос е стои особено остро. Всъщност и в случая с медиците, и с Данка Панчова благополучният изход не се дължеше на усилията на България. В някои от неблагоприятните случаи, придобили известност - българските шофьори Лазов и Кепов, а съвсем наскоро и Спаска Митрова България не успя да защити гражданите си. Да не говорим за множеството български емигранти, държани при нечовешки условия или просто измамени от чуждестранни работодатели. Най-често вместо да получат справедливост и възмездие, просто пият една студена вода или пък ракия, че да забравят. Излиза значи, че аз, българинът, ако не съм част от някакъв сложен международен казус, в който участват и Великите сили, просто съм обречен.

Каква е ролята на медиите тук и адекватна ли е реакцията им? Как използват понятието „обществен интерес”? Всъщност именно те са тези, които създават обществения интерес и веднъж вече създаден, го насочват в избраната от тях посока. Обикновеният човек често не знае и даже не се интересува, какво прави детето му в съседната стая, та едва ли ще се загрижи за пиратските набези на другия край на света. Неприятно впечатление направи натрапчивото им присъствие при завръщането на Данка Панчова. В стремежа си да отговорят на т.нар. „обществен интерес”, а да си кажем направо на клюкарското любопитство, така обсадиха жената и семейството й, че на зрителя и читателя чак му дожаля от новия плен, в който попадна достатъчно изстрадалото момиче. На всичкото отгоре, като не успяха да изкопчат достатъчно информация около освобождаването, създадоха едно впечатление на мистика, едно "абе има нещо тука", което определено едва ли е приятно за семейството.

"Общественият интерес" подгони вестници и телевизии и към Асеновград, където бяха успешно използвани като медиатори в една семейна драма. В крайна сметка потърпевши ще бъдат децата, които се сдобиха с печална звездна слава и според психолози, трудно ще я носят до края на живота си.

Но да се върнем на темата. Явно е, че международните отношения искат основно преразглеждане, за да се установи кои правила са валидни и за кого. Ако това е толкова непосилно трудно, просто да се направи един ценоразпис кой колко струва. Че да си знаем.

Снимка: www.podaruk.net/images/ds298.bmp

3 коментара:

Владимир Кабрански каза...

Права си, че не е редно такива сделки да се правят на тъмно и то в противоречие на официалната политика и закони. преди да минем, обаче световната позиция, трябва България да има своя. Не си спомням някога външната ни политика да е била последователна, по какъвто и да е повод.

8 zh Team каза...

Абсолютно непоследователна. В случая с децата от Асеновград например стриктно било приложено съдебното решение. В случая със Спаска Митрова се заговори за някакви извънредни начини за освобождаване. За да се направи реклама на новия министър без портфейл.

8 zh Team каза...

Е, това не беше честно! И кво да те правя сега?