понеделник, 10 август 2009 г.

ПОЛЕ ЗА ИЗЯВА


Както стана известно, нашумялата с натуралистичните си фотоси служителка на външно Лила Георгиева ни представлявала като консул в Чикаго, обслужвайки (да се надяваме по предназначение) цели 14 щата. На мен лично ми е все тя. Дали ще ме представляват задните части на Лила или ченге от ДС, голяма разлика няма - все задници ще ме представляват. Тъй като обаче напоследък скандално нашумя и бурният интимен живот на възстаричкия колега на Лила - Берлускони, неизбежно се заговори и за правото на политиците на личен живот – докъде се простира то и какви граници не бива да се прекрачват. И защо пък не бива да се прекрачват? Подобно на всички нерегламентирани законово морални въпроси и този е твърде субективен и зависи до голяма степен от обществената нагласа.

В някои западноевропейски държави например политиците открито признават хомосексуалната си ориентация. Един от първите, които направиха това бе берлинският кмет Клаус Воверайт. Тъй като общо взето в тези общества толерантността към хомосексуалните е един от белезите на демократичност, подобни новини не будят особено впечатление. Тук обаче едва ли столицата ще приеме с радост един подобен кмет. Надали и след утвърждаването на мачовския бойкборисов имидж. И обратно – ако някоя от секретарките в кабинета на Меркел например разпространи прелестите си в интернет, най- вероятно е да смени скоропостижно попрището си. И то не заради някакъв фалшив морал или неудобство от голото тяло, а най-вече поради това, че уважаващата себе си и що годе интелигентна еманципирана жена намира за обидно да сведе индивидуалността си до обект на тестостеронни въжделения.

В нашия шарен евроатлантически дом полето за изява на индивидуалността е твърде широко и разнородно. Макар че много ни се иска да сме модерни и разкрепостени, нашият български дом обаче още е постлан с шарената черга на баба. Когато преди време овалните приключения на Бил Клинтън не слизаха от новините, мъжката половина от българското човечество по-скоро се отнасяше благосклонно, отколкото укорително към подвизите му. А настоящите полови постижения на Берлускони най-вероятно будят не само одобрение, но и завист. В едно общество, в което фолк дивите са VIP и гръдните им обиколки са тема дори на официозните ежедневници, голотиите на Лила надали ще впечатлят някого. Все пак обаче едва ли има татко, който ще посъветва загазилия си по някаква причина в Чикаго син да се обърне към нея, за да му реши проблема. И тук опираме до отговорността на министъра, който има задачата да подбере един ефективен и действащ екип. „Мой/наш/чичов/лелин човек” у нас е важна характеристика от CV-то при всяко по-интересно назначение. Надали някой храни илюзии, че тази важна балканска характеристика изведнъж ще отпадне с идването на новата власт, която е поредната, заклеваща се, че изповядва нов морал. Засега ни остава обаче надеждата, че поне ще съчетае тази характеристика и с някакви по-съществени личностни качества.

Снимки: www.bulpress.net/documents/newsimages/138cf62./ images.ibox.bg/2009/07/08/berlusconi/430x298.jpg

Няма коментари: