петък, 22 май 2009 г.

УБРАЗУВАНИЕТУ









Не зная дали има държави, които да честват националната си писменост и култура. Поне в Европа знам, че няма. А поне в Европейския съюз знам, че няма такива, които по-малко да уважават образованието и културата си от България. Поне на институционално ниво. Безсмислено е сега да се вайкаме за статута на възрожденския учител, който се дава пословично за пример. Все пак и тогава в материално отношение не е можел да се мери с чорбаджиите. Но поне е имал уважението на общинарите, които са му давали годишната плата не като подаяние, а като изработени с честен труд пари. Тези нрави няма да се върнат, няма да се върнат и послушните униформирани ученици, свикнали да не питат и да не "влизат в пререкание с учителя" (честа забележка в днешните дневници, наред с „яде в час”, „говори с № 12 и пречи на останалите”, „излиза през прозореца”). По-важно е при наличните условия и участници в системата да се осъзнаят съществуващите проблеми и да се прояви достатъчно желание да се решат.

  За участниците в системата:

ДЪРЖАВАТА И МИНИСТЕРСТВОТО

 Доскоро правителството и ръководната партия често повтаряха, че образованието им било приоритет. Понеже каквото чуем от тях, най-добре да си го представим наобратно, можем да си направим извод, през къде му е на правителството за образованието. След като разтури седенката, Реформатор №1 въведе униформите, диференцираното заплащане, закри някое друго селско училище, пусна т.нар. „мобилни групи”, които влизат без да поздравят и да се представят в час и си играят на „тука има, тука нема”. Има и редица други реформи, които се пишат в актива му, така че мястото му в историята е отредено. Негово изобретение е и особено демократичната система, с която „стимулира” училищата да въведат желаните от него мерки: Обещава министерството да изплати определена сума, за да се приеме от педагогическия съвет някоя от остроумните вълчеви идеи, напр. униформите. Учителите щат не щат гласуват „за”, понеже иначе може и да им замръзне кофата с водата за бърсане на дъска.

Кое обаче е важно да се разбере, че да се знае и занапред: КАЧЕСТВО БЕЗ ПАРИ НЯМА.

Добре ще е да го разберат и сините демократи. Като представители на принципите на свободна пазарна икономика, това трябва да им е ясно. Затова малко ме обезпокои тази част от програмата им, отнасяща се до образованието. Като съотношение спрямо останалите сектори, беше обърнато твърде малко внимание, а и бе наблегнато предимно на дисциплиниращите, а не и на стимулиращите мерки. А тях вече ги преживяхме. По-добре не стана.

Не може една система да се принизи до крайна мизерия и да се чака от нея да работи нормално. Не може да се иска от млади хора, завършили в добри университети и притежаващи конкурентни знания и умения, да се откажат от живота и бъдещето си, да се раздават за чуждите деца, а да не могат да облекат и изучат своите.

Темата естествено е много обширна и може още много нещо да се каже. Но засега ще спра дотук. За последно ще добавя, че некадърната работа на министерството за пореден път се прояви при организацията на матурите. Жалкото е, че в годината имат да организират по една национална олимпиада и една матура и тях не могат да ги направят без грешка.

  УЧИТЕЛИТЕ 

Общо взето са между чука и наковалнята и обират всички негативи на системата - настроенията и приумиците на министъра, настроенията на директора, на родителите и накрая на учениците. Някои, които живеят с носталгия по "онези времена" възприемат учениците като главния враг и изкарват върху тях недоволството си от провала на педагогическите си усилия. Други, желаещи да изглеждат "cool" в тинейджърските очи и да си спестят жестоките им и често много точни квалификации, се държат с тях толкова демократично, че хаосът се установява като норма. Онези, които все пак се справят с положението, установяват контакт, при това въвеждат ред и държат последователно на изискванията си, успяват да преподават адекватно с новостите и въобще с една дума се справят, след някоя друга година, като видят, че за това получават най-много потупване по рамото, а често и безпочвени обвинения, просто се отказват и поемат по пътя на рутината. Министерската гордост, диференцираното заплащане, се извършва еднократно в годината и всъщност на практика замества някои от обичайните премии, които получаваха досега учителите, а понастоящем са орязани. Така че,  този лъже-стимул е прах в очите на обществеността, която трябва да бъде убедена, колко добре са заплатени учителите, така че правителството не е виновно за дереджето на образованието, понеже си е свършило работата.

  УЧЕНИЦИТЕ

  Те не четат, те пият, те пушат, те се дрогират, правят секс още в отделенията, псуват, бият се, ритат се, скубят се, снимат се голи с камери…..

ПРОСТО УЖАС! КАКВО ПАДЕНИЕ!!!

А едно време какви бяхме ние…..

Много от хората, които говорят така, наистина са забравили, какви са били. Аз обаче няма да забравя опит за изнасилване от по-големи ученици преди повече от 20 години. Вярно е, че има съществени промени в поколенията, но като цяло младите хора усещат много добре фалша, лицемерието и несправедливостите и реагират, за разлика от поколенията преди, които бяха дресирани от дружинния и отрядния съвет и от вечните заплахи, че ще им намалят поведението. Реакциите им са гневни, рушителни и саморазрушителни. Те могат да се изразяват в агресия, незаинтересованост или чисто и просто в неграмотност.

Трябва обаче някой да ги чуе.

4 коментара:

Павел Борисов Николов каза...

Изключително точен коментар, под който се подписвам и аз с двете ръце.

ЗЛАТИНА КОЕВА каза...

благодаря ти, исках още много неща данапиша, но по-нататък, да не става отегчително

eddito каза...

Евалла за поста. Още един човек на когото му пука. Но има едно нещо, което бих искал да допълня. Според мен при учениците има един основен проблем, който се отразява в училището и това е възпитанието. Мен са ме учили да имам уважение към учителите и изобщо към по-големите от мен. А сега, когато всичко е чалга и молове, телефони с камери и фейсбуук всичко остава плитко, материално, пошло и гнусно. А, децата израстват заляти от тази помия. И с бившите ми учители съм си говорил на тази тема и е точно така. Ужасно е.
И всички стават чукове...
(Евалла и за препрадката към Флойд;)

ЗЛАТИНА КОЕВА каза...

Благодаря ти, пука ми, защото съм в системата от достатъчно време и ми омръзна да изпълнявам разни маниашки приумици.
Децата стават, каквито ги направят-първо семейството, после обществото, училището не може да замести първите 7 години, то трябва да е предимно образователна институция, не превъзпитателна или санкционираща.