ДО ЕВРОПА И НАЗАД

1.01.2007г. бе дата, която българите приеха по различен начин. Традиционният за нашия манталитет скептицизъм и недоверие към новото сякаш не позволиха някаква евроеуфория да обземе народните маси и да ги потопи в бляна по едно измамно -безоблачно бъдеще. Но за тази вяла реакция изиграха и не малка роля политици, социолози и политолози, които усилено призоваваха към здрав разум и "много, много работа", понеже „няма да потекат реки от мед и масло”. Е, за доста хора не потекоха, но пък за други…..Не че те се преработиха, но явно бяха достатъчно убедителни пред съответните европейски институции. Поне до някое време „реките от мед и масло” в съответното номинално изражение толкова текоха, че чак преляха и вече нямаше как да не се завърти кранчето. За жалост с това спряха и дребните течове, които все пак стигаха до истинското си предназначение, до т.нар. на европейски език „бенефициенти”. Това е и още една причина за евроскептицизма на българина като цяло – предусещането, че неизбежно ще бъде за пореден път излъган от някого.

Други обаче могат да се характеризират като умерени еврооптимисти, които не са се надявали на „реките от мед и масло”, но са вярвали в шанса за европеизация и последиците от нея. А именно: спазване на правила от всички, като се започне от  властта, повече справедливост, законност, повече и по-качествена култура, по-добро образование и здравеопазване. Може би в обобщение: повече уважение към човека и правото му на достоен живот. Тъй като години наред българските държавници не успяха да му го осигурят, народът все пак се надяваше, че европейските ни братя няма им позволят да кривнат пак от пътя.

Европейските братя не, но братушките…..

Очевидното влечение на властта към руската орбита с течение на времето дотолкова се глобализира, че обхвана не само договорите за газ, посещенията в бивши републики, лов, риболов и пр., а понечи да завладее и културното пространство като ни заля през иначе уж „коледните празници” с комсомолската романтика на руското кино. Носталгията към миналото е явно някакъв нов вид мозъчна атака с все още неясни за нас, но може би добре пресметнати от специалистите последици. Поживём — увидим! Е, ако доживеем. Това тежнение обаче дотолкова ни отдалечи от Европа, че вече започнахме да се чудим дали 1.01.2007г. вече е минал или всъщност предстои, а ние сме на някаква летяща чиния със заложби на машина на времето.

Но ето ни тук и сега – на студено и тъмно, с носталгични спомени за времето на 2 към 1 (не помня вече 2ч. имаше ток или нямаше). Време, в което мракът и студът може би са сплотили доста семейства и са повлияли положително върху демографската картина на страната. Тогава обаче, за разлика от сега, познавахме алтернативата само от киното и не сме очаквали, че ще ни се случи. Сега, когато се докоснахме до нея, дали ще имаме желание да се сплотяваме по същия начин?    

Ако този две годишен път изобщо е внесъл нещо европейско в манталитета ни, би трябвало да кажем най-после „Стига!”, защото европеецът не позволява да унижават човешкото му достойнство като го потапят в мизерия, лъжа и липса на перспектива. При това да го кажем не само виртуално!