четвъртък, 22 януари 2009 г.

ДОКОГА БЕ, ЧИЧО?

Тук прилагам една песен на „РЕВЮ”, за която се сетих покрай WC-инсталацията и нелепата ни „патриотична” реакция. В нея става дума как едно дете пита някой си чичо Скруч за разни неща от живота и отговор не чака. Та въпросът, който ме подсети беше "Кажи ми що е авангардът и цензурата може ли да се яде?"

Опитът ми от последните дни показва, че чужденците пак ни се смеят на акъла и ние пак трябва да обясняваме, че така реагира само"патриотичното" ни правителство, а не „обикновените” хора.

Докога бе, чичо?


6 коментара:

hinkoff каза...

Good.

Zlatina Koeva каза...

Кое?

hinkoff каза...

„Опитът ми от последните дни показва, че чужденците пак ни се смеят на акъла и ние пак трябва да обясняваме, че така реагира само"патриотичното" ни правителство, а не „обикновените” хора.„
За този коментар, а и за „перлите„ на министрите от предната статия.
За жалост при мен VBOX се отваря с клизми, за едно парче от 5 мин. чакам половин час, така че съм се откзал да се пробвам.
Та за това де:)) За тях

Анонимен каза...

Ши утваряме 3 и 4 блог на АЕЦ ,,Козлодуй,,.Щото ток да има.Да пичели България и да не стуим на студену.Тъй де,той Първанув мноо хубуу гу каза!haralanov.blog.bg

САНДО каза...

В интерес на истината почти никой покрай мен не се интересува нито от инсталацията на Черни, нито от реакцията от българска страна - просто пак си мислим, че сме центъра на света. Чужденците отдават много по-голямо значение на съвсем други проблеми и аз лично се притеснявам много повече от обясненията, които ще трябва да давам, ако другарите наистина дръзнат да пуснат реакторите.

Мен лично едно клекало в никакъв случай не би могло да ме накара да се чувствам неудобно първо - защото на село тоалетната е в доста по-лошо състояние, второ - защото не се оприличавам на клекало, и трето - защото съм свикнал да се срамувам от българското си потекло поради съвсем различни причини... Като например продадените български бебета, или докараните до проституция български момичета, или българските престъпници... Днес например настроението ми се скапа заради делото срещу убийците на Мартин Борилски - ето това е истинска трагедия и подигравка с хората.
А клекалото... си е в крайна сметка нужно.

Zlatina Koeva каза...

И аз не му обърнах внимание отначало и се учудих какво толкова го обсъждат, но онзи ден мои ученици ходиха на интервю за стипендия в немското посолство, та там са ги питали с явна насмешка. Те, дето на на 17-18 години са отговорили с достойнство и подобаващо, за разлика от ония серсеми там горе.Това ме провокира в случая. Пък иначе много по-сериозни поводи за възмущение и всякакви чувства от тази гама имаме всеки ден.