Защо съм против контрола върху електронните комуникации
Някои доводи извън моралния аспект,
свързан със свободата на словото.
Държавата ми иска да ме контролира, следователно държавата не ми вярва. Или пък е много загрижена за моята сигурност, както твърди. Но да погледнем нещата от друг ъгъл. А той е следният:
Аз също държа на сигурността си, затова не искам държавата да ме следи, понеже аз също не й вярвам. А и не мога да я контролирам.
Полицията в частност не ме е убедила, че действително иска да се справи с престъпността и действа по въпроса. Сигурно за това й е необходимо полицейското реалити „В акция”. Случаите на корупция в полицията, прикриването на груби полицейски престъпления някак не ми позволяват да поверя живота и тайните си на тези грижовни хора. Знам ли ги какво ще направят с тях? С това е свързан и следният проблем: Като цяло на различни нива в държавата все още се управлява по познатия тоталитарен начин – чрез изнудване, манипулация и доносничество. Това е лесно обяснимо, като се има предвид произхода на повечето ръководни кадри, било то в държавни предприятия или в частни фирми. Не зная как ще протече животът ми нататък, но не мога да се закълна, че ще бъда достатъчно безгрешна, за да не създам предпоставки да ме манипулират. И аз съм човек. Мисля, че това се отнася за всеки.
Днес ДАНС, която всъщност се кани да разполага с интимния ми и професионален свят, обяви, че ДПС се е финансирала напълно законно, че въпреки директното признание за обръчите от фирми, финансовият поток там е чист като планински ручей. Е, как да им имам доверие като знам, че казват на черното бяло.
Все по-голямото ограничаване на свободите на хората и нахлуването в личното им пространство определено не създават усещане за сигурност и доверие в държавата. Може би в някои държави, където сгафилите политици на момента подават оставки, а не само си ги носят в джоба, в държави, където дори съмнението за корупция изважда държавниците завинаги от политиката, където престъпниците не са еталон за преуспяване, там гражданите може и да са склонни да отстъпят от някои свои права в името на общата сигурност. В тези държави хората също така могат да контролират държавата си и го правят. Може би затова и доверието е взаимно.
На фона на поредицата случили се и случващи се ежедневно безобразия, на фона на факта, че не мога по никакъв начин да контролирам институциите, както ми бе показано по доста брутален начин наскоро, на този фон аз нямам основание за каквото и да е доверие в тази държава и не искам тя да се грижи за сигурността ми. Напротив, ще се старая с всички средства да предотвратя тази натрапчива загриженост.
2 коментара:
Напоследък политици и социолози, уж загрижени за оздравяване на болната ни държава, правят какви ли не предложения. Занимават ни с някакви „консултативни референдуми" или „мажоритарни елементи" в избирателната система. Пропускат обаче най-важното - деблокиране на истинската пряка демокрация - основа на основите на народовластието.
Както е известно, демокрацията се осъществява чрез два подхода - пряка и представителна демокрация. Но сега пряката е напълно ръждясала, а представителната - само декоративна.
Най-силното средство на пряката демокрация - референдумът, вече почти две десетилетия се отхвърля, и то за изключително важни за развитието на страната ни въпроси - строителни проекти и урбанизация, природоопазване, енергетика, здравеопазване, образование, законодателство, международна политика и т.н.
АЗ СЪМ БЪЛГАРИН, АЗ СЪМ ГРАЖДАНИН
доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист
Януарският мирен протест на българските граждани през 2009 г. действително може да се определи като „първото събуждане на гражданското ни самосъзнание от 12 години насам”.
Той откроява качествено нов период в най-новата ни история. В обществото ни се появи и затвърди потребността от нов обществен договор между управляващи и управлявани. Гражданското общество набра сили и заяви решително присъствието си в държавата и готовността си да действа като коректив на властта.
Инициативата „България е наша” след протестите
Младите хора от Инициативата обявяват програмата си за нов обществен договор, който ще изискат да бъде подписан от всички политически партии в България. Тя е кратка, но съдържателна и включва:
І. Правова държава, в която законите важат за всички.
ІІ. Пряко участие на гражданите в управлението и промяна на избирателната система:
• Референдуми, инициирани от граждани с нисък праг за свикването от гражданите;
• Гражданска законодателна инициатива.
• Пропорционална избирателна система с преференциален вот без праг на преференциите.
ІІІ. Гаранции за свободата на словото, личната свобода и неприкосновеност.
ІV. Опазване на природата и въвеждане на принципите за устойчиво развитие.
V. Реална евроинтеграция в България.
Продължават работата си хората, които работят за интересите на всички българи: коалиция „За да остане природа”, студентите от СРОКСОС, Електронна граница и др. Инициативата е отворена за граждани и контактът на e-mail: bulgariaenasha@gmail.com.
Гражданското общество
Ако погледнем „Речник за политика” на Холтман на издателство Олденбург Мюнхен/ Виена, ще видим как се дефинира понятието гражданско общество.
Съвременната му употреба се разпростира най-вече между взаимните отношения между държавата и обществото, чиито различни интереси се признават за легитимни и опосредствани чрез държавата.
За източноевропейските страни след разпадането на социалистическото господство изграждането му се смята за политическа цел, която в течение на трансформация на системата се насочва към изграждане на демокрация от западен тип.
Основни белези на гражданското общество между другото са: многопартийност, отказ от насилие, правова държава, децентрализирана публичност, гарантиране на основните демократични права.
Януарският протест на българските граждани показа, че от посочените белези у нас функционира само многопартийността. Трябва да се работи върху отказа от насилие за разправа със законно протестиращите граждани, за изграждане на правова държава, за изграждане на децентрализирана публичност, част от която е тази инициатива на младите българи, гарантиране на основните демократични права, ясно представени в Европейските правни разпоредби и други документи на световната демократична общност.
Стъпки в бъдещето
Бих искала да набележа следващите стъпки, така, както аз ги виждам от перспективата на моя статус на човек, живял в двете исторически епохи и с информация за принципите на изграждане на обществото в развитите демокрации
Първа стъпка. На първо място е познаването на важни европейски документи като „Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи” на Съвета на Европа и „Харта на основните свободи на Европейския съюз”, чийто официален превод е публикуван в „Официален вестник на Европейския съюз” на 14.12.2007 г. Публикувала съм официалния текст в Svejo.net.
Конвенцията е валидна за нас, българите, от 1992 г., когато Република България я е ратифицирала и ние станахме член на Съвета на Европа, нещо, което очевидно твърде малко българи знаят. Хартата ще има правна сила, след като всички 27 държави-членки на ЕС подпишат Лисабонския договор, но нейният текст трябва да се познава. Дело е на Европейската комисия и е оповестена на 7.12.2000 г. Тя влиза като част от Лисабонския договор.
Във връзка с наблюдението на цифровата информация и страха на държавните власти от информатиците сега биха могли да се цитират членове на Конвенцията и Хартата, които осигуряват свободите на европейските граждани. В Конвенцията има текст за „тайна на кореспонденцията”, редактиран в Хартата като чл. 7 „Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и ТАЙНАТА НА НЕГОВИТЕ СЪОБЩЕНИЯ. Могат да се цитират и други членове на двата документа като: свобода на изразяване на мнение и пренасяне на информация и идеи през границата без намесата на държавните власти.
Този е единственият начин за справяне с държавните власти, когато те работят срещу гражданите. Преди няколко дена в България гостува комисар Жак Баро, вицепрезидент на Европейската комисия и комисар по „Правосъдие, свобода и сигурност”, който заяви в конферентната зала на „Радисън” готовността на Европейската комисия да продължи наблюдението си на България и след изтичане на първите три години членство. И Министърът на правосъдието, и Главният прокурор се чувстваха не особено комфортно от тази среща.
Втора стъпка. Трябва да се търси контакт с Европейската комисия и то - с комисаря с ресор „Информационно общество и медии” г-жа Вивиан Рединг. Трябва да се имат предвид всички стратегически и нови документи във връзка с информационните технологии, дело на Европейската комисия. Тя трябва да знае за работата на новото обединение на блогърите и гражданите в България.
Трета стъпка. Издаване на електронен вестник. Тази стъпка ще помогне инициативата „България е наша” да се превърне в движение. Бих дори предложила тези документи или поне части от тях с линк към документа да се публикуват във вестника, за да могат да бъдат използвани в битката с властта, която предстои с цел отстояване правата на гражданите. Така или иначе България е задължена да изпълнява Европейските правни разпоредби като държава-членка.
Вече не е важно, колко българи участват в протестите, защото България е в друг исторически период, когато не количеството, а качеството ще решава проблемите на обществото. Знаете ли как се подава петиция в Народното събрани и в Европейския парламент? Това са важни неща, които всеки българин трябва да знае. Правителството така или иначе ще се съобрази с исканията на протестиращите и ще ги изпълни в някаква степен, защото няма друга алтернатива. То е избрано именно, за да обслужва гражданите в рамките на един, рядко – два мандата. За България два мандата не са здравословни, именно с цел разкъсване на създалите се корупционни мрежи.
Защо пиша тези неща? Защото с изграждането на гражданското общество в България ще нараства гражданската инициатива и ще се увеличават гражданските предложения за подобряване на управлението на държавата.
В заключение ще кажа, че в Януарския мирен протест на българите през 2009 г. за първи път в нашата история победи знанието. Шегата на хакерите с избирането на думата „провал” и появата на сайта на Министерския съвет показва, че за 20 г. е израсло ново поколение, което няма да приеме стандартите и призраците на миналото и да живее в едно нелицеприятно общество с лош имидж и сред партньорите ни.
Това поколение е знаещо, то е можещо и занапред ще бъде фактор, с който българските политици, независимо от конфигурациите им в парламента и правителството, ще трябва да се съобразяват все повече и повече.
Публикуване на коментар