Следвайки неизменните всемирни закони слънцето за пореден ден изгря.То обаче за пореден ден не успя да свари Премиера - Слънце неподготвен. Той беше винаги един ход напред и още преди първи петли се приготви за новите предизвикателства на деня.
А те бяха неизбежни и не бяха малко.
След като направи една бърза рекапитулация на това, което го очаква, на Премиера - Слънце за пореден път му се прииска да не бъде Премиер, понеже съвсем не му се щеше да обяснява пред някого си кое, как и защо. Въпреки дълбоко демократичните убеждения, които споделяше и декларираше по сто пъти на ден, той всъщност беше убеден, че трябва да е цар. Много повече би му прилягало. Вместо да спори и с врагове и със свои, да убеждава, настоява и дискутира, просто щеше да удари с юмрук по масата, да тури печата и толкоз. След това щеше просто да се радва на всенародната любов. Това, че сега изпълняваше тази посредствена роля го караше да си мисли, че някаква допотопна машина на времето го е спуснала по грешка в тази държава и в това време.
Първото, което направи, сядайки зад бюрото си, бе да извика Финансовия и да изслуша отчета му за приходите в държавната хазна за изминалата седмица. Финансовият мънкаше и се оправдаваше, тъй като приходите не бяха според очакванията и обещанията, които даде на Премиера – Слънце.
- Ами вдигаме го тогава, щом е тъй!
Ставаше дума за данъка, който вече седмици наред беше основна тема за препирни в държавата. Не мина и без протести, въпреки всенародната любов. Финансовият се покашля смутено и се опита плахо да възрази:
- Ама г-н Президент, тъкмо изчислихме бюджета с последната ставка.
- Ще го преизчислиш, бе Финансов, това ли да мисля сега. Длъжен си. Това ти е работата, имаш екип, дал съм ти най- добрите икономисти и счетоводители. Действай!
Финансовият се изхлузи на пръсти от кабинета и тръгна да събира екипа си.
Отначало на всички министри им беше трудно да свикнат с това, че Премиерът - Слънце им говореше на "ти” и не използваше фамилиите им, а министерството, което завеждаха – Финансов, Културен, Здравен и пр. Преди да заемат постовете си, всички те бяха многоуважавани специалисти на ръководни длъжности и бяха свикнали на съвсем друго отношение. Премиерът обаче бе успял да ги убеди, че мисията им е над всичко и всички, затова нямат време за глупави формалности и игри на авторитет. А и началото на контактите му с тях бе така неформално, че предопредели и бъдещите им отношения. Когато си говореха кой как е бил открит, стана ясно, че един е бил измъкнат от плувния басейн, друг от вилата, трети просто е бил спрян от дежурна патрулка на магистралата. Никой от тях не бе очаквал отправеното им предложение от страна на Премиера - Слънце. За никой от тях това предложение нямаше материална изгода. Нещо повече, всички щяха да са на загуба. Единственото, с което Премиерът - Слънце успя да ги мотивира бе, че заедно ще напишат новата история на тази окрадена до шушка и пропаднала държавица. Така имената им щели да останат дори в аналите на световната история. Понеже нематериалният стимул винаги е малко несигурен, той успя да го подкрепи с намека за свирепите закони, които един от древните царе на тази държавица бил въвел навремето. Разбира се, Премиерът – Слънце не би прибягнал до физическо насилие, но той твърдо им обеща, че при всеки опит да се облагодетелстват от властта, подобно на предшествениците си, ще направи така, че да не си намерят място в никоя банка, фирма или институция по света. Те му повярваха.
Влезе Здравният. И при него приходите не бяха се увеличили.
- Вдигаме я, Здравен, няма как?
- Кое?
- Ами вноската там, здравната…
- Ама, г-н…
- Казах!
Здравният излезе умислен подобно на Финансовия. Коридорът към кабинета му се видя двойно по-дълъг, отколкото на идване.
Следваше Вътрешният. Най- после за Премиера - Слънце слънцето изгря. Той знаеше, че Вътрешният ще му донесе добри новини. Той беше и единственият от министрите, на когото имаше пълно и безрезервно доверие. Тъй като при прехода в пространството и времето допотопната машина на времето беше заличила до голяма степен спомените му от миналото, Премиерът нямаше много ясна представа за него, но в съзнанието му се мержелееха някакви картини, на които той носеше униформа, но полицейска ли беше или военна, не знаеше точно. Както и да е, той се чувстваше най- близък до ръководения от Вътрешния ресор и до самия министър. На четири очи дори го наричаше на малко име. Както и очакваше, Вътрешният го награди с добри новини за успешно проведени акции. Кодовото им име му напомни, че трябваше да поръча за обяд салата от морски дарове. Трябваше да се храни здравословно и да бъде винаги във форма, не можеше да си позволи каквото и да е неразположение, което да го извади от строя и да попречи на мисията му.
След като Вътрешният излезе, Премиерът обяви кратка почивка, за да се концентрира и подготви за по- нататъшните битки. Най- накрая успя да изпие сутрешното си кафе, почеса вярното си куче между ушите и отправи взор към бъдещето.
Снимки: freshnewsbg.com/newsimages/
3 коментара:
Хахахаха. Много забавна сатира, пародия или..пък истина! Жанра е без значение. Браво все пак:))
Да ти кажа, направо не повярвах на очите си си, ден - два след като го написах,прочетох едно интервю с ББ - казваше почти същото нещо, само с малко по-различни думи - и за това как хокал министрите, как ги назначил, как най- близък му бил Цветанов, почти пълно съвпадение.
Това само доказва факта , че ББ е едно истинско „слънце“. Всичко вижда, знае и може:))
Публикуване на коментар