събота, 17 октомври 2009 г.

ВАМПИРСКИТЕ НАБЕЗИ НА ЧЕРВЕНИТЕ ПАРВЕНЮТА











Вампири, Таласъми” е един от малкото нови български филми, които са ми направили добро впечатление. Именно кадри от него изплуваха в съзнанието ми, когато разбрах, че другарката Масларова била обсебила пианото на Лора Каравелова. Филмът разказва за унищожаването на интелигенцията през първите години на комунистическата власт. В моментите, за които се сетих ставаше дума за това, как един сравнително богат и подреден с вкус буржоазен дом бива национализиран и в него се настанява многолюдна пролетарска челяд, която за нула време го освинва. Помислих си, че под цялото лустро на скъпи костюми, обувки, къщи и хотели, духовната нищета на червените парвенюта си е все толкова необятна, както и тогава.

За да приеме необходимостта от подобно лустро, червеният пролетариат извървява доста дълъг път на диващина и примитивизъм, а да води някакъв културен живот за него било чудовищен компромис с идеите на Революцията. Преди Сталин да се спомине и да се проведе Априлският пленум, партийният секретар в службата на баща ми (завеждащ отдел в исторически музей) го извикал на сериозен разговор, при който му наредил тутакси да захвърли буржоазните бомбе и балтон и да ги замени с каскет и ватенка. Майка ми пък (фотолаборант) била привикана от ОФ -организацията и й била направена забележката, че с лака и червилото приличала на развалена капиталистическа кокона, а не на добросъвестна соц. труженичка.

Как са еволюирали в културно отношение бившите шумкари, истински и мними, не се знае. Тъй като от край време са си обичали далечните пътешествия, имали са възможност да се огледат и извън културното си гето, та по някое време са се изчервили от срам (колкото и да е странно), озовавайки са по ватенка и с каскет на неподходящо място. В резултат на това станаха първи културтрегери.

В любимия град на другарката Масларова, Стара Загора, можеше да бъдат забелязани на всяка премиера, на всяко гостуване на чуждестранни оперни или балетни трупи. Освен с богатия си културен живот, градът на поетите се славеше и като сериозен индустриален център - машиностроене, химическа промишленост, роботостроене, ТЕЦ-ове и т.н. Всички тези предприятия имаха директори, зам. директори, партийни секретари и пр. елит. Та този елит редовно водеше другарките си на опери и концерти, за да покажат новите си тоалети. Тъй като обаче достиженията на световните музикалните гении бяха твърде чужди на природата им, често тези парвенюта имаха доста неуместно поведение. Или говореха, обсъждайки я тоалети, я готварски рецепти, я дебелината на балерините или пък аплодираха в неправилния момент, а след антракта закъсняваха. Както и да е, бяха смешни с претенцията си. През 1991г. сградата на първата извънстолична опера бе варварски опожарена. Досега червената номенклатура не успя да събере необходимите средства, за да я възстанови, та да може да прави там парад на новите си и далеч по-скъпи отпреди тоалети. Е, другарката Масларова все пак построи социален център, понеже много добре знае, че само с духовна храна не се живее. За хотели нищо не споменавам, че можело да ме осъди. Необходимостта да се пилеят пари по разните му театри и опери отпадна и след като чалгаджийската култура почти официално се утвърди като елитна, а знойните й изпълнителки бяха всепризнати за ВИП.

Вероятно затова и бившата министърка се е разделила с въпросния инструмент и го е дарила на музея (за което има разписка – „Пиано на Лора Каравелова – 1 брой”). А може би вече не е пасвало на обзавеждането в дома й. Твърде старичко е като го показаха. Че не е акордирано и свири фалшиво, няма никакво значение, едва ли е мислила да го използва по предназначение. Най-много да е служило като поставка за саксиите й с мушкато или с някое екзотично цвете, донесено от далечните й и прескъпи за нашия изтънял джоб воаяжи.

Каквато и да е истината, новината в крайна сметка е добра – пианото се оказа в музея, а другарката Масларова се ядоса.

5 коментара:

САНДО каза...

Вари го, печи го, прасето си остава прасе. Та ако щеш във фрак да го издокараш и на опера да го заведеш.

Иначе "големците" наистина се изживяваха като особена каста хора и обичаха да се отдават тайничко на буржоазните удоволствия, които официално все пак бяха строго осъждани. Така например баба ми - френска шивачка, попаднала поради тъпо стечение на обстоятелствата в България преди пръкването на Червената власт - работеше на частно дори и при комунистите, защото клиентите й бяха все "големци" - Джуровци, Станишевци и т.н. Така че работническата класа си носеше ватените гащи, докато "другарите горе" се обличаха по френска мода.

Благодарение на левите си убеждения Ив Монтан беше един от малкото толерирани западни изпълнители. След един концерт в СССР обаче той има неблагоразумието да се изкаже със съчувствие към руските жени, поради което и той изпадна в немилост и изчезна от програмата на радиоточките. И знаете ли какво точно беше казал? Че руските жени се чувстват нещастни, защото нямат хубаво бельо...

8 zh Team каза...

Простотията трудно може да се скрие, ако ще да носи диамантени гащи. Стига веднъж да си отвори устата и става ясно.В случая с Масларката особено ме впечатли рапликата за разписката - пиано -1 брой.А също така каза и нещо от сорта "Вие ще ме изкарате и че пистолета на Яворов държа, с който се е застрелял." Направо изби на черен хумор.

САНДО каза...

Това дори не е черен хумор, ами чист цинизъм. Освен това съм сигурен, че има и пистолет. А може и да блъфира и наистина да си е украсила секцията в хола с пистолета на Яворов.

Самият факт, че е дарила пианото, означава, че то действително е било нейна собственост. Интерсно как в очите на много хора дарението оневинява всичко останало. И никой не задава въпроса защо въобще пианото е било нейно притежание.

Rosen Hinkov каза...

Е. Масларова и Л. Каравелова! Комбинацията на двете имена едно до друго или заедно в общ текст изглежда най-малкото абсурдно.
Едно комунистическо, дебелогъзо парвеню и една от жените символ на аристокрацията в началото на 20в.
А тази опера не я ли оправиха Златинке. Скоро минавах от там и от вън поне изглеждаше завършена.

8 zh Team каза...

Тя външно никога не е изглеждала разрушена, но отвътре не е оправена. Това е дежурното обещание на всеки нов кмет, ама нейсе. За 20 години можеше още една да вдигнат.