събота, 3 октомври 2009 г.

МЕЖДУ НЕВИННОСТ И АГРЕСИЯ













От време навреме ходя на фризьор. Винаги ми е било чудно, как има някои, дето ходят толкова често, след като пада такова висене и скука. Днес обаче ми се предостави случай да погледна от съвсем друг ъгъл на кварталното салонче - то си е направо център за социологически проучвания.

Тъкмо ме подхвана фризьорката и влиза една към 17 годишна вече бивша перхидролка (да кажем Мимето). Имаше и избледняващ морав перчем, също с тъмни корени. Искаше пак да стане перхидролка. С цената на всичко, дори да й окапе косата. Изглежда последното вече беше се случило на някакъв стадий, тъй като внезапно свали от тила си един пласт изкуствена коса, която се закачаше там с някакви приспособления като копчета и ластици. Боже, дано един ден имам син! След малко стремително нахлуват Вилито и Дидето, които трябваше да правят компания и да убият някой друг час до началото на дискотеката. Прегръдки, целувки, макар, че не бяха се виждали едва от края на последния час. Сядат и дружно почват да чакат. Малкото помещение се изпълни с неизчерпаема енергия и неудържими пориви. Започва се едно непрекъснато звънене на телефони. На Мимето – Антон. Вилито пък звъни на Иван. Той пък не вдига. Тя решава да си изясни нещата и отива да го търси. В това време Мимето ме сменя на стола и бива намазана с някаква кожодерска изсветляваща боя, от която направо падал скалпът. Потреперих. Антончо пак звъни.

Мимето казва на Дидето да се обади вместо нея. Помислих, че просто ще обясни на момчето, че любимата му не може в момента да се обади, но не стана така. Дидето просто се плъзна в кожата и душата на приятелката си, сякаш бяха едно цяло.

- Абе не мога да дойда, бе, намазана съм с боя. Да, да, поне един час……Ееее, ми разбирам, че умираш за мене, ама не мога сега, как така с боята да излезна, айде до после. Ми хубаво, като искаш ела до салона. И аз много те обичам. Чао!

Аз и фризьорката изразихме учудване, как така Антончо, който толкова умира за Мимето така и не разбра, че не говори с нея, обаче тя съвсем невзмутимо каза, че често я бъркали по телефона с приятелката й, понеже гласовете им си приличали. Вилито влиза ядосана. Хванала е Ванко в изневяра. Огън и жупел, змии и гущери, най-люти закани. Като гледах малкото и нежно на външен вид създание, просто не вярвах на ушите си. И изневярата не ми беше много ясна. В последствие се разбра, че от КПП- то на бабичките пред блока са докладвали как Иванчо отпрашил с някакво момиче в неизвестна посока. Сигурно към кафето или на някоя пейка. Иванчо бива привикан да докладва пред другарския съд. С червени бузки, ангелско личице и невинните си 15 -тина години влиза прелюбодеецът.

- Коя е тая, дето си бил с нея преди малко бе, я кажи! - подхваща го направо Вилито.

- Кажи, кажи, видели са те да излизаш с няква от блока, - другарският съд.

- Ама вие за тва ли ме извикахте, бе, я си …..майките! – Ванко

Сега ще има бой, си викам аз. Нищо подобно, словесната агресия на неверника впечатли май само мен, момичетата явно си бяха свикнали. След малко обаче Ванко се кротна виновно и с вид на нажален кокер шпаньол се остави Вилито да го завлече за ръка навън „да се разправя с него”.

- Уф, не мога повече, колко има още - взе да нервничи Мимето и да ми мята свирепи погледи, понеже я бавех.

- Ами казах ти да дойдеш утре, тогава съм по-свободна, - казва фризьорката.

- А, да, кой знае какво ще стане утре. Може да ме тресне нещо и ей тъй да си замина. Поне да съм руса.

Това ме довърши.

Фризьорката: - Ти пък сега, какви ги приказваш, как тъй ще те тресне.

Мимето: - А, знае ли се, днес как щях да си изям боя, добре че беше мама, че ме отърва.

- Тъй ли, че кой ще те бие? Момчета?

- Ами, какви ти момчета. Момичета. Те вече ме биха миналата седмица, цялата бях синя. Ама днеска понеже си знаех, че ще ме бият, се обадих на мама и тя ме спаси.

- Ама защо искат да те бият, заради момче ли някое?

Утвърдително мълчание. После под бремето на изстрадания опит Мимето въздъхна и заключи:

- Нищо не заслужават тия мъже (сигурно 17 - годишните)! Всички са едни и същи!

Какво да кажа накрая. Едно забавно посещение при фризьорката, за разлика от друг път.

Казват, че младежта е проекция на държавата, семейството, обществото, културата, средата, училището. Всякакви фактори оставят своя отпечатък. И така поколение след поколение биват подпечатани от лицемерен морал, чалгаджийска култура, псевдоеманципация, разпадащи се семейства, неефективно образование. Кой кого трябва да съди? И кой ще запълни празнотата?


2 коментара:

hinkoff каза...

Хахахах.
И аз ще ида на фризьор:))
Страхотни персонажи/персонажки се срещали там:)

ЗЛАТИНА КОЕВА каза...

Не винаги, въпрос на късмет. Ако не уцелиш правилния момент може да те усмъртят с диети,рецепти и болести.