Ненадейно най-върлият враг на Тутраканската селищна система, а именно 40тия президент на САЩ Роналд Рейгън, се оказа епистоларен другар на старопланинеца Любомир Левчев. Също така ненадейно естетът в сферата на моминската хубост Румен Петков се оказа дотолкова заинтересуван от литература, че жертва лични средства, за да предостави на СБП писмо, което си е било и без това на СБП. Според Левчев това било най-символичния жест, който бил виждал напоследък. Вероятно нещо е разклатило реалистичните естетически позиции на бившия цензор и председател на СБП, та поставя знак на равенство между символично и абсурдно.
Според бившия вътрешен министър и настоящ писателски благодетел фактът, че по времето на Студената война Рейгън се е обърнал с някакво послание именно към СБП бил показателен за ценностите, които излъчвала тази институция тогава, а и сега. Като се има предвид, че една от главните задачи на СБП по това време е да цензурира и отсява неблагонадеждните творения на изгубените писателски души, така че да не бъдат по никакъв начин застрашени идейните и естетически ценности на народа, логичното съдържание на това послание до Шестата световна писателска среща би било всъщност призив към спазване на свободата на словото. Или поне бегъл намек за нещо подобно (иначе пощенският гълъб нямаше да прелети през желязната завеса). Обществеността обаче не бе удостоена с честта да се запознае със съдържанието на въпросното писмо. Тя трябваше да се задоволи с поредната блудкава, безвкусна и абсурдна PR-изцепка на властта.
А Тутракан трябваше да преосмисли отношението си към своя враг.
2 коментара:
Поздрави Златина, че ти си вече медийна звезда. Преди малко гледах Бедров да чете този пост по телвизията си. Браво и все така:))
Пък за Левчев само „хубави„ неща да се чуват, и аз хич не го дишам този...кърлеж.
Ами той доста пъти вече чете, един ден си изпратих адреса на блога, но изобщо не очаквах да го забележат. Може би към 7-8 пъти четоха от него.
Пък Левчев ми е може би най-противен от цялата плеяда блюдолизци, разните там Дончо Цончевци, Павел Матевци и пр. Големи писатели, няма що. Пък тая простотия с това писмо направо крайно ме погнуси.
Публикуване на коментар