събота, 21 февруари 2009 г.

НАСЪН


Не вярвам в тълкуванията на сънища, понеже по принцип сънувам твърде реалистично, обикновено неща, които са ми се случили и в обстановка, близка до действителната. Но понеже колеги отвориха приказка и аз трябваше да се включа, за да не се изолирам от компанията. Усетих, че накрая едвам чакаха да свърша. Но реших да си записвам какво сънувам, за да водя сметка за психичното си здраве. Та ето какво беше снощи: 

Сутринта ме помолиха да превеждам на един германски инвеститор, който искал да строи игрища за бейзбол и тенис в провинциален затвор. Човекът бил включен в някакъв европейски проект за работа с лишените от свобода и превъзпитанието им чрез активен спорт. Лошо няма. Едно подозрение обаче предизвика негодуванието ми и затова се обърнах към директора на институцията с въпроса да не би да строят ВИП –затвор, където престъпниците да си живеят като в хотел. Подозрението ми бе провокирано от последните новини около един скандал с висш държавен чиновник, поискал подкуп, за да издаде някакво решение. Случаят толкова нашумя, че дори самият президент взе отношение и остро го осъди по националната телевизия, където иначе се появява само при международни визити и национални празници. Директорът на затвора така се възмути от това предположение, че ми се прииска да изчезна.

Отивам после на работа, но там нямаше нищо особено. Задаваше се поредица от празници и основната тема на разговор беше кой къде си е резервирал почивка. Колегите бяха избрали все някакви екзотични и далечни дестинации, но пък аз държах да подкрепя българския туризъм и не смятах да си губя времето в полети, а да почивам пълноценно тук. Още повече, баща ми имаше доста лоши впечатления от обслужването в един турски курорт, където летува с карта от социалните. След като окончателно завърши кампанията по застрояване из нашите курорти, вече никой не се оплакваше от индустриални шумове.

Вечерта ми приключи както обичайно за делничните дни пред телевизора. След дежурния коментар за подкупния чиновник, съобщиха за обезпокоителната възможност страната да бъде парализирана от стачка, тъй като правителството искаше да увеличи с 1% ДОД, което доведе до масово недоволство. Засега преговорите със синдикатите не бяха довели до успех, а с тях шега не биваше, защото заканеха ли се да организират протести, обикновено така и ставаше и в крайна сметка постигаха целите си. При задаващите се празници това никак не беше добра перспектива, но все пак каузата засягаше всички.

Накрая чак на мен ми е доскучало явно да сънувам, та се събудих. Запитах се, защо ли не съм като другите хора, поне насън да преживявам нещо по-различно от ежедневието. А вие сигурно се запитахте дали не съм 

[Станишев.jpeg]


Може би!

5 коментара:

Анонимен каза...

Най-хубавото на сънищата е,че ни се разминават.Иначе чудовищата биха ни погълнали.Твърде далеч от истината е и Фройд с твърдението,че те са плод на нашата сексуалност.За мен са си случайни изрезки на съзнанието ни.А на тази снимка,Суека наистина има извратеняшки вид.На теб не ти ли се струва,че е така..?haralanov.blog.bg

hinkoff каза...

Хaaaaхахм. Наистина се смях с удоволствие. Много истинска халюцинация, далеч от всякаква реалност:)))

ЗЛАТИНА КОЕВА каза...

Напротив, час и половина обяснява човекът, че точно така стоят нещата.

hinkoff каза...

Тези тикви, май са решили че са в Куба или Венесуела и ние сме прилежащото към територията стадо. Онези двамата разбойнака се надпреварват кой по дълга реч ще държи, Чавес като все още млад скоро достигнал до 5ч., но за Фидел знам със сигурност от приятели кубинци, че е приказвал на някакъв конгрес около 7ч.:))А понякога, като започнел да коментира прогнозата за времето по двучасовата им национална тв./понеже той бил мултиексперт по всичко/ и да обяснява че идва ураган, докато свърши речта след няколко часа, урагана вече бушувал с пълна пара в Хавана:))
Когато нищо не вършиш т.е. когато вършиш само престъпления, приказването на глупости е добър метод за отвличане на вниманието мисля

ЗЛАТИНА КОЕВА каза...

Големи творци са, трябва да им призная, след малко ще пиша за "Програмата за активно стареене". Отначало си помислих, че някой журналист се е осмелил да иронизира тази тиква Масларова, обаче после се оказа, че наистина така се казвала програмата.Вече даже не може да им се ядоса човек. Толкова са нелепи.