GENOSSE SCHULZ, die Zigeunerin

от СТЕФАН ПЕТКОВ

(вече със собствен блог "Чушкопек" - http://stefanpetkov.blogspot.com/)

 На всички ни си е случвало, когато попрекалим със самочувствието си, да чуем „Умря циганката, дето те хвалеше”.

Дали е умряла или изобщо не сме я имали, не е от значение. Но пък добре си е да си имаш такава циганка. Ако не вярвате – вижте тази, която си има БСП – Genosse Schulz, шеф на групата на ПЕС(оглавците) в Европарламента. Най-ценното качество на Genosse Schulz не е толкова умението му да хвали, колкото в избора на момент да те похвали. Дори целият свят да твърди, че БСП се е провалила, дори вдругиден да ни изхвърлят от Европейския съюз, Genosse Schulz ще намери аргумент да похвали БСП.

Друго хубаво качество на Genosse Schulz е, че в трудни моменти идва от хиляди километри точно навреме, за да похвали БСП. Ако случайно не успее да дойде, на него му отиват на крака да похвали БСП.

И ще попитате: вярва ли си Genosse Schulz, когато хвали БСП? Най-лошото е, че си вярва.

Преди известно време бяхме наречени „Троянския кон на Русия” в ЕС. Това обаче съвсем не е коректно. Троянският кон отдавна е в ЕС и се нарича ПЕС. В нея най-радушно са приети всички бивши комунистически партии от Източна Европа. И нищо чудно – всички в ПЕС изповядват общи ценности – любов към Русия (справка Шрьодер – „Газпром”) и произтичащите от нея ненавист към свободния пазар, към НАТО и САЩ.

Послепис: Нарекох Шулц Циганката заради хвалебствените му умения, а не защото е един от ревностните защитници на ромите в Европарламента.

КОНТРОЛЪТ КАТО ВИСША ФОРМА НА ДОВЕРИЕ

Защо съм против контрола върху електронните комуникации

Някои доводи извън моралния аспект,

свързан със свободата на словото.

Държавата ми иска да ме контролира, следователно  държавата не ми вярва. Или пък е много загрижена за моята сигурност, както твърди. Но да погледнем нещата от друг ъгъл. А той е следният:

Аз също държа на сигурността си, затова не искам държавата да ме следи, понеже аз също не й вярвам. А и не мога да я контролирам.

 Държавните институции в съвкупност не са ме убедили по никакъв начин, че работят в полза на редовия гражданин, напротив, при всеки досег с тях те карат редовия гражданин да се чувства малоумен, нищожен и виновен.

Полицията в частност не ме е убедила, че действително иска да се справи с престъпността и действа по въпроса. Сигурно за това й е необходимо полицейското реалити „В акция”. Случаите на корупция в полицията, прикриването на груби полицейски престъпления някак не ми позволяват да поверя живота и тайните си на тези грижовни хора. Знам ли ги какво ще направят с тях? С това е свързан и следният проблем: Като цяло на различни нива в държавата все още се управлява по познатия тоталитарен начин – чрез изнудване, манипулация и доносничество. Това е лесно обяснимо, като се има предвид произхода на повечето ръководни кадри, било то в държавни предприятия или в частни фирми. Не зная как ще протече животът ми нататък, но не мога да се закълна, че ще бъда достатъчно безгрешна, за да не създам предпоставки да ме манипулират. И аз съм човек. Мисля, че това се отнася за всеки.

Днес ДАНС, която всъщност се кани да разполага с интимния ми и професионален свят, обяви, че ДПС се е финансирала напълно законно, че въпреки директното признание за обръчите от фирми, финансовият поток там е чист като планински ручей. Е, как да им имам доверие като знам, че казват на черното бяло.

Все по-голямото ограничаване на свободите на хората и нахлуването в личното им пространство определено не създават усещане за сигурност и доверие в държавата. Може би в някои държави, където сгафилите политици на момента подават оставки, а не само си ги носят в джоба, в държави, където дори съмнението за корупция изважда държавниците завинаги от политиката, където престъпниците не са еталон за преуспяване, там гражданите може и да са склонни да отстъпят от някои свои права в името на общата сигурност. В тези държави хората също така могат да контролират държавата си и го правят. Може би затова и доверието е взаимно.

На фона на поредицата случили се и случващи се ежедневно безобразия, на фона на факта, че не мога по никакъв начин да контролирам  институциите, както ми бе показано по доста брутален начин наскоро, на този фон аз нямам основание за каквото и да е доверие в тази държава и не искам тя да се грижи за сигурността ми. Напротив, ще се старая с всички средства да предотвратя тази натрапчива загриженост. 

СЛЪНЧАСВАНЕ

или

Предложение за изменение и допълнение към

ПРАВИЛНИК
ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

 

Не съм юрист, но като редови гражданин искам да подскажа следното допълнение към горепосочения правилник. Като гледам как се движат нещата при гласуването с чужди карти, ми се струва, че ще е безполезно, но нека и аз да успокоя будната си гражданска съвест. Та става дума за следното:

Предлагам преди гласуването на някакъв закон или внасянето на проектозакон депутатите задължително да минават тест за физическа и психическа пригодност. Също така ще е от полза да се задължат да прекарват зимните си ваканции по места с климат, близък до нашия.

 От дейността им в последно време заключавам, че мнозина от тях са последвали примера на Р.Овч., но не са имали неговата устойчивост на ултравиолетовите лъчи. Рязката смяна на климата, газовата криза и стреса от уличния натиск явно са оказали неблагоприятни последици върху изнежените им и чувствителни тела и души.

Какво ме кара да мисля така?

На първо място естествено е решението им да подкрепят отварянето на реакторите, взето с такава лекота, все едно че ще включват „Елва-та”. Но за това вече доста се писа.

Особено ме впечатли обаче законодателната инициатива на независимия (а преди от кого ли е зависил?) Светослав Спасов, който предлага имуществена санкция от 3000 до 7000 лева за допускане на дете до 18 години в търговски обект, в който се продава или предлага алкохол и цигари. Повторното нарушение може да доведе алчния и безскрупулен собственик на бакалия до отнемане на лиценз. Спазването на този параграф или алинея ми се струва леко проблематично, осъществяването на санкциите също. Но ми стана интересно като се замислих, повторното слънчасване на този горд крумов наследник в каква ли законодателна идея ще изкристализира. Може би ще предложи домашния алкохол да се съхранява в сейф с шифър, подобно на оръжието. И това е само що се отнася до алкохолните изкушения на подрастващите. Ами ако тръгне да се бори срещу сексуалното насилие например? Може би, за да предотврати възможността от сексуален тормоз на работното място, ще поиска да се забрани назначаването на лица от противоположния пол?

Все си мислех, че законите се правят, за да уреждат живота на хората по разумен и полезен за тях начин. Поне на хартия. Именно затова предлагам да се обсъди подобно изменение в парламентарния устав, което да постави в някакви рамки полета на депутатската мисъл след продължителното й реене в безкрая на бразилските плажове.     

 

ДОКОГА БЕ, ЧИЧО?

Тук прилагам една песен на „РЕВЮ”, за която се сетих покрай WC-инсталацията и нелепата ни „патриотична” реакция. В нея става дума как едно дете пита някой си чичо Скруч за разни неща от живота и отговор не чака. Та въпросът, който ме подсети беше "Кажи ми що е авангардът и цензурата може ли да се яде?"

Опитът ми от последните дни показва, че чужденците пак ни се смеят на акъла и ние пак трябва да обясняваме, че така реагира само"патриотичното" ни правителство, а не „обикновените” хора.

Докога бе, чичо?

НОВИЯТ МЪДРЕЦ НА РЕПУБЛИКАТА

Доскоро си мислех, че любимият ми образователен министър е интелектуалната корона на правителството, поставена му от царя, най-големият принос от страна на НДСВ към вещото управление на републиката. За пример ще приложа само няколко цитата, разбира се извадени от контекста като всички такива, но показателни за мъдростта и изяществото на мисълта му:

 -          „Аз самият харесвам мислите си, но не винаги ги помня всичките...Когато казвам неща, които невинаги са очевидни, все пак се надявам да допускате, че зад тях стои някаква мисъл.“ — в-к „Стандарт“

-          „Животът е по-богат от моето въображение.“

-          Въпрос на синдикалист към Вълчев по време на учителската стачка — „Г-н Вълчев, не ви ли омръзна да сте нарцис?“

Даниел Вълчев: „Не ми е омръзнало да съм Нарцис, тъй като в момента аз съм Зевс.“

-"Униформата е за всички деца и трябва да се спазва по еднообразен начин".

 С все по-голям интерес обаче следя изявите на новия министър на икономиката и енергетиката. Звездата му заблестя особено ярко покрай газовата криза и е на път окончателно да засенчи тази на Вълчев. Може би единствено една нова учителска стачка би спасила последния, тъй като отново ще му даде възможност да се докаже, но такава едва ли ще се случи скоро.

Първо, забележителна е цялостната позицията на енергийния ни капацитет по случая, която се люшкаше насам - натам като рибарска лодка при 9 бала вълнение. От спокойна и леко вяла в началото към края така се разтресе, та чак се спомена и за някаква терористична атака.

Покрай кандидатстудентски и кандитатгимназиални кампании се появяват и дежурните ловци на бисери. Предлагам им обаче да не чакат толкова дълго и да излязат малко от това вече поизтъркано амплоа. Нека да наострят моливи и затаят дъх, защото наистина има какво да се чуе. Ето например:

 -          “Трябваше да я има тази криза, всяка криза е здравословна. Отношенията на българите към Русия се опират на други исторически факти. Но сега и Русия, и Украйна носят отговорност и тя директно е политическа”.

-          “Не отписваме икономиката, а я описваме - следим 357 предприятия, които използват газ, дневните загуби са около 14 млн. лв. От началото на кризата загубите са за около 140 млн. лв."

-          “Можем да пуснем само един реактор за пет месеца, защото само за него имаме гориво".

-          Ситуацията е спокойна с доставките на природен газ, но на много ниски нива и с икономически ограничения. /18.01./

-          „Ако се беше срутил някой блок в България, щяхме да получим до сега помощ и от Украйна и от Русия, а какво стана сега.

 Едва ли има нужда от коментар и тълкование. Разбира се това за контекста винаги може да се приложи като оправдание, но все пак както казват хората: "Казана дума – хвърлен камък."

Силно съм обезпокоена за мястото на ресорния си министър в класацията на мъдреците. Чак ми се иска да спретна една стачка. Или седянка, да не издребняваме. Моля, желаещите да се обадят, за да имам представа за мащабите на събитието, по-късно ще взема ЕГН-та и други лични данни, за да улесня полицията.

СКРЪБТА ПО АЕЦ-а

-         минус 100лв. от заплатата за неприсъствие

-         + 10лв. + обяд и транспорт за участие

 По сведения на участници толкова е струвала на лидера на „Лидер” скръбта на работниците му по АЕЦ-а, изразила се в мощна десет хилядна манифестация, като по чудо без полицейско насилие и приключила на топъл чай при премиера.  Разбира се, по обясними причини, това ще си остане само приказка на маса, а официално ще се обяви за „долна инсинуация”. 

В областта на енергетиката Ковачки има следните притежания: 

“Брикел” АД (топлоелектрическа централа с 4 електропроизводствени турбини, всяка с 50 МВт мощност и четири инсталации за производство на брикети за битови нужди.),

“Атоменергоремонт” ЕАД (предприятие за ремонтни дейности в АЕЦ “Козлодуй”),

Мини “Бели Брег” (въгледобивно дружество),

Мина “Черно море” (въгледобивно дружество),

Мини “Чукурово” (въгледобивно дружество),

Мини “Балкан 2000″ (въгледобивно дружество),

Мини “Открит въгледобив – Перник” (въгледобивно дружество),

Мина “Република” (въгледобивно дружество),

ТЕЦ “Марица 3–Димитровград” (топлоелектрическа централа с енергиен блок с електрическа мощност 120 MW),

ТЕЦ “Бобов дол”,

ТЕЦ “Сливен”,

“Топлофикация – Враца”,

“Топлофикация - Велико Търново”,

“Топлофикация – Габрово”,

“Топлофикация – Плевен”,

“Топлофикация – Бургас”.

 Любителите на математиката и статистиката могат да направят съответните изчисления като вземат предвид средно колко хора работят в едно подобно предприятие и не са били на смяна. Букмейкърите пък могат да открият пункт за залагания ще поеме ли новата "центристка" коалиция НАПРЕД към парламента или не.

За анализаторите остава въпросът колко и какво ще струва на България и европейското й бъдеще тази масова скръб.

 

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ УРОЦИ НА АОНСУ*

*АОНСУ /Академия за обществени науки и стопанско управление/

 Това престижно навремето заведение, наред с редица партийни школи, летни пионерски лагери, а за по-равните - университетите на братския Съветски съюз изковаха желязната идеологическа настройка на повечето от днешните правителствени лидери. В нея влиза явно и умението за справяне с кризисни ситуации, възникнали в резултат на подлата идеологическа диверсия на империалистите.

Наблюденията върху протестите от последните години очертават следните тактики на противодействие и манипулация:

 - Настройване на обществените слоеве и групи едни срещу други. Напр. протестират ли учителите, веднага  в „общественото мнение” се пуска мухата за ниското ниво на образованието и за това, че лекарите вземат по-малко, а имат повече отговорности. Протестират ли лекарите – за подкупи, лекарска небрежност и т.н. Наскоро прочетохме и за заплатите на чистачките в съда. С една дума тактиката „разделяй и владей”. Вероятно Станишев днес покрай преговорите за газа в Москва си опресни и тези знания. Наскоро например, когато руската опозиция се опита да протестира, лидерите й отново бяха арестувани, понеже явно доволни от властта минувачи подали жалба, че им пречат да си минават спокойно.

 - Медийно затъмнение. Медиите всъщност са може би първия фактор за осъществяване на останалите методи. Съществен елемент от играта на власт е тяхното пълно подчинение. Това го наблюдавахме напоследък под всякакви форми - от най-груба бруталност до дискредитиране уж в интерес на обективността. Затова, когато трябва да дадат картина от протест или митинг, те снимат само от празния ъгъл или пък изобщо ги няма. А може и да бъдат абсолютно недопуснати. В интерес на общественото спокойствие. Затова имаше опити за завладяване и контрол и на интернет пространството, уж в името да се борим срещу интернет пиратството и педофилията. Иначе винаги се намират благородни цели.

 - Друг един метод също е свързан с манипулацията на общественото мнение. А именно – пуска се слух, че се раздават пари на митингуващите. Тази идея съвсем не е чак толкова проникновена, като се има предвид как някъде се печелят избори, но пък върши работа. Изгладнелият народ се връзва. Интересно обаче как така никой лично не е видял протестиращ, който да е купен. Този слух се пусна и преди тези протести, което е пълен абсурд. Уж се твърди, че са организирани от интернет -познавачи, а те все пак не са от гладните.  

 - Има и редица други подмолни стратегии, които даже не усещаме, погълнати от ежедневието и от потока на псевдо-  информация. Но за всеки случай, ако се стигне до най-лошото, а именно тълпите се поддадат на империалистическите влияния и се съберат, завладени от първични инстинкти, е време да се упражни т.нар. „диктатура на пролетариата”. Въпросът за терминологията в случая не стои. Важното е да „не изпуснем нещата от контрол”. В конкретния случай, пуска се тълпа почерпени провокатори, вероятно с присъди за футболно хулиганство, които сега ще се заличат, и ето ти повод да защитиш професионалната си милиционерска чест - поступваш някой друг от въпросната група, та да няма съмнение, покрай него някой друг досаден журналист и оттам нататък вече другите да си правят сметката.

Положението е овладяно. В момента на жестоката криза за газ, мас и оцет не му е времето да се разцепва така единното ни общество и да се разклаща държавността.

 Демокрацията както каза Станишев на последния конгрес на БСП, означава че „решенията трябва да се изпълняват, а не да се коментират”. Странно, с ушите си чух почти дословно същата мисъл от служебния си вожд.  Явно са учили едни и същи уроци.

10.01.1997 ДА СИ СПОМНИМ

ДО ЕВРОПА И НАЗАД

1.01.2007г. бе дата, която българите приеха по различен начин. Традиционният за нашия манталитет скептицизъм и недоверие към новото сякаш не позволиха някаква евроеуфория да обземе народните маси и да ги потопи в бляна по едно измамно -безоблачно бъдеще. Но за тази вяла реакция изиграха и не малка роля политици, социолози и политолози, които усилено призоваваха към здрав разум и "много, много работа", понеже „няма да потекат реки от мед и масло”. Е, за доста хора не потекоха, но пък за други…..Не че те се преработиха, но явно бяха достатъчно убедителни пред съответните европейски институции. Поне до някое време „реките от мед и масло” в съответното номинално изражение толкова текоха, че чак преляха и вече нямаше как да не се завърти кранчето. За жалост с това спряха и дребните течове, които все пак стигаха до истинското си предназначение, до т.нар. на европейски език „бенефициенти”. Това е и още една причина за евроскептицизма на българина като цяло – предусещането, че неизбежно ще бъде за пореден път излъган от някого.

Други обаче могат да се характеризират като умерени еврооптимисти, които не са се надявали на „реките от мед и масло”, но са вярвали в шанса за европеизация и последиците от нея. А именно: спазване на правила от всички, като се започне от  властта, повече справедливост, законност, повече и по-качествена култура, по-добро образование и здравеопазване. Може би в обобщение: повече уважение към човека и правото му на достоен живот. Тъй като години наред българските държавници не успяха да му го осигурят, народът все пак се надяваше, че европейските ни братя няма им позволят да кривнат пак от пътя.

Европейските братя не, но братушките…..

Очевидното влечение на властта към руската орбита с течение на времето дотолкова се глобализира, че обхвана не само договорите за газ, посещенията в бивши републики, лов, риболов и пр., а понечи да завладее и културното пространство като ни заля през иначе уж „коледните празници” с комсомолската романтика на руското кино. Носталгията към миналото е явно някакъв нов вид мозъчна атака с все още неясни за нас, но може би добре пресметнати от специалистите последици. Поживём — увидим! Е, ако доживеем. Това тежнение обаче дотолкова ни отдалечи от Европа, че вече започнахме да се чудим дали 1.01.2007г. вече е минал или всъщност предстои, а ние сме на някаква летяща чиния със заложби на машина на времето.

Но ето ни тук и сега – на студено и тъмно, с носталгични спомени за времето на 2 към 1 (не помня вече 2ч. имаше ток или нямаше). Време, в което мракът и студът може би са сплотили доста семейства и са повлияли положително върху демографската картина на страната. Тогава обаче, за разлика от сега, познавахме алтернативата само от киното и не сме очаквали, че ще ни се случи. Сега, когато се докоснахме до нея, дали ще имаме желание да се сплотяваме по същия начин?    

Ако този две годишен път изобщо е внесъл нещо европейско в манталитета ни, би трябвало да кажем най-после „Стига!”, защото европеецът не позволява да унижават човешкото му достойнство като го потапят в мизерия, лъжа и липса на перспектива. При това да го кажем не само виртуално!