Според тълковния речник: Противно чувство към някого или нещо; отвращение, погнуса. Синоними: отвращение, погнуса, втръсване, гадност, гнусота, презрение.
Тази палитра от чувства, усещания и емоции оставиха у много хора така наречените „избори” 2011. А също и чувството за вина, че си участвал в нещо долно и непочтено, помогнал си на някого да изиграе мръсната си игра. Наред с това и чувството за личен провал и екзистенциално безсмислие, след като навършвайки заветните 18 с гордост си дал гласа си на първите демократични избори и след 21 години „преход” си се върнал във времето преди тях.
Погнуса поражда и изкривената представа за демокрацията в тази държава, която е толкова крива, че кривото огледало би я изправило. Не само омерзение, а и страх поражда усещането, че всъщност изобщо няма държава, а сбирщина от някакви самозванци, които си играят на управление, без въобще да имат представа какво е това, къде искат да стигнат и къде да ни отведат.
На 23.10.2011 имахме право на много други неща, но не и на избор. Това право беше систематично отнемано още много преди да се състои събитието. Вероятно специалистите в тази област биха стигнали по- дълбоко и биха разтълкували решението за избори две в едно и промените в избирателния кодекс. Средностатистическият гражданин с глава на раменете забеляза с просто око някои неща, които бяха на повърхността – назначаването на вътрешния министър за шеф на предизборния щаб, безпрепятствената покупко – продажба на гласове и капитулацията на прокуратурата пред нея, имуществения ценз, наложен чрез правилата за отразяване на кампанията в медиите. Недопустимо беше на обществената БНТ да се налага да изисква тарифи за участие, както частните медии. В крайна сметка затова плащаме на тази телевизия от данъците си. А с какво впечатление да останем от факта, че съществуваха отделни тарифи за неутрално и положително интервю с кандидатите? Дали хаосът в самия изборен ден беше съзнателно организиран или плод на некомпетентност, от която някой се възползва, трудно можем да кажем със сигурност, а и едва ли някой някога ще ни каже. Във всеки случай той беше крайно унизителен. Унизени бяха хората, които си спомниха за опашките за банани преди Коледа, унизени бяха членовете на избирателните секции, които бяха третирани по- зле и от животни, унизени бяха дори чуждите наблюдатели, чието мнение за управляващите иначе е по- важно от това на поданиците Изглежда управляващите си имаха приказка със съвсем специални наблюдатели, които оцениха изборите като честни, макар да имало какво още да се желае.
В крайна сметка унизително беше и нежеланието на загубилите партии да касират изборите при наличието на толкова убедителни аргументи за това. Те дължаха това на избирателите си. Защото независимо, че резултатът пак нямаше да е в тяхна полза, поне щяха да изразят отношение и да покажат нетърпимост към подобно потъпкване на правата ни. Вместо това те преоцениха интересите си и се втурнаха да целуват ръка на един или друг от победителите. Но иначе всички са демократи.
Хората, които изживяха младостта си в преход, вече нямат надежда този преход да свърши някога за тях. Всеки се спасява както може. Както е казал поетът „Опиянявай се – с вино, поезия или добродетели…” Жалко е за онези 18 – годишни, които повярваха на увещанията, че гласът им има значение и че са длъжни като съвестни граждани и патриоти да изразят отношение. Защото с поведението си политическата класа (и съвсем не само управляващите) им показа, че това съвсем не е така. Какъв извод са си направили, ще проличи след години, ако все още са тук и все още не са загубили надежда, че могат да променят живота си към по- добро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар