Това му е хубавото на скандала - колкото повече се разгаря и задълбочава, толкова повече храна дава за всеки, решил да намери в него нещо, над което да упражни епистоларните си умения. От една страна, пък от друга страна…….. . И понеже се включвам накрая и повечето неща вече са казани, ще се упражня над онова, което на мен ми направи впечатление.
Въпреки всичките клетви и отрицания еврокомисарската одисея на Румяна Желева още отначалото бе съпътствана от аромата на червените мафиотски пари. На червената българска роза. Символът, заменил сърпа, чука и житния клас, безкрайно чужди на комунистическата олигархия. Този аромат стана чак задушлив след оповестената връзка на г-жа Желева с фирмата „ЕТКО Шнайдерс” ООД, деривация на една от многото външнотърговски фирми, чрез които ДС е източвала години наред държавни средства, въртяла ги е, преразпределяла ги е, та в крайна сметка част от тях са се озовали в митологичните червени куфарчета, дето уж ги няма. Няма смисъл да се търси яснота в тази връзка. Целта, с която се основават такива фирми е именно да няма яснота. (Едно доста разбираемо обяснение на функционирането им можем да прочетем в "Кучешки времена" на Илия Троянов. Може би и на много други места, но на това попаднах наскоро, а и литературата е от висока класа, така че си заслужава). Името на Желева обаче изплува там и гюлът пак замириса. Все пак ми се струва, че несправедливо обвиниха госпожата в некомпетентност. Може в момента да не знае къде е „сомалийският ” залив, но сигурно е добра запозната с географията на офшорните зони и банковите трансфери. Така че колко му е да научи и за заливите.
Един неприятно остър аромат се разнесе откъм родното ляво. Странно е, че именно бившият ни външен министър и настоящ евродепутат Ивайло Калфин се изяви като съдник на гореспоменатото поприще на нашата кандидатка. Според него "асоциирането на г-жа Желева с такава компания е сериозен удар срещу нейната почтеност", а „компаниите, основани от бившите комунистически служби, все още са най-добре пазената тайна на прехода, и са отговорни за ограбването на голяма част от средствата на страната”. Отдавна чакаме това признание. Защо обаче г-н Калфин не го направи на родна земя, а изчака за стъпи по европейските коридори на властта, че да се дистанцира от миналото на партията си. Страхуваше ли се от нещо или от някого? Защо до последно агентите на бившите служби се явяваха като ментори във всички услужливи медии и размахваха назидателно пръст.
Гюловият аромат се носи упорито и над "дългата скамейка”, а и над трамплина на ГЕРБ. Като започнем от самия му лидер с неговото охранително минало. Да не забравяме първия препъни камък на кабинета, Божидар Димитров, изградил блестящата си кариера на учен, при това съвсем не „феодален старец”, благодарение на услугите си към Първо.
Наскоро попаднах на едно интервю на финансовия гений Дянков за „168 часа”. В него той споделяше, че започнал да учи икономика в „Карл Маркс” (понастоящем УНСС), скоро обаче му омръзнала комунистическата икономическа теория и се прехвърлил във Виена. Любопитен и все още неразработен факт. Някой да си спомня по онова време да са висели по стените на университетите обяви за магистратури или студентски обмен в чужбина? Дори и най-талантливите простосмъртни студенти само на магия можеха да обменят опит в СССР или в ГДР. За отвъд Желязната завеса бе абсурдно да се мисли.
А сега и тази история с Желева
Доколко всъщност е искрена декларираната от Борисов неприязън към комунистите? И ако е искрена, какви са нейните истински мотиви?
Лошото е, че сме още само в началото. Докато настъпи всеобщото осъзнаване на 70 те процента, току виж изтекъл цял мандат и без да се усетим още няколко години от мизерното ни живуркане.
