ТРОЯНСКИ ЕНЕРГОКОН

Едно от характерните качества на нашите социалисти е грандоманщината. Тя нерядко ги води до опасен разрив с действителността, въпреки че според самите тях битието, т.е. действителността има определящо значение. А не мечтите и желанията. Проявленията на грандоманщината биват най-разнообразни – в архитектурата, в паметниците, в демонстративната показност на манифестации, тържества, откривания и закривания. Да си спомним открития с необяснима празничност 5 километров участък на магистрала „Люлин”, който представлява горе –долу четвърт от крайната цел, пък и засега е неизползваем. Закъде тогава го открива това откриване, не е ясно, обаче важното е да се направи впечатление.

Нещо такова е и меракът на Станишев да ни бъде поверен енергийният ресор в ЕК. Всъщност и преди е имало бомбастични виждания за ролята ни в енергетиката на Балканите и Европа. Изглежда това, че все още /а може би и завинаги/ техните кланове държат енергетиката на България в ръцете си, дава на другарите лъвската смелост да преследват и по-големи цели.

Че защо пък да не ставаме за тая работа? - ще запитат засегнатите патриоти.

Защо ли?

Настоящият енергиен комисар, латвиецът Андрис Пиебалгс, е заложил 6 приоритета за дейността на енергийната комисия, сред които са повишаването на енергийната ефективност, насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници, реализирането на функциониращ вътрешен енергиен пазар в полза на всички европейски граждани, повишаване на сигурността и контрола на ядрената енергетика.

А как изглежда нашата политика по тези точки?

По енергийна ефективност сме на последно място в ЕС. Напоследък навлиза използването на слънчева енергия, но пък единственото, което насърчава потребителите на такава, е да облекчат сметките си при кръвопийците от ЧЕЗ, ЕVN и E.ON. Държавата няма никаква стратегия, чрез която да ги стимулира. Тук-таме по пътя за морето децата сочат с пръст някой вятърен генератор и затрудняват родителите с въпроси. Това, че в страната има градове, които биха могли да покрият част от енергийните си нужди чрез хидрогеотермални източници, засега, а и за необозримо бъдеще, е една добра теория.

Каква политика тогава ще води в тези области нашият комисар? Ще дава съвети ли, ще контролира ли, на краставичаря краставици ли ще продава? Или просто ще открива ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове, ще реже ленти и ще държи речи? Е, тука може, ама ….

Да вземем и другия приоритет – независимия вътрешен пазар и ограничаването на диктата от страна на Русия. Доминиращите в България проруски интереси в газовата сфера, налагането предимно на руски фирми при изграждането на АЕЦ „Белене” ни връщат към нагло разкритата от посланика Чижов представа за България като троянски кон на Русия.

А какво да кажем за повишаването на сигурността и контрола на ядрената енергия. Колко пъти вече от страна на правителството се пускат демагогски изявления за повторното отваряне на козлодуйските блокове. А и един от вероятните бъдещи депутати в нашия парламент твърдо заяви подобна претенция. Че и сума пари пръсна само за претенцията. Пък ако рече да я осъществява, не се знае. Да се запитаме тогава, как нашият еврокомисар ще си сътрудничи с колегите си, които едва ли ще се зарадват на подобни възгледи.

Ех, хубаво нещо са идеите и мечтите!

Снимка: http://farm4.static.flickr.com/3459/3300060551_4796b0f43c.jpg?v=0