На 18 януари, един мразовит ден насред нажежената от протести зима, Христо Ковачки застанал пред работниците си и ги помолил да повярват в необходимостта да се отвори пак АЕЦ "Козлодуй". Дали благодарните му работници са повярвали точно в това, не се знае. Според пряко присъствали на кандърмите обаче, никой не се е усъмнил, в обещаната удръжка в размер 100лв. от месечната заплата, в случай, че не повярва достатъчно силно в АЕЦ-а, не вземе премийка от 10 лв. и не се поразходи с топъл и удобен автобус, за да помръзне малко на площада в София. Естествено случаят с добре организирания "спонтанен" митинг се разчу и малко се пошумя по въпроса. Но достатъчно малко.
Не мисля, че са нужни пророчески способности обаче, за да се предвиди какво може да се очаква при едно значително по-сериозно събитие като изборите, били то за европейски или национален парламент. Естествено, значително по-сериозни инвестиции в работническата вяра. И по-сериозни удръжки.
Ама разбира се, толкова години гради човекът икономиката на България, създава работни места, вместо да топли стола в парламентарната кебапчийница. Това, че благодарение на такива като него българската икономика се превърна в уродлива симбиоза между див капитализъм, нескончаем социализъм, ориенталска небрежност и латиноамериканска корумпираност, това, че се заговори за губернаторско властване над цели региони в страната, всичко това са само слухове, разпространявани от завистливата конкуренция, която плаща на разни измекяри- журналисти, че даже и германски, да пускат мухи по вестниците.
След пословично наглата продажност на европейския вот, някои от участниците се възмутиха, че държавата не направила нищо, за да предотврати това. Държавата пък каза, че имало достатъчно строги закони. Което е вярно. Само дето не действат. Държавниците, които се крият зад това оправдание, направиха достатъчно, за да деградират напълно политиката, да изцедят и последната капчица морал от нея. После замениха неписаните закони, които за хората имат много по-голяма сила, с някакви членове и алинеи, будещи умиление сред организаторите на покупко-продажбите в изборния ден.
А пък анализатори и журналисти ахнаха от изненада.
4 коментара:
Колко малко от цялото е Ковачки...
малко, но качествено
Здравей,Златина!Христо Ковачки ще е като някаква злокобна вилка.Ще се поясня,какво имам предвид.Нещата може и до там да стигнат,че съставянето на бъдещото Правителство да е невъзможно без участието на Лидер.В противен случай се отива на политическа криза(нямаща нищо общо с италианският тип политически кризи)след,която Гоце ще е този от когото ще зависи всичко!Да,същият този Гоце,който обича да отстрелва вълци и планински архари!Вилката е елементарна но с големи изгледи да проработи!Или Правителство с Лидер(но дърпана от Гоце)или някакъв тип програмно-експертно Правителство(пак дърпано от Гоце).Кофти от където и да се погледне!haralanov.blog.bg
Имат дълбоки корени в червената номенклатура.Те са си нейно създание. С каква цел, не се знае точно, може би за да обслужват директно червената бизнес-класа, някои хора просто твърде много забогатяха, за да се леви.
Публикуване на коментар