ПРАВО НА ТРУД

(Заседание в рамките на проекта "Декада на ромското включване")

Според член 48 на конституцията гражданите на РБ имат право на труд. „Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.” (ал.1). Защитавайки това свое право, вчера около 1000, че и повече роми окупирали завод в Бяла Слатина, който трябвало да бъде затворен поради прекратяване на производството. Ако човек чете само заглавията на вестниците, би си помислил, че тези хора, подобно на работниците от "Кремиковци", не искат да си загубят работата в завода и затова не искат той да бъде затворен. И това донякъде е така. Има една мъничка разлика обаче, а именно в представата за труд. "Ние 20 години крадем желязо от тук, няма да позволим да ни посегнете на хляба", възроптали ромите срещу нарушаването на конституционното им право. Е, поне за разлика от лешоядите около „Кремиковци” и другите държавни хранилки, те поне са напълно честни относно мотивите си. Най-големият абсурд в тази абсурдна ситуация е, че предприятието е принудено да затвори именно поради непрекъснатите набези на въпросната малцинствена група, която го е оставила за пореден път без електрозахранване и така по - нататъшното производство на активи за крадене е станало невъзможно. Също така абсурдна е и реакцията на шефа на областната полицейска дирекция: „Водим преговори, няма нарушаване на закона, няма и задържани засега.” Ами разбира се, както казва членът, държавата е длъжна да осигури на гражданите си условия за полагане на труд.

Всъщност в контекста на нашата действителност този инцидент никак не е абсурден, а дори съвсем обичаен. Той е една перфектна илюстрация на безсилието и нежеланието на държавата да се справи с интеграционния проблем. С което да гарантира и правата на гражданите, за които трудът не е кражба и от чийто труд се плащат осигуровките, детските надбавки, тока и водата на ромските ни събратя.