В съзнанието на българина думата „криза” съвсем няма същото значение, което има за американеца или западноевропееца. Българинът просто е в перманентна криза. Така че перспективата да стане още малко по- беден не предизвиква сериозен трус у него. Затова и в последно време се утвърждават предимно политически проекти, които се базират не на някакви идеи за икономическа и социална промяна и подобрение на битието ни, а основно на идеята да се накажат виновните. Ето как се сдобихме с управляващи от ГЕРБ, подкрепяни безрезервно от Атака и в началото от РЗС. Чувал ли е някой преди изборите ГЕРБ да излага платформа, в която да разясни виждането си за управлението на ключови ресори? Малко преди изборите в медийното пространство се появи настоящият министър Дянков и с компетентно звучащи приказки спечели още някой друг процент от по- дясно настроените избиратели. Точка първа и единствена в програмата им обаче си остана „да накажем лошите”. Така погледнато, няма причини да сме недоволни. В тази посока кипи дейност, правят се акции, сезира се прокуратурата, текат разследвания, ето че осъдиха и Марио Николов, колкото и да не ни се вярваше, че ще стане. Изобщо властта прави сериозни усилия да удовлетвори нуждата от справедливост на българина. Точка първа се изпълнява.
Само че освен от морална справедливост, българинът има нужда и да яде. И дотук със справедливостта. Защото както по всичко личи, ще трябва пак от своя джоб да плащаме за греховете на наказаните и едва ли има сектор, който да остана незасегнат. Макар че онези прословути антикризисни мерки, разпространени от синдикатите, останаха предимно проект, те все пак са съществували в нечии глави и показват отношението на управляващите по въпроса, кой трябва да понесе отговорността и тежестта. Управлението тип „газ - спирачка”, което засега се мотивира със стремежа към демократичност, съвсем не създава такова впечатление, а само засилва усещането за несигурност и поражда съмнение в компетентността на правителството.
Ето как се създават предпоставките отново да се върнат на власт онези, които категорично бяха отсвирени на последните избори. Те вече правят заявки за това. Продължават с ненакърнимо самочувствие да обикалят по медиите и да критикуват, правейки се на загрижени за съдбините ни, макар че именно те са клиентите на прокуратурата. Импийчването на Първанов, какъвто и да е изходът, всъщност ще му даде възможност да се прави на жертва и почти гарантира успеха на онова, което му се върти в главата.
Ето как едно управление, което само показва мускули и твърда воля, но по същество все повече се проявява като слабо и некомпетентно, отново ще ни върне назад и пак ще трябва да тикаме камъка нагоре.
2 коментара:
Много добре казано.
Абсолютно точен анализ, ама каква ли файда, колкото и да са отворени да чуват „гласа народен„ герб са крайно неадекватни с действията си във финаново икономическия сектор
Направо напосоки действат, изнервят всички вече с нови и нови данъчни приумици и други идеи, при това от ден до пладне.
Публикуване на коментар