Все още помним как рекламната предизборна брадва сече пенсии, заплати, детски добавки. Сече по телевизията, сече дори в училищните сайтове. На фона на тази съвсем истинска, а не рекламна сеч, за която стана дума днес обаче, всичко останало бледнее - дори златните ланци и телефона на Красьо изглеждат просто поредната политическа суета на суетите.
Както съобщи Сметната палата почти половината от средствата на Фонда за лечение на деца в чужбина са останали неусвоени, в резултат на бюрократични спънки и нормативни неуредици. Известни са три случая на реални жертви на бюрократичната гилотина, деца, починали вследствие на месеци и години протакане. Това са известните. Не е известно колко от родителите просто са се отказали от този трънлив път и каква е съдбата на децата им. Не се знае дали тези, които все пак са се добрали до средства от фонда, са получили адекватна медицинска помощ. На Лелята зад бюрото не й е това работата. Тя приключва службицата си в 5 и оттам нататък пътят й минава през супермаркета и завършва на дивана с поредното реалити. Дори може да пусне някой благотворителен SMS. Повече от година, дори две, някои семейства са чакали Лелята да стигне до тяхната папка и да сложи един подпис. Вероятно Лелята е имала лошо храносмилане, главоболие или един Бог знае какво. Докато й премине, някои деца са пораснали в затвора на болното си тяло и така Лелята, която ги е осъдила на този затвор, просто е захвърлила папката им в коша. Брадвата казала „хряс”.
Това, разбира се, ще го наречете абсурдно. Само чакайте, има и още! Понеже ние по балкански не си знаем мярката. Самите лели и чичовци, работещи във фонда, изявили пред одиторите желание да им се поставели срокове, та да могат да си вършат работата. Което вероятно означава, че без срок за изпълнение на определена дейност, се ходи на работа, за да се пие кафе. Директорът на фонда пък, „д-р” (нарочно е в кавички, не че съм невежа) Николай Добрев заявил, че всъщност не е имало толкова нуждаещи се деца, че да се усвоят парите. А кого тогава е срещал т.нар. „д-р” в уютния си топъл кабинет и по коридорите на службата си?
Ще получат ли тези палачи онова, което заслужават? Не. Защото бюрократът няма лице. Подобно на палача той го крие зад качулката на безличното "ние".
Един от аргументите на атеистите, с които защитават своето неверие е: „Защо ако има един всевиждащ и милостив Бог, той допуска да страдат и умират невинни деца?” Можем ли да упрекнем онези, които не вярват в захаросаната и цинична институционална благотворителност, организирана от държавата по Коледа и Великден? Рекламирана, фотографирана, съпроводена с песни, танци и сълзи на благодарност. Докато брадвата на бюрократа сече ли, сече.
И аз не знам дали вярвам в тази благотворителност. Но вярвам, че когато в тази страна се възпита едно гражданско общество, то ще бъде водено не от стадно чувство, а от чувството за единство и неговата сила. И когато един ден поредният министър – бюрократ и Божи пратеник на земята вдигне брадвата си срещу него, хората няма да стоят и да слушат безропотно зле скалъпените му медийни обяснения, а ще застанат под прозорците на кабинета му и ще покажат, че са тук, все още са живи и са много.
Няма коментари:
Публикуване на коментар