Тези дни за пореден път изживяхме един празник изцяло медийно, изцяло без ентусиазъм, с повече горчивина, отколкото радост, задавайки си за пореден път въпроса „Това празник ли е изобщо?”.
Цяла демократична Европа, заедно с Америка и малко неуместното, но все пак знаково присъствие на Русия, излезе на площада в Берлин и събори отново символа на Желязната завеса, показа кое е най- висшето благо за света и за човека: СВОБОДАТА.
Цяла България остана вкъщи пред телевизора да гледа скучните политологически коментари от 50-годишния амвон на тоталитаризма. На ракийка със салатка, в схватка със смразяващия страх от свинския грип.
На следващия ден, 10 ноември, България започна медийния си празник на Демокрацията с назидателните напътствия на висш служител на ДС, за когото БКП / БСП остава единствената и незаменима партия - гарант на сигурността и просперитета. Неговия. През целия ден колегите му шестваха от едно в друго телевизионно студио, уж осигурявайки на медиите плурализъм и обективност. А всъщност заявявайки ни нагло, че са вечни и че никога няма да се освободим от тях.
Лидерите на Европа показаха, че са гаранти на демокрацията, че въпреки всички критики и съмнения, които търпят, са големи хора, а и че са лидери на държави с големи хора. В речта си пред Европарламента Вацлав Хавел за пореден път показа, защо е един от символите на Промяната.
Президентът на България от своя страна за пореден път доказа, че е президент на своята столетна партия, а не на всички българи, както упорито настоява. На думи. От една страна защити посланици, които с действията си са саботирали основата на всяка демокрация – свободния избор. От друга страна се потвърди и участието на ръководената от него партия в петролни сделки с един от основните врагове на демократичния свят. Също така и финансирането на тази партия с традиции от садамовия режим. Каква гордост!
Европа отбеляза с неподправено вълнение 20-годишното си единство и въпреки кризата продължи с оптимизъм към своето бъдеще.
България се събуди, изяде една шкембе чорба с чесън, смени канала и заспа.
8 коментара:
Малка корекция: след шкембето и преди заспиването - едно байганьовско самодоволно оригане (с извинение, "човещина, не можеш да го задържиш")...
аз и за още едно допълнение се сещам
Никой не е длъжен да ни организира свобода. Ние трябва да я осъзнаем и използваме сами:
http://thetrooper.blog.bg/politika/2009/11/09/20-godini-svoboda.432602
(Има надежда :)
нещо не ни се удава засега
По този повод само това: уж ни управлява дясно правителство, а преди малко гледах по държавната телевизия филма "Следите остават", който възхвалява офицерите от Държавна сигурност...
нали това казвам - вечни са и са вездесъщи
Българската демокрация ми напомня за онзи паметник на Войнишкото въстание, дето се намира до една бензиностанция на входа на София (Владая) - един човек по налъми стои, зяпа и чака да стане нещо... И въобще не се сеща, че в едната си ръка носи пушка.
тука демокрацията с пръчка трябва да им я налагаш на много хора
Публикуване на коментар