Какво стана с лихвите по банковите кредити, паднаха ли или се качиха, за щастие, не знам. Кредитът на доверие на новата власт обаче има доста сериозна лихва - 39,70%. Тъй като номерът с 800-те дни вече е изтъркан, а даже и стоте не са писан закон, правителствените заемодатели, ще рече редовите данъкоплатци, още в първите дни зачакаха плащане. И какво дочакаха?
Като за начало бе разгърната мащабна осведомителна кампания за пробойните в държавната хазна, далаверите с обществени поръчки във всяко министерство и община и различни други престъпления на бившата власт. Хубаво, поне сме малко по-наясно, откъде ни е дошло. Бабите, които доскоро пощипваха Серьожката по червените бузки, взеха да клатят одобрително глави и да цъкат с език. Браво, Бойко, само така, дръж крадците!
Рекапитулацията на тази осведомителна кампания обаче е следната: който е крал – крал, който е плащал – пак ще плаща.
Г-жа Масларова, например, никак не изглежда притеснена от съдебни гонения, въпреки изнесените данни за злоупотреби. А Румен Петков даже се засегна на чест и взе да точи зъби за съд, нали познава отвътре и съдебната и изпълнителната власт. Александър Томов продължава да твърди, че е оставил финансите в "Кремиковци" и ЦСКА съвсем наред. И така нататък. Да не говорим за обичайния крими- контингент – да вземем Маргините - все така влизат и излизат от съда с физиономии на смъртници, както вече ни е втръснало да гледаме.
Сигурно обаче постепенно започна отрезвяване и осъзнаване на това, кой ще плаща. Вероятно вчера еколозите бяха доволни от вестта за повишените акцизи на горивата, белким намалее трафикът. Само дето краставиците и доматите не растат директно в магазина. На пушачите пък бе представена съкрушителна калкулация на разходите, свързани с порочния им навик и цял ден бяха убеждавани от медиите в очистителния ефект на повишения акциз върху организма им.
Колко е хубаво някой да мисли за теб! Засега обаче няма осведомителна кампания за това, откъде ще вземем, та да дадем. След като пенсии и заплати бяха замраз... Опа, не беше така....
Засега продължаваме да чакаме. Годо още не идва. Идва зимата.
4 коментара:
Аз много отдавна съм гледал "В очакване на Годо", ама - доколкото си спомням - той изобщо не дойде. Та и нашата работа ще е такава...
То не че не си го знаехме, ама все някаква надеждица се спотайваше, дето почна да гасне.
Мдааа, мързеливички сме си и затова чакаме Годо... Защото според националната ни доктрина така е по-добре, отколкото да гоним Михаля.
И аз изчаквах да видя какво ще направят през първите сто дни, но... просто няма смисъл. Резултатите на управляващите не са въпрос на добра воля, ами на компетентност и качествена работа, а с подобни политици нямаме нито едното, нито другото. И преди беше ясно, че с премиер-среднист или премиер-комсомолец не може да има нормално правителство. Сега положението е абсолютно същото - съжалявам, драги люде, но царят е гол. И колкото и да го гледате със замечтан поглед, пак ще си остане същият махленски бабаит с увиснал пожарникарски маркуч в ръка.
Всъщност, паралелът с Годо е много сполучлив. България може би е вдъхновила Самюел Бекет и театъра на абсурда като цяло.
а ние сме и на Кафка големи почитатели
Публикуване на коментар