Любителите на хроники биха отчели днешната дата, 11 септември, като една от най-мрачните в новата история на света. Действително, тя много промени света, донесе нови страхове, нова омраза и нови врагове. Оправда нови войни и жертви. Определи ключовата дума на века – тероризъм.
За България или поне за онези нейни граждани, които се интересуват от съвременната й история, 11 септември също би трябвало да говори нещо. Нещо също свързано с терор – смъртта на писателя Георги Марков.
Както терористичният акт срещу суперсилата САЩ, така и този срещу може би най-достойния български дисидент ще отнесат своите неразкрити тайни в историческата кутия на Пандора. Така е, когато са намесени секретните служби. В случая с българския чадър обаче, държавата е в голям дълг към народа си, защото нейният собствен репресивен апарат е погубил един наш събрат, при това личност, с която всички българи бихме се гордели, а и се гордеем. А такива и без това не са много напоследък. Държавата не ни се извини и не ни удостои с истината. Цената на политическия компромис застави дори уж демократичните правителства да замълчат по случая, докато мине давността за изясняването му. А и какво ли да очакваме, след като митичният агент Пикадили е колега от Първо главно на новия ни министър без портфейл, с когото много патриоти са върло горди. Кой знае защо.
Години наред ни манипулираха и с атентата срещу папата, като твърдяха, че Западът ни вменявал чувство за вина. Пък те видиш ли се опитват да ни оневинят. Без изобщо да се заинтересуват чувстваме ли се виновни. Аз не се чувствам виновна за терористичните действия на репресивния държавен апарат. Не се и срамувам. Само искам да зная кой какво е правил, за да не продължава да го прави и сега.
Ще бъдем виновни обаче, ако се отдадем на забравата, както очакват от нас. Ако продължим да венцеславим мними величия като Божидар Димитров, а забравим хората, които са допринесли за това, в социалистическата ни култура да не се възпяват само трактористки подвизи.
Сега е времето да поискаме да узнаем истината. Докато другарите още не са се съвзели от удара, а и получават нови и нови шамари, трябва да помислим освен за земеделските и инфраструктурните фондове и за историята си. Макар че е бодлива, истината ще ни помогне да се освободим от илюзиите, с които успешно ни захранват. Тя ще ни предпази от наивната вяра във фалшиви разкаяния или пък още по-зле във фалшива слава.
Минута мълчание за Георги Марков!
Няма коментари:
Публикуване на коментар