МУЗЕЙ НА КОРУПЦИЯТА

Като чух, че строителната инспекция е открила огън по догановото барбекю, много се учудих. Понеже под барбекю аз разбирам моята скромна скаричка (няма да я онагледявам, че иска бая чистене) или пък най много ония дето ги дават по филмите. Но пък после доста се посмях на наивността си като разбрах, че ставало дума за това:

Принципно съм против рушенето, особено на нещо, в което в студ или пек са вложени човекочасове, някой после се е старал върху обзавеждането и уюта. Ще е жалко за труда на тези хора. Разбира се, ни най-малко не ми е жал, че ще се развали рахата на оня, дето е ял агнешки мръвки там. Както може да се види тук, рахата може да си го гледа и другаде. Ако и докато се стигне дотам да му бъдат отнети и други имоти, току виж построил летящата чиния, та завладял и Марс.

По-скоро си мисля, че историята трябва да се помни заедно с негативните си явления. Затова и не разбрах смисъла от превърналото се във фарс взривяване на мавзолея. Да беше си останал на мястото, че да подсеща какво представляват онези, които са го построили.

Някои от лагерите на смъртта са били превърнати в музеи, където хората ходят на поклонение пред жертвите на фашистката лудост. Същевременно си спомнят как се е стигнало дотам.

По същия почин и ние можем да си направим един музей на корупцията - явление, което държи страната ни в перманентна криза, бедност, безперспективност и т.н. Тъй като най-видните експонати на този музей като хотели, къщи, гори, спадат към недвижимостите, могат да бъдат включени в система, подобна на стоте туристически обекта. За онзи, който успее да ги обиколи и събере печати, да се полага награда – нощувка в хотел с всички екстри или пък вечеря във въпросното барбекю. За онези, които не могат да си позволят обиколка из вилаетите на Доган, на свиленградските митничари, из заменените и все още оцелели гори по морето, нека да има все пак една централна музейна сграда с макети и снимков материал. Понеже важното е да се знае какви са последствията от въпросното явление, редно е да има и отделение с не толкова атрактивни експонати като например: фишове от учителски и лекарски заплати, от обичайните за страната пенсия и детски добавки. Изгледът на затворените и рушащи се селски училища също ще е подходящ. Съвсем не рядка картинка е примитивният начин, по който възрастните жители на селата обработват земята си, че да изкарат някой домат и чушка за зимнина. Особено внимание заслужават и пътищата, които Батко така и не успя да оправи:

Хубаво ще е някой ден това да е само история. Със или без музей, добре ще е да се запомни. Това обаче няма да стане, ако си останем със събореното барбекю.

Снимки: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=202313 ; http://www.nasamnatam.com/comments/read/1406