ХУБАВА РАБОТА, АМА БЪЛГАРСКА

Демократично настроената общественост имаше само няколко часа да се порадва на реално очертаващата се възможност, мафията на ДС- агентите да престане да ни управлява. Не би. Както казва народът "Хубава работа, ама българска". С други думи и да искаме да свършим една работа добре, накрая я прецакваме. Но за народопсихологията може да ви разкаже по – добре самият хан Тервел. Той ги знае тия работи.

В крайна сметка пък свикнали сме си. То и в Германия мислеха, че са натикали ченгетата от Щази в миша дупка, ама се оказа, че цели 17 000 все още мишкували из държавните служби.

Онова, което е по-обезпокоително обаче, е начинът, по който Генералът обоснова назначаването на Божидар Димитров на тази длъжност. Ако то е признак за бъдещия стил и метод на управление, ще е жалко, защото именно против това гласуваха хората, които го избраха. Защото като мотив от първостепенна важност той изтъкна не личните качества на професора, а приятелската му подкрепа в трудни моменти, на която се чувства задължен да отвърне по някакъв начин. А начинът е да създаде някаква там канцелария, на която явно той самият не отдава голямо значение, но която други едва ли не от инат не искат да приемат. Едва когато интервюиращата го журналистка настойчиво измоли да се назоват и някакви други мотиви за това оспорвано назначение, освен другарската преданост, той се сети и за 30те книги, за телевизионното предаване и всенародната любов към историка.

Толкова с надеждите за нов морал.

Друго, което създава тревожното усещане за поредно прецакване, е, че сякаш за Борисов всичко все още е една игра. „Какво като не го подкрепят”, „Ще им върна мандата, пък да си правят нови избори”. Явно все още опиянен от играта на надмощие, той не си дава сметка, че зад тези 10, 15 или колкото са там депутати от останалите десни партии, стоят хора, чиито интереси се представляват в парламента. Стоят българи, които също гласуваха за промяна на досегашния модел на управление и искат или не, сега очакват именно от него тази промяна. А не игра на власт.

снимка: : http://gong.bg/uploads/news_images/200812/photo_big_63389.jpg

С ТВОИТЕ КАМЪНИ - ПО ТВОЯТА ГЛАВА

Така може да се обобщи първият парламентарен ден на новата опозиция. Явно, наблюдавайки безплодните напъни на дясното да намери някаква приемлива форма на консолидация, бившото мнозинство беше се нагласило да гледа сеир. Наред с подигравателното хихикане, подготовката включваше разни жалки процедурни хватки, сякаш досега г-дата другари бяха най-големите блюстители на парламентарния ред. От една страна може и така да е, като си спомним за различните командни жестове, указващи как да се гласува. От друга страна, обаче, едва ли някога ще разберем колко закона са приети без необходимия кворум и съответно са процедурно уязвими. Доколко и занапред дясното ще бъде така единодушно, сигурно и самото то не знае, като за начало обаче доста поизнерви колегите вляво, като им показа какво е да си безгласна буква и да присъстваш само формално в парламента. В резултат на което хихикането ставаше все по-нервно.

Голямата победа обаче беше приетото решение относно бившите агенти на ДС. Един от аргументите, с които потърпевшите се опитаха да го оборят бе, че така депутатите нямало да бъдат равнопоставени, а по конституция видите ли, не можело да се делят на категории. Ами ето, сега му е времето да видят, как така се получава че според конституцията уж всички са равни, пък накрая има някои по-равни. Понеже това народът от много време насам го гледа. По времето на социализма дори беше регламентирано родата на т.нар. партизани и ятаци да има предимство навсякъде, що има конкурс – за гимназии, за университети, за работа. Нима това беше конституционно?

Според изнесени вчера данни на Комисията по досиетата, до 1997г. кадри на ДС са управлявали и БНБ. Ами да ги попитат тогава, след като са толкова способни и загрижени за Родината, как допуснаха инфлация от следвоенен тип. Едва ли новината за агентурното присъствие във финансовия свят може да изненада някого. Свикнали сме вече с мисълта, че те са навсякъде в живота ни, дори в идеалните сфери на изкуството. Най-лошото е, че предишното правителство направи всичко по силите си, за да ги легитимира като герои. Затова тази първа крачка - прогонването на сатрапите от ключови парламентарни позиции - дава надежди, че все някой ден ще си получат заслужената обществена и политическа оценка. Поне това.

снимка: http://images.derstandard.at/t/12/20070624/stein.jpg

ЧОВЕШКИ МАТЕРИАЛ В ДОБРО СЪСТОЯНИЕ

За да бъда и аз на всяко гърне мерудия, реших да си кажа мнението за цирка около "паметната записка" и понеже нещата там ежеминутно могат да се променят, хвърлих един поглед на новините. И така рискът да повторя с други думи нещо, вече казано по въпроса, отпадна. Или засега се отложи. Понеже ето какво прочетох:

"Върнат е в цялост. Няма видими белези и липсващи крайници".

Тъй като роботостроенето у нас не е в много напреднала фаза, няма как да допуснете, че някой е върнал откраднат андроид – домашен помощник.

По думите на зам.-градския прокурор Роман Василев, в ненасипно състояние е върнат отвлеченият Александър Краус (или Краузе), вярно, със спорна самоличност, но неоспоримо принадлежащ към човешката раса.

Ясно е, че всяка професионална сфера си има свой жаргон. Той е особено натрапчив в по-консервативните системи като образованието, полицията, армията, а явно и в прокуратурата. Ако нещата опираха само до изказа, щеше да е добре. За съжаление обаче често клишетата в езика съответстват на клишетата в отношението на работещите в тези сфери към хората, с които се занимават. За учителя ученикът е преписвач, за полицая гражданинът е нарушител, за чиновника зад гишето си просто поредният досаден смутител. Професионалната деформация води до предразсъдъци и липса на толерантност, но не може да бъде оправдание за липсата на етика и грубостта, особено в професии, при които се работи с много хора. Вниманието е важно, защото в много случаи тези хора са в беда, уязвими, нуждаят се от помощ или просто са зависими от човека насреща. И независимо от възрастта, пола, статуса и т.н. са хора, а не андроиди.

Забележка: Репликата на прокурора просто ме наведе на тези разсъждения, което не означава, че те се отнасят лично до него. Може би е добър прокурор и свестен човек, просто се е изказал малко неудачно.

ОТКОГА ТЕ ЧАКАМ!

Става дума за следната новина:

Станишев депозира оставката на кабинета

„Оставката на кабинета на Сергей Станишев официално бе депозирана в деловодството на парламента.

Ще направим всичко необходимо за осигуряване на приемственост в управлението на страната, се казва в документа, подписан от досегашния премиер Сергей Станишев.”

Макар тази оставка да има символична стойност, заглавието гали ухото и окото. Само можем да си пожелаем да не успеят да осигурят приемственост!

ВЪПРОС КЪМ БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА

Като цяло обществото се отнася положително към онези, които веднъж паднали, стават и с гордо вдигната глава поемат напред. Особено обществено одобрение будят спортистите, които след тежка контузия или прекъсване по друга причина, се завръщат към кариерата си и бележат нови успехи. Подобен пример наскоро ни даде Майкъл Фелпс.

Жестът с посланическите назначения на изпроводяк обаче никак не беше възприет като опит на падналото правителство да запази достойнство. Напротив, за всички вече то е не само паднало, ами и съвсем изпаднало. Наред с всички морални въпроси, които повдигнаха тези назначения, като че ли никой не постави въпроса, коректно ли е това спрямо самите назначени. След като е ясно, че ще бъдат веднага отзовани от новото правителство, близко е до ума, че ще послужат на старото като доказателство за политическа чистка. Но като верни синове на партията, сигурно самите те са съгласни да служат като боксова круша.

Покрай посланиците бе назначен и нов Председател на Агенцията за българите в чужбина – Димитър Димитров, зам. министър в министерството на Масларова от квотата на БСП, преди това зам. кмет на Стара Загора. Интересно е да се отбележи, че след инженерното си образование, получава и политическо в Академията за обществени науки в Москва. Сигурно затова са преценили, че ще има голям принос към дейността на въпросната агенция. Принос, макар и краткотраен, е имал и неговият съгражданин, съпартиец и бивш кмет на Стара Загора, Евгени Желев, на когото партията трябваше да намери някакво платено занимание след загубата на кметските избори.

А ето и въпросът към българите в чужбина:

Знаете ли, че има такава агенция, с какво се занимава тя и бихте ли се обърнали към нея за съдействие?

За нас се е превърнало в обичайна практика функциите на различните служби да се дублират и в крайна сметка да не намираме подкрепа от никоя. Според сайта на Агенцията за българите в чужбина, дейността й е съсредоточена основно в културната сфера, така че логично е да си помислим каква интензивна дейност ли кипи в културните отдели на посолства и консулства, та се е наложило създаването на отделна агенция, с която да си поделят задачите. Когато става дума за опазване и разпространение на „всичко българско и родно” обаче едва ли някой ще повдигне въпроса дали някоя служба е в повече или не. Стига да върши работа. Тъй като изглежда служителите на агенцията са много скромни и не са се похвалили със свършеното, налага се да се обърнем за справка към същия този сайт. Последният отчет на дейността там обаче е за 2007г. Явно са много скромни тези хора!

Самият сайт би могъл да бъде от полза за нас, българите на родна земя, ако решим да издирваме приятели или роднини по света, тъй като там те могат да се регистрират. Ще кажете, знам, че при този бум на социални мрежи и средства за комуникация, едва ли ще опрем точно до този начин на връзка. Но след като съществува като възможност пък, защо не? Тъй като най-близките ми роднини са в Квебек, реших да изпробвам първо тази дестинация. По данни от 2008г. българската общност там наброява 4000 души, като годишно се заселват около 800. За съжаление обаче само 12 души в цяла Канада са регистрирани в сайта на Агенцията. Дали това е броят на информираните за съществуването й, не се знае, но все пак е един вид индикация за нейната популярност.

Покрай опита да бъде саботиран вота на сънародниците ни в чужбина, отново бе засегнат проблемът за ефективността на българските посолства. Всички ние, които сме все още тук и продължаваме да се надяваме да заживеем някога в нормална европейска държава, искрено се надяваме най-после службите и институциите ни да заработят в полза на хората, заради които са създадени, а не в полза на онези, които ги ръководят. Надяваме се също така нашите роднини и приятели в чужбина да могат да разчитат на Родината си в добри или лоши моменти. Надяваме се, хората с все още българско самосъзнание в Западните покрайнини да съумеят да го запазят и най-после да бъдат адекватно подкрепени от България в това усилие.

А бъдещото ни правителство, избрано с толкова много доверие, да не се надява много на толерантност от наша страна, в случай, че продължи линията на бездействие, утвърдена от последното.

Снимки: http://www.dnevnik.bg/izbori2009/2009/07/05/750350_fotogaleriia_preskonferenciia_na_politicheska_partiia/?pic=9#picture http://www.bsp.bg/bg/bsptv http://www.standartnews.com/news/details/id/37538/Фелпс-счупи-световния-рекорд-на-100-м-бътерфлай

ТОЗИ НЕЯСЕН СУБЕКТ НА ВИНАТА

Флагелантството или самобичуването е религиозно движение, възникнало през мрачните XIII – XIV век. Религиозната практика на привържениците му включва публично самобичуване, чрез което да постигнат изкупление и пречистване от греховете. Днес този ритуал често се практикува от шиитите при религиозни процесии.

А в последните дни символично се наблюдава и сред редиците на бившата вече власт. Дали мотивите са изкупление и пречистване или пък спасение от политическа смърт, това знаят единствено самобичуващите се. Ние можем само да предполагаме на базата на опита си. Броени дни след безславното сгромолясване на партията, именно някои от нейните стожери започнаха да обикалят публицистичните предавания, критикувайки някои традиционни за левицата практики, довели до неуспеха й. Оказва се, че те многократно са предупреждавали и настоявали за промяна, обаче, видите ли, една птичка пролет не прави. Интересно сега колко ли такива „самотни” птички ще се появят.

От Красимир Премянов, например, научихме, че още при Жан Виденовото правителство настоявал да се демократизира избора на ръководство, макар, че според биографичната справка в периода 1994-1998г. е зам. председател на БСП. Въпреки това обаче думата му не се е чула. Изглежда, че самият той е бил недоволен, задето са го избрали недемократично.

Самокритични думи се чуха и от Младен Червеняков, който говори за кризата в политическата система, мутризацията в политиката, липсата на диалог в партията. А неговата биографична справка може да ни припомни, че е бил министър на правосъдието в правителството на Жан Виденов, а в 37-то, 39-то и 40-то Народно събрание е участвал в изготвянето и прилагането на повечето законодателни актове. Странно защо при такава важна роля в управлението на страната, повикът му към промяна също е останал глас в пустиня.

Религиозните фанатици, упражняващи ритуала на самобичуване, имат конкретна идея за виновника, когото наказват - себе си. Ролята на социалистическите (само)критици, които се самобичуват от името на партията си, е доста двойствена обаче. От една страна те говорят за слабости и грешки в управлението, от друга страна се разграничават от него, все едно че и те като нас са потърпевши.

Естествено, ние очакваме (или по-скоро не) да чуем самокритика и съжаление от страна на БСП. Но едва ли вината без лице би удовлетворила някого.

Снимка: http://en.wikipedia.org/wiki/Flagellant

СЕКС, ЛЪЖИ и ВИДЕО по социалистически

СЕКС

„Пустите му внуци, искат нови звуци” – се пее в една любима на синия електорат песен. Както е видно оттук, предпочитанията на внуците са далеч от партизанската романтика на "Черните ангели" и „На всеки километър”. Пропагандната машина обаче заложи твърдо на идеята да гъделичка носталгичните струни в душите на техните баби и дядовци и изтърва младия контингент. Ако все още има някакви позиции в българската кинематография, желателно е да сътвори спешно някоя по-свежа лента, която да върне червената младеж в лоното на социалистическия морал.

ЛЪЖИ

Ако можеха да се материализират в кебапчета, лъжите на социалистите щяха да изхранят целия китайски народ или поне да им осигурят по-достойно представяне в 41 парламент. Само вчерашните лъжи на президента, който се отрече от градивната си роля при съставянето на коалицията, роля, с която до последно се гордееше, тъй като въпросната коалиция била фактор за стабилност, обърнати в продоволствия, можеха да вкарат поне двама - трима мажоритарни депутати.

ВИДЕО

Ролята на видеото ще бъде продължително и детайлно изследвана от PR-анализаторите (по всяка вероятност чисто нови). Що се отнася до качеството, някои твърдят, че било на ниво, други, че има нарушени авторски права в последните му варианти. Ясно е обаче, че тези първи стъпки в модерността също спомогнаха за категоричния резултат - 17, 70% или 22% разлика с печелившите. Очевидно, за следващите избори ще трябва да тръгнат в друга посока.

Снимки:http://www.vsekiden.com/imgs/mnenia/maja-manolova-020708.jpg

http://www.tvevropa.com/bg/video_news/bulgaria

http://svejo.net/img_story_custom/25/253188-big.jpg