ЕТО КАК

В съзнанието на българина думата „криза” съвсем няма същото значение, което има за американеца или западноевропееца. Българинът просто е в перманентна криза. Така че перспективата да стане още малко по- беден не предизвиква сериозен трус у него. Затова и в последно време се утвърждават предимно политически проекти, които се базират не на някакви идеи за икономическа и социална промяна и подобрение на битието ни, а основно на идеята да се накажат виновните. Ето как се сдобихме с управляващи от ГЕРБ, подкрепяни безрезервно от Атака и в началото от РЗС. Чувал ли е някой преди изборите ГЕРБ да излага платформа, в която да разясни виждането си за управлението на ключови ресори? Малко преди изборите в медийното пространство се появи настоящият министър Дянков и с компетентно звучащи приказки спечели още някой друг процент от по- дясно настроените избиратели. Точка първа и единствена в програмата им обаче си остана „да накажем лошите”. Така погледнато, няма причини да сме недоволни. В тази посока кипи дейност, правят се акции, сезира се прокуратурата, текат разследвания, ето че осъдиха и Марио Николов, колкото и да не ни се вярваше, че ще стане. Изобщо властта прави сериозни усилия да удовлетвори нуждата от справедливост на българина. Точка първа се изпълнява.

Само че освен от морална справедливост, българинът има нужда и да яде. И дотук със справедливостта. Защото както по всичко личи, ще трябва пак от своя джоб да плащаме за греховете на наказаните и едва ли има сектор, който да остана незасегнат. Макар че онези прословути антикризисни мерки, разпространени от синдикатите, останаха предимно проект, те все пак са съществували в нечии глави и показват отношението на управляващите по въпроса, кой трябва да понесе отговорността и тежестта. Управлението тип „газ - спирачка”, което засега се мотивира със стремежа към демократичност, съвсем не създава такова впечатление, а само засилва усещането за несигурност и поражда съмнение в компетентността на правителството.

Ето как се създават предпоставките отново да се върнат на власт онези, които категорично бяха отсвирени на последните избори. Те вече правят заявки за това. Продължават с ненакърнимо самочувствие да обикалят по медиите и да критикуват, правейки се на загрижени за съдбините ни, макар че именно те са клиентите на прокуратурата. Импийчването на Първанов, какъвто и да е изходът, всъщност ще му даде възможност да се прави на жертва и почти гарантира успеха на онова, което му се върти в главата.

Ето как едно управление, което само показва мускули и твърда воля, но по същество все повече се проявява като слабо и некомпетентно, отново ще ни върне назад и пак ще трябва да тикаме камъка нагоре.

изображение: www.jerichoschools.org/.../stranger/Sisyphus.jpg

БОЛШЕВИЗМЪТ – HUMAN NATURE

Неотдавна си позволих да отправя критичното си мнение за работата и отношението на едно лице, от което не завися лично, но от което зависи институцията, за която работя. Лицето е от германски произход. Поводът беше кандидатурата ми за семинар в Германия, която беше отхвърлена, въпреки, че отговарях на поставените условия. Не това обаче бе поводът на недоволството ми, а начинът, по който това стана - както се казваше в един български филм - „бързо, акуратно, окончателно”. Въпреки усилията, които полагам, за да работя ежедневно според програмите и изискванията на тази служба, които далеч надхвърлят обичайните за България стандарти, лицата , които я представляват решиха, че ще е под достойнството на йерархичното им положение да ме уведомят лично за това. Най- обидното за мен обаче беше, че получих на електронната си поща уведомление до ръководството ми, че поради еди какви си причини "не мога да бъда взета под внимание" (буквален превод). Според мен времето да го напишат и изпратят до мен, едва ли щеше да е по-дълго. Както и да е, аз пък си казах мнението и впечатлението си от работата на тези хора /най – вече липсата на такава/ чрез лично писмо. После се получи нещо като сценката Първанов - Дянков и кореспонденцията ни беше препратена до моите шефове. Последствието беше, че при посещението на представител на службата, бях изправена пред всеобщ съд и порицана за тона и мнението си. Госпожата си изложи аргументите и с въпросителен поглед ме чакаше да се разкая. Аз не се разкаях. Тогава прекият ми началник се видя принуден да се извини за така създалата се неудобна ситуация, породена от внезапното ми състояние на афект, в което съм отправила тези неоснователни критики /а иначе съм си съвсем неконфликтен човек/. Накрая и аз все пак се извиних /за тона, не и за съдържанието/.

За мен изводът от цялата ситуация е, че за много от хората болшевишкият метод и начин на мислене е част от човешката природа и се проявява в зависимост от обстоятелствата. Невъзможността да приемаш критика от човек в по-слаба позиция, готовността да смажеш от висотата на положението си въпросния човек, са все неща, характерни за този метод на действие и начин на мислене. И едно от най- характерните неща - отрицанието на обективната истина и изопачаването на фактите.

Така че, както се оказва, болшевизмът няма цвят, няма държава – има само хора, които допускат да се проявява и да властва. Аз не искам повече да съм от тях.

СОЦИАЛНИЯТ ПРЕЗИДЕНТ СЕ ЯДОСВА СОЦИАЛНО

За двете години от мандата си социалният ни президент отнесе доста критики. Нормално. То който и да беше, щеше да ги отнесе. Така сме си устроени.

Анонимният му биограф от „Уикипедия” се е постарал да припомни част от тях, които са достатъчни, за да засегнат не само него като личност, но и да разколебаят като цяло доверието в представляваната от него институция. Агентурното минало, позицията за НАТО, машинациите на БСП около „Петрол срещу храни” и режима на Саддам, създаването на тройната коалиция, бракониерските ловни подвизи и пр. Можеше да добави и топлите му връзки с милионерските кръгове (напр. Георги Гергов) и с руските му господари. Не липсваха и пикантерии из жълтите издания, които решиха, че мачистки устроеният българин несправедливо е лишаван толкова време от свой роден Бил Клинтън.

По - малко или повече сериозни, всички тези упреци бяха отминати от страна на президента с хладнокръвие, с кратък или напълно липсващ коментар. Човекът е зает с важни държавни дела, следи какви ги вършат депутатите, налага вето след вето, освен това представлява насам - натам страната (за дълъг период от време много усилено я представляваше в бившите съветски републики), къде ти ще се занимава с разни вестникарски приумици. Разбира се, че е под нивото на един толкова възпитан, интелигентен и така широко скроен човек и президент.

Има една тема обаче, която явно му е слабо място и е в състояние да разколебае сериозно хладнокръвието му. А именно - имотното му състояние. Кой знае защо, при всички горепосочени репутационни петна е решил, че именно това е най- черното и че тъкмо то е най – пагубно за авторитета му. Дотолкова е засегнат, че чак е готов да лиши от препитание хората, дръзнали да зачекнат темата. Е, с един вицепремиер малко по- трудно ще се получи, отколкото с журналист, но факт е, че невъздържаният бъбривко Дянков днес извървя пътя си към Каноса и се опита да заглади нещата. Засега неуспешно.

Може би има някаква логика във всичко това. Сътрудничеството на ДС например намира мащабна подкрепа, минавайки за изпълнен дълг към родината. Ловджиите сигурно благородно завиждат за отстрелването на редки екземпляри, Герговците пък вероятно нямат нищо против да спонсорират институцията, тъй като услугата им се връща многократно.

Какво ще стане обаче, ако социално мършавият български народ остане без социален президент? Нима лишеният от достоен живот и елементарни битови блага български пенсионер ще продължи да подкрепя него и партията му електорално, научавайки каква социална пропаст всъщност зее между тях? А както се чува, планирал се някакъв собствен политически проект. Може би вече се печатат бюлетините, затова че трябва да има кой да ги пуска.

снимка:www.bnr.bg/.../Img%20610-343/610%20parvanov.jpg