ЗВЯРЪТ В МЕН

През 1509 Еразъм възхвалява човешката глупост в различните й проявления. Животът в онези години не е предлагал толкова голямо разнообразие на забавления и прищевки. Предполагам, че това в известна степен е ограничило победното шествие на неговата героиня, но в днешно време просто не могат да й се хванат спатиите, дето се вика. Дали е порок или не, нека спорят специалистите по морала. Аз знам обаче, че понякога е вредна, което я прави опасна и налага последователната, систематична, макар и отчаяна борба с нея.

Ровейки се из една от известните социални мрежи, попаднах на заглавието: „Жив таралеж в дамска чанта – последният писък на модата!” Наистина се изненадах, защото новината беше от Острова, а доколкото знам, законите за защита на животните се съблюдават изключително строго в истинските европейски страни. Оказа се обаче, че действително съществува една разновидност африкански таралежчета, които могат да се отглеждат като домашни любимци. Гневът ми падна с 1 градус.После обаче се вдигна с 2. „Това е последният хит сред модните аксесоари при богатите и известните, съобщи „Дейли Телеграф”. Доскоро подобна роля играеха малките кученца, порода Чихуахуа. /…./Оказва се обаче, че таралежчето е по-добрият избор, защото изисква много по-малко грижи, а и размерът му е такъв, че се побира лесно в шепа и малка дамска чанта.”

Колко големи трябва да са глупостта ти, празнотата ти и безчувствието ти, за да третираш животното като аксесоар?

Сред главните носителки на тези аксесоари били футболни съпруги, модели и дами из хай лайфа. Май няма нужда да оплакваме ниското качество на родния елит. Той просто навсякъде си е такъв. Ако бях журналистка в дъждовния Лондон, бих потърсила някоя от тези Бекъмовици, за да я питам: „А какво направихте с Вашето Чихуахуа? Ами това таралежче ако направи белята в чантата Ви, какво ще направите? Ще го захвърлите в първия кош, за да хукнете към "Хародс” за нова чанта? А в кой кош ще го изхвърлите – за биологични отпадъци ли? Аааа извинете, между другото, тези обувки от крокодилска кожа ли са?"

Ако все пак имат някаква мозъчна дейност, двукраките домашни любимки са научили за пред природозащитниците и такива заядливци като мен познатия урок: "Ние все пак ги отглеждаме, грижим се за тях, не ги колим и ядем. Аз съм вегетарианка например и от години грам месо не слагам в уста.”

Има известна разлика и тя се казва целесъобразност. Звярът в мен иска месо и скривайки се зад двете хиляди страници на Библията, която ме признава за венец на Творението, хапвам свинско със зеле и пилешка кълка. Човекът в мен обаче се опитва доколкото може да еволюира и да защити тезата на Библията. Ето затова ме ядосва подобен подход към природата. Безбройни са случаите, в които тя става жертва на човешката суета – модните дрехи от кожи, аксесоарите от части на животни, излизането на мода на определена порода кучета или котки, при което демодираните биват изоставяни, боевете с кучета и други животни. Какво значи клишето "Обичам природата"? Да се снимаш ухилен като ряпа пред алпийските ски- писти или на джета, порещ вълните над хорските глави? Много ще е добре да не обичаме толкова природата, а малко повече да я уважаваме, заедно с всичките й създания. (Признавам си, че изключвам хапещите инсекти, те са малко в повече.)

И накрая, това което ме довърши, беше реакцията на коментаторите: „Оууу, колко сладичко!”, ”Айййй, искам и аз такова!!!” Цитирам по памет и с отвращение.

Снимки:http://de.wikipedia.org/wiki/Erasmus_von_Rotterdam ; www.petstorevip.com/offers/p89_0.jpg